Защо не са ти предложили програмата "По-близо до работа"?
- Публикувана: 11 март 2013, 15:44 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2013, 16:00 ч.
Колко време можеш да се правиш на идиот
Това е една от причините да изпитвам истински ужас от български работодател. Дано не са всички такива.
Не знам какво да те посъветвам, но така като те чета, май е най-добре да потърсиш друга работа.
Прекалено много са нещата, които не са наред в сегашната ти.
Не си заслужава похабените нерви и здраве.
Но ти най-добре знаеш дали на този етап можеш да си позволиш подобна смяна на работно място...
Не знам какво да те посъветвам, но така като те чета, май е най-добре да потърсиш друга работа.
Прекалено много са нещата, които не са наред в сегашната ти.
Не си заслужава похабените нерви и здраве.
Но ти най-добре знаеш дали на този етап можеш да си позволиш подобна смяна на работно място...
Защо не са ти предложили програмата "По-близо до работа"?
Нищо не направиха.
Говорих с началника си. Искрено съжалява, но не ми предлага нищо по-добро. Явно не взима той решенията. Жалкото е, че когато започвах, уговорките бяха с него.
Колко време можеш да се правиш на идиот - зависи колко можеш да издържаш , колкото повече можеш - толкова по-зле за теб , защото толкова повече ще носиш ....
а шефът ти много добре е знаел за какво става въпрос , според мен , но така много му трябва преводач , че даже искрено си вярва на лъжите ...
а шефът ти много добре е знаел за какво става въпрос , според мен , но така много му трябва преводач , че даже искрено си вярва на лъжите ...
Отвратително е да зависиш и да се съобразяваш с колеги, налагало ми се е на няколко пъти - ужасен дискомфорт е и за двамата, не само за пътника, но и за този с колата. Не си е работа.
От повечето писания на небесното дупе, обаче, съм останала с впечатлението, че е самоуверен човек, който си познава правата и умее да ги защитава, така че се учудвам защо изобщо се е поставила в такава ситуация... Каквото и да си говорим, при така изложените факти изводът е само един - условията на труд са неприемливи
И все пак е добре да се уточни един момент - дали "малкия" шеф си е превишил правата и е обещал да осигури транспорт, без някой да го е упълномощавал за това (защото и това е възможно, "големите" шефове да не подозират какви ангажименти е поемал "малкия" - и за повишение на заплатата, и за т.н.), или си е просто политика на фирмата, да не спазва обещанията си. Първото би било лесно поправимо чрез открит и директен разговор с "големите" шефове. Второто вече би било ясна индикация, че е време за търсене на ново работно място. Все пак е важно да се знае дали фирмата като цяло е нефелна, или отделни нейни служители.
От повечето писания на небесното дупе, обаче, съм останала с впечатлението, че е самоуверен човек, който си познава правата и умее да ги защитава, така че се учудвам защо изобщо се е поставила в такава ситуация... Каквото и да си говорим, при така изложените факти изводът е само един - условията на труд са неприемливи
И все пак е добре да се уточни един момент - дали "малкия" шеф си е превишил правата и е обещал да осигури транспорт, без някой да го е упълномощавал за това (защото и това е възможно, "големите" шефове да не подозират какви ангажименти е поемал "малкия" - и за повишение на заплатата, и за т.н.), или си е просто политика на фирмата, да не спазва обещанията си. Първото би било лесно поправимо чрез открит и директен разговор с "големите" шефове. Второто вече би било ясна индикация, че е време за търсене на ново работно място. Все пак е важно да се знае дали фирмата като цяло е нефелна, или отделни нейни служители.
Въобще не би ми пукало кой е дал обещанието - малък или голям шеф, защото фактите са това - нищо не може да се направи. Аз бих търсила начин да осигуря в момента удобство някакво, докато не намеря по-добра работа. Не съм от хората, които могат да си позволят да стоят без работа. Като усещане, не само финансово. Никога не съм напускала, без да имам нова работа по-добра при това. От друга страна едно обещание нищо не значи - казал, не станало. Ако в договора пишеше - е различно. В случая - на добра воля, ако стане, стане.
Малко се притеснявам обаче какъв ви е проблема да пътувате с колеги, които пътуват в същата посока. Никога не ми е било неудобно това...
Малко се притеснявам обаче какъв ви е проблема да пътувате с колеги, които пътуват в същата посока. Никога не ми е било неудобно това...
Всяка вечер да се правиш на идиот и да молиш някого да те закара?
Или да висиш и да чакаш някого да те закара, докато вкъщи те чакат децата?
Нищо лошо.
А сутрин какво правиш?
Аз съм работила на такова място - по средата на нищото, обаче поне заплатата беше хубава и от време на време си позволявах такси.
