- Публикувана: 1 март 2013, 00:00 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2013, 21:18 ч.
Егати периода, вече пролет стана, а ОКТОМВРИйчетата още са на "не" и "няма"
Момичета ето това е детето,от което се оплаквах и притеснявах в началото на годината
http://novanews.bg/news/view/2013/03/28/47122/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=hot
http://novanews.bg/news/view/2013/03/28/47122/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=hot
Наде, аз малко с половин ухо слушах, но каквому има на това дете?
Само въпрос на възпитание ли е?
В класа на Мила има две проблемни момчета и едното и аз малко ще го търпя още.
Миналата седмица Мила и още едно момиченце са били изритани и това вече много ми дойде.
Че обижда децата знам, че пречи на работата също, ама и да бие останалите.
Детето е със синдрома на Аспергер и разбирам има проблем, но от учителите очаквам повече.
Само въпрос на възпитание ли е?
В класа на Мила има две проблемни момчета и едното и аз малко ще го търпя още.
Миналата седмица Мила и още едно момиченце са били изритани и това вече много ми дойде.
Че обижда децата знам, че пречи на работата също, ама и да бие останалите.
Детето е със синдрома на Аспергер и разбирам има проблем, но от учителите очаквам повече.
Здравейте, момичета,
Наде, и аз си зададох въпроса, като Мила - само невъзпитание ли е това или има и някакъв друг проблем това дете? Дано се решат проблемите и тия родители да видят какво се случва!!
Нещо не мога да дам линк към една интересна статия, свързана с нашите палавници. Изписва ми, че е рекламен спам. 
Част от статията, която исках да ви постна и много характерна за нашата ситуация вкъщи:
Наде, и аз си зададох въпроса, като Мила - само невъзпитание ли е това или има и някакъв друг проблем това дете? Дано се решат проблемите и тия родители да видят какво се случва!!
Нещо не мога да дам линк към една интересна статия, свързана с нашите палавници. Изписва ми, че е рекламен спам. Част от статията, която исках да ви постна и много характерна за нашата ситуация вкъщи:
Скрит текст:
На тази възраст детето все още не е склонно да общува истински със себеподобните си и се нуждае от майка си, но непрестанно подлага нервите й на изпитание. Детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не прави компромиси. Не обича да дели онова, което смята за свое. Зле приема промяната. Яростно протестира, ако решите да изберете нов маршрут към градината, различен от добре познатия или ако пропуснете или промените някоя думичка от добре позната детска приказка. Детето сякаш усеща, че самото то се променя и за да не загуби почва под краката си яростно се е вкопчило в спазването на всички установени рутинни дейности в ежедневието. Това е възрастта на ритуалите, когато детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде всеки ден едно и също, да се спазва точно определен ритуал на лягане и приспиване, да се четат точно определени книжки и т.н.
Болезнено вярно:
Детето изведнъж става тиранично. Обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Постоянно иска нещо и често мени настроенията си. Иска плодов сок, но когато му го дадете в стъклена чаша, я блъска и иска порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново отказва да пие и настоява за стъклена чаша. Ако спрете да му обръщате внимание и да му играете по свирката изпада в истерична криза, ако решите да му угаждате пък, може да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно, каквото и да правите. Много родители изпадат в невъзможност да се справят с децата си в тази възраст и често си изпускат нервите, а това определено не е доброто решение. След като опишем характерните проявления през възрастта на първия пубертет ще изброим техники за справяне с нежеланото поведение в този период.
Болезнено вярно:
Детето изведнъж става тиранично. Обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Постоянно иска нещо и често мени настроенията си. Иска плодов сок, но когато му го дадете в стъклена чаша, я блъска и иска порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново отказва да пие и настоява за стъклена чаша. Ако спрете да му обръщате внимание и да му играете по свирката изпада в истерична криза, ако решите да му угаждате пък, може да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно, каквото и да правите. Много родители изпадат в невъзможност да се справят с децата си в тази възраст и често си изпускат нервите, а това определено не е доброто решение. След като опишем характерните проявления през възрастта на първия пубертет ще изброим техники за справяне с нежеланото поведение в този период.
