Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 3

Не знам нова ли е  - но, това е ..... красота....
Роднини, приятели, близки - това е истинският ти живот.....

Благодаря, Дочи!
Жестоки кадри! Мога да ги гледам до безкрай...и винаги ще ме разтърсват...Събуждането е направо трепач...

Лав,имаше един клип с любовните кадри от АБО,но не го намирам.

 

Дочи, докато го намериш, можем да погледаме тази красота...Найс, а?

Гони лека  да е
За спойлера

Новичък 

 
Добро утро и хубав ден с един прекрасен колаж на Маричка и размислите на Сани Цирис, гъркиня, фен на Енгин,  за "АБО"...

Докато гледах АБО и си мислех за утопичната и несподелена любов на Мустафа към Нарин, ми се прииска да споделя мислите си с вас.
Когато започнах да гледам серията по настояване на една приятелка,първата сцена на вързаната с верига Нарин от Мустафа ме потресе до степен на отвращение, защото като жена не можех да си представя подобно поведение, поведение, непознато за мен, преминаващо всички граници на фантазията.
Поех си дълбоко въздух и понеже бях ядосана, но най-вече упорита, продължих да гледам, опитвайки се да разбера защо този човек, в чиито очи докато го гледах, не виждах  тази жестокост и  зверство, се държеше по този унизителен и жесток начин към съпругата си.
Мустафа е най-големият син в едно авторитарно патриархално семейство в далечния район Анадола в Турция , където положението на жената е сведено до това да ражда деца, без самата тя да получава образование, без да има мнение дори за отглеждането на тези деца. Той е човек без късмет, защото баща му е алчен диктатор-интригант, за когото парите са единствената цел. Със своя особен емоционален манталитет и темперамент се превръща в разглезено дете и егоцетрик.
За Мустафа, всичко, свързано с ежедневието му, е играчка, която той може да има винаги, когато протегне ръка. Освен това той е син на „господаря”, кой би му казал „Не”? На него му е прикачено прозвището „луд”, тъй че всяко крайно негово поведение е оправдано, тъй като семейството му не го разбира, като изключим брат му и двамата му приятели…
В даден момент Нарин насилствено влиза в неговия живот и той се влюбва безпаметно в нея, но получава отказ. И всъщност този отказ го подтиква да се запита кой е той, какво иска, как иска да бъде обичан,  и как той самият иска да обича. Отказът на Нарин става причина да изживее, и то по доста неприятен начин, болката от несподелената любов. Несподелената любов, проклятието, което в повечето случаи последва влюбването. Всяка любов започва с поглед, но очите на Мустафа се замъгляват. Когато погледне в очите на Нарин, той се дави в реки от сълзи, те му причиняват  безсънни нощи, но нищо не е в състояние да го накара да забрави тези очи, да промени приоритетите в мислите си, защото за съжаление никой не знае каква е тяхната съдба. А за Мустафа неговата съдба е Нарин, той иска да върви редом с нея в живота, дори тази разходка да води към пропаст.  За него това не е пропаст, а рай.
Мустафа действа според сърцето си, а не според логиката. А сърцето му казва: „Затвори очи и продължи, защото тези, за които е важна любовта и това какво биха направили за нея, си струва да живеят, дори и когато човека, в когото са влюбени, ги е отхвърлил.”
За съжаление несподелената любов не означава да престанеш да идеализираш обекта на своето желание. Тя те повежда по пътеки, изпълнени с болка, от които е трудно да избягаш. Римският философ Сенека е казал: „si vi amari amma” което означава: „ако искаш да бъдеш обичан – обичай!” Ала това не означава, че ако обичаш някого, той ще ти отвърне със същото…
Мустафа не може да заспи нощем и за него е достатъчно само да зърне силуета на Нарин в тъмнината. Има моменти, когато той изплаква своите страхове и те пълнят душата му  с утопии, които го тласкат по пътя на безпокойството.Понякога те му носят радост, друг път сълзи на тъга по това, което не е изживял, и той малко по малко разбира, че никога няма да го изживее. Когато дъхът му замирише на алкохол, близо до него е и „Любовта”, която в крайна сметка се подиграва с него. Но макар че скърби за това, от което Любовта го е лишила, той продължава напред. Може би разбира, че най-накрая ще бъде себе си – духом и телом, и това чувство го обзема, когато за първи път взема в прегръдката си своя син.
За Мустафа Нарин и неговата несподелена любов към нея е една подтисната неудовлетворена емоция, разрушителна мания, която го довежда до психоза. Превръща се в трън, който го боде. В един момент раните му заздравяват, но него продължава да го боли. Любовта продължава да го изгаря и дори когато тя се уталожва с времето и се появява нежността, при произнасянето на името на Нарин изпитва прималяване, от което сърцето му винаги започва да пърха, все едно в гърлото му е заседнала буца.
И накрая искам да се спра на сцената в психиатричната болница, когато вече се е отказал от живота, тъй като не може да има Нарин. В тази сцена Енгин ми напомня на Джак Никълсън във филма „Полет над кукувичето гнездо” и това е сцена, която обожавам, защото играта на Енгин Акюрек е на ниво, което заслужава Оскар.
Автор: От Сани Цирис

