- Публикувана: 7 март 2013, 12:01 ч.
- Последно мнение: 12 март 2013, 16:40 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 190
)) Но така се случи - сега го направих. 
момичета! 
За сте обичани и щастливи!!!
Момичета, 
майки,
и любими, 
Честит празник! Бъдете щастливи!
Моят подарък за вас е в текст за любовта, защото всичко е любов! Ако можех, бих го украсила с един Мустафа от 28 еп. пред прозореца на Нарин - последният кадър.
Не мога, но го получавате от мен в неограничено количество! Представяйте си го!
Хубав празник и - умната!
Преди още Мустафа да се събуди буквално, в него вътре се е „събудило” желанието, нуждата водеща във връзката между мъжа и жената да е любовта, чувството. Това е новото. Това е проблем на поколението.
Мъжът, притежаващ в старата култура тялото на жената, сега иска да общува с нея през сърцето. Това е свързано с промени в разбирането на жената – нейното място, нужди, права, промени в брачния модел.
Зародишът на промяната е нуждата от споделена любов; това е новото на историческата сцена, затова любовта на Мустафа е хиперболизирана. Мустафа има неизчерпаемо количество любов, която прилича на събудено праисторическо животно – мощно и жизнено, но незнаещо какво да прави с нея. Грешен обект, грешни представи за обекта, който междувременно също е в промяна, грешни методи и голямо страдание.
Когато се домогва до Нарин, Мустафа прилича на слон в стъкларски магазин. Опит. Грешка. И пак опит...И накрая неговото неизчерпаемо чувство е опитомено. Важното е, че той има способност да обича и е верен. Другото се научава, колкото и да боли.
Особено в края на филма Мустафа, Нарин и Асие трябва да бъдат разбирани много повече като символични образи – представители на поколението, отколкото като отделни герои.
майки,
и любими,
Честит празник! Бъдете щастливи!
Моят подарък за вас е в текст за любовта, защото всичко е любов! Ако можех, бих го украсила с един Мустафа от 28 еп. пред прозореца на Нарин - последният кадър.
Не мога, но го получавате от мен в неограничено количество! Представяйте си го!
Хубав празник и - умната!
Преди още Мустафа да се събуди буквално, в него вътре се е „събудило” желанието, нуждата водеща във връзката между мъжа и жената да е любовта, чувството. Това е новото. Това е проблем на поколението.
Мъжът, притежаващ в старата култура тялото на жената, сега иска да общува с нея през сърцето. Това е свързано с промени в разбирането на жената – нейното място, нужди, права, промени в брачния модел.
Зародишът на промяната е нуждата от споделена любов; това е новото на историческата сцена, затова любовта на Мустафа е хиперболизирана. Мустафа има неизчерпаемо количество любов, която прилича на събудено праисторическо животно – мощно и жизнено, но незнаещо какво да прави с нея. Грешен обект, грешни представи за обекта, който междувременно също е в промяна, грешни методи и голямо страдание.
Когато се домогва до Нарин, Мустафа прилича на слон в стъкларски магазин. Опит. Грешка. И пак опит...И накрая неговото неизчерпаемо чувство е опитомено. Важното е, че той има способност да обича и е верен. Другото се научава, колкото и да боли.
Особено в края на филма Мустафа, Нарин и Асие трябва да бъдат разбирани много повече като символични образи – представители на поколението, отколкото като отделни герои.
Препоръчани теми