)
Зарат, да пусна, ама се оказа, че тази статия е прелюдия към някакви лекции за родители, на които се дискутира как да се реагира и няма конкретни решения, а по-скоро:
Няма универсална формула за съжаление...
Иначе си права, когато не са във фаза, умирам да се смея с него.
Я да видя това дали ще с еполучи: http://www.momentofpeace.net/2010/bebeshki-pubertet
Цитат
Нужно е само търпение, уважение към малката личност и много обич, за да стане този преход колкото може по-бързо и безболезнено. Всяка проява на силен родителски авторитет, сила и власт само ще влоши нещата. Външно може да ви се струва, че всичко е наред, но в последствие, ще се чудите защо за разлика от връстниците си детето ви се държи като бебе и се е хванало за полата ви, неспособно да взема решения и да ги отстоява – ако дадете на детето си свобода и подкрепа да изживее прехода си от бебе към дете на две години, това няма да се случи. Ако обаче потушите бунта на малкия тинейджър още в зародиш, не се чудете след време защо детето ви е не способно да се справя само с живота.
Няма универсална формула за съжаление...
Иначе си права, когато не са във фаза, умирам да се смея с него.
Я да видя това дали ще с еполучи: http://www.momentofpeace.net/2010/bebeshki-pubertet
Ани, получило ти се е и още как 
Много полезно четиво, за което ти благодаря 
Milla Elaine, видях снимка на Мила в басейна и май не беше щастлива
Как се справя, още ли се страхува?
Наде, твоят Коко е страхотен, бравоооооо
А с днешна дата това дете още ли е в неговия клас? Ужас!
Може да проувучи много гадно, но аз не мисля, че такива деца не трябва да се смесват с обикновените. Не за пръв път чувам за такъв случай и винаги децата страдат и понасят насилие и бой, ритане в корема, скубане, блъскане, плюене и какво ли още не
Според мен децата със специални потребности би трябвало да са в отделни паралелки, дори и да са само 2-3 за цяла София или по една за по-малките градове и селища. И за тях да се грижат специално обучени педагози, готови да отговорят на нуждите им и да реагират във всички ситуации.
Не искам да си помисля ако някое такова тормози Ева как ще подпаля скорпионските маратонки
Много полезно четиво, за което ти благодаря Milla Elaine, видях снимка на Мила в басейна и май не беше щастлива
Как се справя, още ли се страхува?Наде, твоят Коко е страхотен, бравоооооо
А с днешна дата това дете още ли е в неговия клас? Ужас!
Може да проувучи много гадно, но аз не мисля, че такива деца не трябва да се смесват с обикновените. Не за пръв път чувам за такъв случай и винаги децата страдат и понасят насилие и бой, ритане в корема, скубане, блъскане, плюене и какво ли още не
Според мен децата със специални потребности би трябвало да са в отделни паралелки, дори и да са само 2-3 за цяла София или по една за по-малките градове и селища. И за тях да се грижат специално обучени педагози, готови да отговорят на нуждите им и да реагират във всички ситуации. Не искам да си помисля ако някое такова тормози Ева как ще подпаля скорпионските маратонки
Аз също съм съгласна с Арим,такива деца трябва да са в отделна паралелка.Но си мисля,че проблема на това дете идва по скоро от средата,в която е израснало.Т.е това се случва вкъщи и от там всичко рефлектира върху него и той няма по друг начин да изрази болката,която го подтиска и я налага върху съучениците си.Дано всичко се изясни по възможно най-добрия начин.Аз също веднага съм подпалила маратонките и съм в училище.
Наде,поздравления за твоето момче,ти си една много горда и щастлива майка.Повярвай ми Коко ще стигне далеч
Ники не е толкова лепнат за мен,но примерно иска само аз да му давам млякото,само аз да взимам шишето като го изпие.Сега си имаме едно плюшено котенце и той е най-големият му приятел.Ляга с него,гушка го,храни го,слага го на гърне и постоянно го търси.Хииххи,това е най-сполучливата ни покупка от всички играчки.Учим се да играем и с джаминки 
,ей няма такъв кеф,като ги види и лицето му светва и само ме кара да играем.