Добро да е утрото, спорен и ведър и денят Ви, момичета!






Лав  

Добро утро и от мен  !

Браво на Сани Цирис , страхотно го е написала. И благодаря на великата Мерал, която е създала този уникален образ на Мустафа Булут.Благодарна съм й и затова, че ми показа Енгин точно такъв, какъвто ми се иска да го виждам-дързък, разголен, слаб, страстен, агресивен, всякакъв....всички негови нюанси.Великата Мерал!

Л_Дани 

Два лъва, в сблъсък за надмощие

В сериала „Ако бях облак” има двама Енгин, лудо влюбеният Мустафа се играе от Енгин Акюрек и носещият любов около себе си д-р Сердар се играе от Енгин Алтан Дюзятан. Вие от кои сте, от тези които харесват Сердар, или от тези, които харесват Мустафа? Ако все още не можете да решите, поговорихме с двамата, прочетете, и си решете. Двамата Енгин в този сериал са изцяло един срещу друг. От едната страна този, който заради тази, която обича, би се хвърлил във всякакви опасности, безстрашен в лудата си любов, и от друга страна, този, който не иска и косъм да падне от главата на тази, която обича,който иска тя винаги да е добре, умерен (благ) в любовта Гледайки който и да е сериал, със сцени на изгаряща любов, всеки знае, че зад камерата има близо тридесетина души технически персонал, и в този момент те се намират там, и това пречи да уловиш (задържиш) очарованието от сцената. Но гледайки „Ако бях облак” се откъснах от реалността, подадох се на магията на разказа. Д-р Сердар, Мустафа, Нарин или пък злобната снаха Асийе, появят ли се на екрана, ме обхващаха различни настроения.

- Гледайки ви, от вътре ми иде да ви зашлевя по лицето.

Е. А (Енгин Акюрек): Така ли?

- Лицето ви беше истинско, не ме разбирайте погрешно, говоря заМустафа, хубаво би било ако и зрителя почувства това, нали?

Е.А.: Е не чак толкова (смеем се) . Една жена в Дийарбакър ме спря и ми каза„Докато ви гледам си изгризах ноктите”. Това което исках да провокирам у зрителя е безпокойство, негодувание. Но разбира се, не съм искам да изпитват отвращение от мен, или пък да имат желание да ме зашлевят. (смее се)

- Всъщност от една страна ви се ядосват, а от друга страна ги очаровате.

Е.А.: Така вече става (смеем се) Точно това исках, да има някакъв баланс

- Като цяло в сериалите има по един персонаж, който е влюбен, в този сериал и двамата мъже са влюбени, персонажите са два.. Какво ще кажете?

Е.А.Д.: (Енгин Алтан Дюзйятан) Защото и двете роли са силни. Като цяло и в литературата и в театъра има герой и антигерой. Мустафа не получава одобрението ни заради начина по който изживява любовта си и това го прави антигерой. Но начина по който вътре в себе си преживява любовта, според мен показва геройство. Сердар е герой, напълно противоположен. Много доброжелателен и по своему страстен. И неговото поведение е различно. Вие се срещате с един герой и един антигерой, да, и двамата са много чаровни. Според мен тази е първопричината за успеха.

Е.А.: В този регион са снимани много сериали. Според мен успеха на този сериала се дължи на това, че той е извън рамката „едно момче и едно момиче”.

- Такава любов не може да съществува? Мустафа според вас луд ли е,или любовта му е луда?

Е.А.: От една страна е луд, бихте могли да кажете обсебен, но от друга страна е и много умен. Този мъж, който много бързо може да изгуби контрол,всъщност е обсебен от това да контролира. Той може да упражни контрол над всичко в живота. Има едно единствено нещо, което не може да контролира, Нарин. Не може да спре да я иска, а не може да осигури любовта си. Много често характерът му е „Иди си-ела си”.

