Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 40 ~

Ф-Какво правиш?
Е-Вземи, майка ти си забрави парите.
Ф-Наказваш ме чрез майка ми ли? Можеш да ме наказваш, но не можеш да го правиш чрез майка ми.
Е-Сметка ли ми държиш? Излез.
Ф-Ще ме изслушаш.
Е-Слушах те вече. Чух всичките ти лъжи.
Ф-Бях много притеснена първият учебен ден. Всички бяхте еднакви, само аз се различавах. Говорехте, че, ще ходите в чужбина в края на седмицата. Не можеш да кажа, че през живота си не съм ходила никъде и, че съм портиерска дъщеря.
Е-Нали не вярваш, че, ще те слушам.
Ф-Майка ми ходеше да чисти къщите, като тази. Аз ходех с нея и когато исках да се отърва от всичко ходихме в покрайнините на Бодрум. За никого не означавах нищо.
Е-За мен значеше Фериха, разбра ли, за мен!
Ф-Ти вярваш в класовите различия. Веднъж те попитах какво, ще стане ако съм портиерска дъщеря, но ти не ми отговори. Спомняш ли си? Защото тези неща бяха важни за теб.
Е-По-важни от теб ли Фериха? След като те обичах толкова много, дали бяха по-важни?
Ф-Излъгах себе си, после ме беше страх, че, ще те загубя и  мълчах.
Е-Ти ме излъга. Лъжеше ме от първият до последният ден Фериха.
Ф-Когато ти казах в библиотеката, че не те обичам, това беше най-голямата ми лъжа.
Ф-Казваше, че бягам, дори когато бях с теб. Ето това беше причината.
Е-Не ти вярвам.
Ф-Емир, от страх го направих, заради нищо друго, от глупост.
Е-Недей! Недей да ми казваш, че си го направила от глупост Фериха.
Ф-Обичам те.
Е-По дяволите, по дяволите.
Ф-Каквото искаш прави, но няма да промениш това.
Е-Бягаше, аз обвинявах себе си, казваше, че всичко свърши, пак обвинявах себе си, плачеше, отново себе си обвинявах. Хайде, защо не бягаш сега Фериха? Плачи! Кажи край!
Ф-Няма да бягам никога повече Емир.
Е-Ще те накарам да си платиш за всеки ден, за всеки час, за всяка минута затова, че ти вярвах. Всички, всички, ще си платите Фериха, разбра ли? Всички, ще си платите, всички, ще си платите.

Ф-Емир, виж…нищо не казвай. Само ме изслушай. Ако не го кажа сега, не бих могла да го кажа отново. Знам, че е безсмислено. Нелепо е…, но не искам да си тръгваш.
Кой ти даде това?
Е-Били сте сгодени.
Ф-Емир, бях принудена да се сгодя. Емир, виж. Бях насила сгодена.
Е-Била си сгодена за този мъж за когото казваше, че ти е шофьор и когото питах по дяволите, кой е!
Ф-Предполагам си мислиш, че съм се сгодила по мое желание, нали? Виж това. Виж снимката. Това аз ли съм?
Е-Пръстенът, който намерих беше твой Фериха! Попитах те дали е твоят!
Ф-Затова те избягвах тогава. Затова ти казвах, че свърши.
Е- Всеки път едно и също! Отново обвинявах себе си, без да знам нищо.
Ф-Бях много слаба. Не можех да го отменя. Затова странях от теб.
Е-Не го казвай отново! Ти приключи с нас, но не ми каза и дума.
Ф-Не знаеш през какво минах заради това. Може да ме виниш за всичко, но не и за годежа. В живота ми има голям страх…
Е-Ти винаги си имала страхове, Фериха!
Е-Емир, недей! Моля те! Преживяваме едно и също нещо всеки път!
Е-Казах на този човек “Кой си”?! Казах на този човек “Кой си”?!
Ф- Не заслужавам това. Не знаеш през какво минах.
Е-Фериха, върви си.
Ф-Няма да си вървя.
Е-Фериха, казах ти да си вървиш.
Ф-Не, не може да ме виниш за това.
Е-Казах ти да си вървиш! Излизай! Излизай!