Днес е последният ми работен ден и от понеделник съм на новото място
Наде,поздравления за твоето момче,ти си една много горда и щастлива майка.Повярвай ми Коко ще стигне далеч
Ники не е толкова лепнат за мен,но примерно иска само аз да му давам млякото,само аз да взимам шишето като го изпие.Сега си имаме едно плюшено котенце и той е най-големият му приятел.Ляга с него,гушка го,храни го,слага го на гърне
и постоянно го търси.Хииххи,това е най-сполучливата ни покупка от всички играчки.Учим се да играем и с джаминки ,ей няма такъв кеф,като ги види и лицето му светва и само ме кара да играем.Днес е последният ми работен ден и от понеделник съм на новото място
Bobinka, живо ме интересуват тези джаминки, че вече изкукуригва детето, чудя се с какво да го забавлявам 
Да не са топчета някакви 
.. стъклени примерно..
Arim, по принцип съм ти съмишленичка, но сега не мога да се съглася с теб. Това дете, очевидно страда от нещо, (да не дава Господ) но те диагнозите са най-различни - от по-безобидни до по-тежки, направо ужасни. Аз лично, без да съм в позицията на потърпевш, си мисля, че е грешно да се изолират и затворят в една паралелка такива деца, та тя тази среда вместо да им дава възможност да виждат и свикват със средностатистическите взаимоотношения, ще ги осакати още повече. Не е ли по-добре интензивна работа с това дете в комбинация с нормална паралелка, където взаимоотношенията да му се посочват като примерни. Доколкото разбрах родителите на това дете не са склонни да приемат заболяването му и не работят в тази посока - ето това е грешното в случая. В този случай и аз бих подпалила маратонките и браво на родителите, които са сигнализирали! В групичката на племенницата ми има дете с аутизъм, от такъв вид, че с него непрекъснато има придружител- психолог. На моменти, слава Богу все по-рядко, е проявявал и агресия, но е в нормална детска градина в нормална група. Повярвайте ми в групата им има "нормални" деца, които тормозят повече, отколкото той! Споменавала съм и друг път неуспешните опити на психоложката им да организира родителски семинари за детската агресия, на които никой е е идвал. За съжаление, тепърва предстои децата ни да се сблъскват с агресорчета, при това не диагностицирани, а съвсем "нормални". Ето тях вече няма как да натирим в отделна паралелка, или квартал, или град, колкото и да ни се иска.
Да не са топчета някакви .. стъклени примерно..Arim, по принцип съм ти съмишленичка, но сега не мога да се съглася с теб. Това дете, очевидно страда от нещо, (да не дава Господ) но те диагнозите са най-различни - от по-безобидни до по-тежки, направо ужасни. Аз лично, без да съм в позицията на потърпевш, си мисля, че е грешно да се изолират и затворят в една паралелка такива деца, та тя тази среда вместо да им дава възможност да виждат и свикват със средностатистическите взаимоотношения, ще ги осакати още повече. Не е ли по-добре интензивна работа с това дете в комбинация с нормална паралелка, където взаимоотношенията да му се посочват като примерни. Доколкото разбрах родителите на това дете не са склонни да приемат заболяването му и не работят в тази посока - ето това е грешното в случая. В този случай и аз бих подпалила маратонките и браво на родителите, които са сигнализирали! В групичката на племенницата ми има дете с аутизъм, от такъв вид, че с него непрекъснато има придружител- психолог. На моменти, слава Богу все по-рядко, е проявявал и агресия, но е в нормална детска градина в нормална група. Повярвайте ми в групата им има "нормални" деца, които тормозят повече, отколкото той! Споменавала съм и друг път неуспешните опити на психоложката им да организира родителски семинари за детската агресия, на които никой е е идвал. За съжаление, тепърва предстои децата ни да се сблъскват с агресорчета, при това не диагностицирани, а съвсем "нормални". Ето тях вече няма как да натирим в отделна паралелка, или квартал, или град, колкото и да ни се иска.
Bobinka, живо ме интересуват тези джаминки, че вече изкукуригва детето, чудя се с какво да го забавлявам Да не са топчета някакви .. стъклени примерно..