- Добре, според вас на Мустафа или на Сердар любовта е истинска?

Е.А:. Според мен любовта може да бъде изживяна по най-различни начини, т.е. и на двамата любовта е истинска. Мустафа е агресивен, и по отношение на любовта и с дявола ще се съюзи. Сердар е съвсем различен. Видно е, че и двамата са мъже които обичат по различен начин.

Е.А.Д.: И на двамата любовта е истинска. Но оценявайки я от страни, ние не искаме да се съгласим, че една такава любов е истинска. Всъщност „ не може да има такава любов, може ли любовта да вреди? Не може” – казвате вие. Чувствената любов на Сердар е странна, но някак си реална (истинска). Въпреки че идват от различни светове, вие всъщност виждате, че е възможно да споделят едни и същи неща.

Е.А.: Разсъждавайки като Енгин, аз също не приемам насилието. Виждам в очите на хората толкова много нужда от любов. Всичко е толкова объркано. Във вестниците на третите страници четем разкази за жени, бити или пък причинени им по друг начин вреди от мъже, които ги обичат. И това не е свързано само със социално-икономическото положение. Днес, в модерния живот, има и такива истини.

- И в двата персонажа са смели, безстрашни, да коментираме тази прилика.

Е.А.Д. Мустафа е свързан със семейството си, Сердар след загубата на баща си чувства празнота. Защото бащата на Сердар умира от мина, за това той заминава да разчиства мини. Мустафа също, според мен, полага усилия за да си осигури лидерство срещу баща си. И в двата характера има твърде много прилики.

Е.А. И в детството им е било така. В училище малки кавги, неразбирателства. Всъщност колкото и различни да се показват, вътрешната сила и мотивация са същите. Невероятно е Сердар и Мустафа да бъдат заедно в нещо. Да, може би вие гледате на тях като на съперници в любовта, но извън това, като обикновени хора би могло да има разбирателство между тях.

- Като че ли между Мустафа и Сердар е възможно някакво приятелство

Е.А.Д: Според мен има ситуации, в които биха могли да се разбират много добре. Ако можеха да седнат и да си поговорят, биха могли да намерят много общи посоки. Но това е малко трудно. В „стадото” в което продължават да си живеят, вече има един лъв, и идва още един, разказа е точно за това. Когато двама души спорят за могъщество, не могат да седнат на една маса и да разговарят.

- Само че междувременно има нещо, което изпускат от очи двата лъва докато спорят един с друг, „учителят хапльо” вече взе Нарин.

Е.А.Д. (смях) Хапльо ли? Хубаво казано.

E.А:. Има двама силни, а новодошлият в класа взема най-хубавото момиче и това предизвиква недоволство, нещо такова се получи. (смеха все още продължава)

- Нарин, според вас какво изразява?

Е.А.Д. В начало казвах, че е невинност. Но с времето това се променя и невинността отстъпва място..

- Какво място?

Е.А.Д: Честно казано не мога точно да го назова, само го усещам.

E.А: Всичко всъщност идва от Нарин и тя „прави” нашата история. Като погледнете образите в сериала, виждате че всички са слаби и са само изпълнители. Като се замисля за метафората в заглавието „Ако съм облак”, всъщност означава, че всеки иска да се махне, да замине от там. За Мустафа е различно, защото е много схватлив. Относно невинността в живота, единственият човек, който може да му напомни за невинността, е Нарин. С нея заедно, изправяйки се срещу живота, той би могъл да усети добротата (добрите чувства). Никой не казва на Мустафа истината: „ти си такъв и такъв човек”- никой не му го казва. В къщи никой не поддържа добри взаимоотношения с него.

- В живота мъжете не се възхищават един на друг. Характера на Мустафа, помага ли ви с нещо?

Е.А. Аз като Енгин, не бих направил нищо, което Мустафа е направил. Ако разсъждавам като себе си, не бих отвлякъл момичето, не бих искал някой, който не ме иска. Относно характера му, за да мога да го изиграя, трябваше непрекъснато да търся смисъл, обяснение на поведението му. Актьорството разбира се, не е да облечеш костюма и да си кажеш думите. Мисля, че характера на Мустафа е разкрит (описан) много добре и много вярно. Към характера на нормален човек, прибавете и някои житейски слабости, ето това е.