Или да висиш и да чакаш някого да те закара, докато вкъщи те чакат децата?
Нищо лошо.
А сутрин какво правиш?
Аз съм работила на такова място - по средата на нищото, обаче поне заплатата беше хубава и от време на време си позволявах такси.
Защо да се правиш на идиот пък сега? 
Всеки там е наясно, че няма градски. Работното време вероятно е е днакво или близко за всички. При едни нормално служебни отношения - не следва да има проблем дали шофьора се вози сам или с още някого на седалката.
НО хайде, толкоз свенлива жената - дадох вариант - разбират се, делят разхода - всеки на кяр.
Всеки там е наясно, че няма градски. Работното време вероятно е е днакво или близко за всички. При едни нормално служебни отношения - не следва да има проблем дали шофьора се вози сам или с още някого на седалката.
НО хайде, толкоз свенлива жената - дадох вариант - разбират се, делят разхода - всеки на кяр.
Хах, ами тази сутрин чаках около 1 час да дойдат да ме вземат. И закъснях за работа. Кофтито е вечер като стане така.
Навих се, защото ме уверяваха, че това с транспорта ще се разреши, и аз вярвах известно време, че се работи по въпроса. Отделно отношенията между хората изглеждаха и все още изглеждат по-нормални. Няма такова плюене по колеги, поне в нашия отдел. Началникът изглежда разбран. Особено като обещаваше това-онова, нещата изглеждаха далеч по приемливи, а въпросът с транспорта решим.
Оказа се, че явно никой не знае какво прави другия.
Ето например началникът ми каза, че не бил знаел, че ме осигуряват на минимална заплата.
Не бил знаел, че съм с 3 м. предизвестие. А аз си спомням, че му сигнализирах за тези неща още на момента и това за 3-те месеца дори каза, че той го бил измислил.
Поне в едното от изказванията си очевидно е излъгал, интересно в което от двете.
Обясних му, че това с 3-те месеца е безумие и мога да си позволя да отработвам само 1.
Интересно ми е другият какво ще каже. Него го нямаше в началото, когато се договаряхме...
Навих се, защото ме уверяваха, че това с транспорта ще се разреши, и аз вярвах известно време, че се работи по въпроса. Отделно отношенията между хората изглеждаха и все още изглеждат по-нормални. Няма такова плюене по колеги, поне в нашия отдел. Началникът изглежда разбран. Особено като обещаваше това-онова, нещата изглеждаха далеч по приемливи, а въпросът с транспорта решим.
Оказа се, че явно никой не знае какво прави другия.
Ето например началникът ми каза, че не бил знаел, че ме осигуряват на минимална заплата.
Не бил знаел, че съм с 3 м. предизвестие. А аз си спомням, че му сигнализирах за тези неща още на момента и това за 3-те месеца дори каза, че той го бил измислил.
Поне в едното от изказванията си очевидно е излъгал, интересно в което от двете.
Обясних му, че това с 3-те месеца е безумие и мога да си позволя да отработвам само 1.
Интересно ми е другият какво ще каже. Него го нямаше в началото, когато се договаряхме...
Неудобно е с колегите, защото не всякога си пътуват.
Отделно, че явно не им плащат на всички транспорта и ги е яд да трябва да карат и някой друг.
Едните разбрах вече, че са любовници и явно им преча да си гукат.
Друг друго нещо. Не мога да се разболявам заедно с тях и да излизам в отпуска с тях.
Все пак искам да си планирам времето спрямо себе си, а не според плановете на някой друг.
Отделно, че явно не им плащат на всички транспорта и ги е яд да трябва да карат и някой друг.
Едните разбрах вече, че са любовници и явно им преча да си гукат.
Друг друго нещо. Не мога да се разболявам заедно с тях и да излизам в отпуска с тях.
Все пак искам да си планирам времето спрямо себе си, а не според плановете на някой друг.
Проблемът с транспорта е дотам сериозен, че щом е дадено обещанието, то трябва да се изпълни и какво пише или не в договора, няма особено значение. Дано изходът е благоприятен.
Работя на 40 км, пътувах за собствена сметка, без да мрънкам, тъй като ставаше въпрос за 40-50 лв месечно. Ситуацията се промени, налага се да пътувам ежедневно, работодателят обеща, точно както при теб, и въпросът е решен, без никакви писмени договорки и пазарлъци.
Работя на 40 км, пътувах за собствена сметка, без да мрънкам, тъй като ставаше въпрос за 40-50 лв месечно. Ситуацията се промени, налага се да пътувам ежедневно, работодателят обеща, точно както при теб, и въпросът е решен, без никакви писмени договорки и пазарлъци.