Arim, по принцип съм ти съмишленичка, но сега не мога да се съглася с теб. Това дете, очевидно страда от нещо, (да не дава Господ) но те диагнозите са най-различни - от по-безобидни до по-тежки, направо ужасни. Аз лично, без да съм в позицията на потърпевш, си мисля, че е грешно да се изолират и затворят в една паралелка такива деца, та тя тази среда вместо да им дава възможност да виждат и свикват със средностатистическите взаимоотношения, ще ги осакати още повече. Не е ли по-добре интензивна работа с това дете в комбинация с нормална паралелка, където взаимоотношенията да му се посочват като примерни. Доколкото разбрах родителите на това дете не са склонни да приемат заболяването му и не работят в тази посока - ето това е грешното в случая. В този случай и аз бих подпалила маратонките и браво на родителите, които са сигнализирали! В групичката на племенницата ми има дете с аутизъм, от такъв вид, че с него непрекъснато има придружител- психолог. На моменти, слава Богу все по-рядко, е проявявал и агресия, но е в нормална детска градина в нормална група. Повярвайте ми в групата им има "нормални" деца, които тормозят повече, отколкото той! Споменавала съм и друг път неуспешните опити на психоложката им да организира родителски семинари за детската агресия, на които никой е е идвал. За съжаление, тепърва предстои децата ни да се сблъскват с агресорчета, при това не диагностицирани, а съвсем "нормални". Ето тях вече няма как да натирим в отделна паралелка, или квартал, или град, колкото и да ни се иска.
Да не са топчета някакви .. стъклени примерно..Arim, по принцип съм ти съмишленичка, но сега не мога да се съглася с теб. Това дете, очевидно страда от нещо, (да не дава Господ) но те диагнозите са най-различни - от по-безобидни до по-тежки, направо ужасни. Аз лично, без да съм в позицията на потърпевш, си мисля, че е грешно да се изолират и затворят в една паралелка такива деца, та тя тази среда вместо да им дава възможност да виждат и свикват със средностатистическите взаимоотношения, ще ги осакати още повече. Не е ли по-добре интензивна работа с това дете в комбинация с нормална паралелка, където взаимоотношенията да му се посочват като примерни. Доколкото разбрах родителите на това дете не са склонни да приемат заболяването му и не работят в тази посока - ето това е грешното в случая. В този случай и аз бих подпалила маратонките и браво на родителите, които са сигнализирали! В групичката на племенницата ми има дете с аутизъм, от такъв вид, че с него непрекъснато има придружител- психолог. На моменти, слава Богу все по-рядко, е проявявал и агресия, но е в нормална детска градина в нормална група. Повярвайте ми в групата им има "нормални" деца, които тормозят повече, отколкото той! Споменавала съм и друг път неуспешните опити на психоложката им да организира родителски семинари за детската агресия, на които никой е е идвал. За съжаление, тепърва предстои децата ни да се сблъскват с агресорчета, при това не диагностицирани, а съвсем "нормални". Ето тях вече няма как да натирим в отделна паралелка, или квартал, или град, колкото и да ни се иска.
Напълно подкрепям. Таман мислех това да пиша, та няма да се повтарям.
Надьо, твоя хубавец избил рибата бе! Хем умен, хем хубав, хем и добър спортист. Ма правете повече деца, че добре ви се получават.
Лошото е че не само деца с някакво заболяване са агресивни , а и много здрави деца са такива . И аз мисля, че не е добър вариант да се отделят, а напротив да се намери начин да им се помогне и щом родителите им са безсилни или не правят нищо по въпроса защото не смятат това за нещо нередно ( което е по-лошо) защото по този начин те насърчават децата си към агресия, когато не им показват, че това не е редно. Трябва да има специалисти,които да могат да им помогнат. В яслата, която посещава синът ми има дни, в които може да се срещнеш със детски психолог ако смяташ, че детето ти има проблем или ти се нуждаеш от съвет, което мен лично ме радва че има такива инициативи или програми. Много е полезно и е в голяма помощ ,както за родителите, така и за децата още от ранна възраст да може да се подходи и да се работи по проблемите.