- Вие, мислил ли сте „ако аз играех”?

Е.А.Д. Не бих могъл да играя човек от изтока, физически е невъзможно. Дори не сме мислили за това, никой продуцент не би поел такъв риск, такава роля не би ми възложил. Ако това се случеше, „наистина, сигурен ли си?”  бих попитал (смеем се). Да, да играеш лошият, или пък по-„цветна” роля е голямо удоволствие, и ролята на Мустафа е такава. Но съвсем откровено, прочитайки сценария, това, което исках да играя, е ролята на Сердар, и нея играя.

- Сердар как определя характера на Мустафа?

Е.А.Д. Сердар е наясно с всичко, той знае всички слабости на Мустафа. И в живота е така между мъже. Отивате някъде, а там, изправи ли се мъж срещу вас, означава, че след малко ще видите и хубава жена. Има някой, който се изправя срещу Сердар като „препускащ кон”, той е длъжен добре да го познава. Сердар добре познава съперника си.

- Дали той не чувствате възхищение?

Е.А.Д. Не мисля. Мъжете твърде не се възхищават един на друг.

Интервю от 30.09.2009 с Енгин Акюрек и Енгин Алтан Дюзятан за участието им в 'Ако бях олак'
Превод: dani_ka, Източник: Engin Akyurek Bulgarian Fans

Аурелия
Благодаря ти, че ни даде възможност отново да прочетем това интервю! Можем само да съжаляваме, че нямаше такива интервюта и по време на другите му участия: "КВФ", "Малък септемврийски проблем", "КПА"...Нито пък след Сеул/Драма и номинацията за "ЕММИ"...Един човек, който пише такива разкази и влиза така в кожата на героите вероятно има какво да каже, но явно турските журналисти, а и читатели не се интересуват...Виж, ако около него имаше пикантерии щеше да се развихри  копи/пейст

   Сигурно ще ви прозвучи минорно, ама нещо напоследък съм като черна станция. Де да знам... обстоятелствата са такива.

   Мисля, че Турция върви към извънредно положение, а това ще означава много сериозни промени и в света на културата. Нещо не могат да се справят с истерясалите ислямисти - нито европейците, нито турците. Затова ме обземат все по-силни съмнения относно нов проект на Енгин.

   А другата причина е, че ерата "Мерал Окай" отмина. Тоест, ерата на качественото телевизионно кино в Турция. Погледнете на какво прилича в момента ВВ (и си го спомнете какъв беше по нейно време). Аз не го следя, но гледах част от първи сезон и сега зазяпах няколко серии заради Берен. Ами... пълно отражение на реалността.
   Явно посоката там не е правилна, а доброто телевизионно кино до скоро се правеше благодарение на добрата инерция от игралното. Много качествени режисьори и актьори от игралното кино работеха и в сериалите. Но напоследък... Пет сценариста на кръст са окупирали пространството, пишат по три сериала едновременно, подписали са договори с кьорави и сакати продуценти... почти няма актьори, останаха само манекени... може би, тук-там е останал някой от старата генерация. Журналистика реално няма. Зверска цензура, която допуска само "безопасни" жълтении. Изпростяла публика, която се интересува само да има красиви муцунки, по които да въздиша, и за която най-върховното удоволствие е да види същите красиви муцунки пияни по бельо във вечерните предавания.

   При тази черна картинка Енгин трябва да бъде истински вълшебник, за да намери някаква ниша, достойна за запълване - проект, който да казва нещо; роля, която да го предизвика с нещо; екип, който да може нещо. Ако имаше малко по-сериозна подготовка с езиците, можеше да се пробва в чужбина, но при това положение няма шанс. Остава му, може би, връщането към театъра, което би било сигурно прекрасно за него, но тъжно за нас.

   Извинете за минорното настроение още веднъж. Но засега не мога да се преборя с него. Дори милият сладък Керим не може да ме извади от дупката.

 

Благодаря ти за този пост, Барисеа! Вярно е, че картината е много черна. Точно защото същите мисли ме спохождат и мен, и точно защото времето на Мерал Окай със сигурност е отминало, се връщам все по-често към Булута, Керим, Тек...носталгично, да, но след като Енгин е създал тези образи ще създаде и други такива...сигурна съм, стига да му дадат възможност...А дотогава...
Надявам се този Керим да те хване за перчема и да те извади от дупката...
Жесток клип. Един от любимите ми…

И още един:

 
Найс, а?