Вчера говорих с една майка, която от доста време се оплаква, че детето и се прибира от детска градина бито, ритнато, със зачервено ухо, със скъсани дрехи, ударено по главата и т.н. Тя говорила с учителката в градината и се оказало, че в групата им има момченце със специални потребности и жената е неспособна да се справи с това дете с него + всички останали деца от групата и е "вдигнала ръце". По цял ден само с него се занимавала, нямала свободен миг да обърне внимание на останалите деца и пак не можела да ги опази 
Заради което пък не смогвала да си върши работата. Чувствала се напълно изтощена и щяла да го отдели от другите деца, не разбрах как и къде.
Та значи, като има специална потребност, си трябва и специални условия - каквито и да са те. Не непременно "натирване" в другата стая, а подготвен педагог за работа с такива деца, например. Или нещо друго, не се сещам сега. Щото без необходимите условия пак се получава "натирване" поради необходимост и пак няма полза за детето.
tzzzvety, писали сме заедно Да, и детски психолог или друг вид педагог, има някакви социални педагози, които май се занимават с подобни случаи... Но все някакво допълнително условие трябва да има в помощ на учителите и на децата от групата.
Това исках да кажа...
Заради което пък не смогвала да си върши работата. Чувствала се напълно изтощена и щяла да го отдели от другите деца, не разбрах как и къде.Та значи, като има специална потребност, си трябва и специални условия - каквито и да са те. Не непременно "натирване" в другата стая, а подготвен педагог за работа с такива деца, например. Или нещо друго, не се сещам сега. Щото без необходимите условия пак се получава "натирване" поради необходимост и пак няма полза за детето.
tzzzvety, писали сме заедно
Да, и детски психолог или друг вид педагог, има някакви социални педагози, които май се занимават с подобни случаи... Но все някакво допълнително условие трябва да има в помощ на учителите и на децата от групата.Това исках да кажа...
И аз съм на мнение, че ако в градината/ училището има дете/ деца със специални потребности, то трябва да се осигури допълнителен персонал само за тях/него. Една-две учителки не могат да обърнат нужното внимание на всички 30-ина деца, дори и да няма проблемно сред тях, камо ли да се справят с подобна проблемна ситуация. Най-малкото ако се обръща внимание само на 1 дете останалите ще бъдат пренебрегвани и няма да има време за техните нужди и обучение.
А консултациите за родители с проблемни деца трябва да са задължителни, а не само по желание. Трябва да има закон, чрез който да се задължават тези родители да се срещат със специалисти, които да им помогнат да решат проблемите с детето. Не съм сигурна дали е вярно, но съм чувала, че в много европейски държави се изисква и съдействието от работодателите на родители, чиито деца имат проблеми в общуването.
И на мен ми е много плашеща тази агресивност сред децата. От сега ме е страх за времето, когато Светлозар ще тръгне на училище, пък и за детската не се знае как ще е
Дано се намери някакво решение на тези проблеми, че като слушам по новините на какви ужасии са способни 10-15 годишните направо ми настръхват косите
И да не завършвам така негативно да кажа отскоро как се приспиваме с малчо - като си легнем, аз му казвам шепнешком "лека нощ", а той вече ми отговаря пак шепмешком "да" И е научил думата "меси" /мерси/ и постоянно ми носи разни неща като казва "меси" - т.е подсеща ме какво трябва да му кажа, да не би да забравя
А консултациите за родители с проблемни деца трябва да са задължителни, а не само по желание. Трябва да има закон, чрез който да се задължават тези родители да се срещат със специалисти, които да им помогнат да решат проблемите с детето. Не съм сигурна дали е вярно, но съм чувала, че в много европейски държави се изисква и съдействието от работодателите на родители, чиито деца имат проблеми в общуването.
И на мен ми е много плашеща тази агресивност сред децата. От сега ме е страх за времето, когато Светлозар ще тръгне на училище, пък и за детската не се знае как ще е
Дано се намери някакво решение на тези проблеми, че като слушам по новините на какви ужасии са способни 10-15 годишните направо ми настръхват косите И да не завършвам така негативно да кажа отскоро как се приспиваме с малчо - като си легнем, аз му казвам шепнешком "лека нощ", а той вече ми отговаря пак шепмешком "да"
И е научил думата "меси" /мерси/ и постоянно ми носи разни неща като казва "меси" - т.е подсеща ме какво трябва да му кажа, да не би да забравя