Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

За всички, които се интересуват от развитието и на лявото полукълбо, мога да препоръчам следната книга: "Изцяло ново мислене" на Д. Пинк.

По темата най-общо: Смятам изкуството за изключително важно в развитието на децата, мисловно, интелектуално и физически дори. Дъщеря ми свири на пиано и рисува. За съжаление няма интерес към танците. 

няма такова нещо...
Още повече, че тренират спорт, който е еднакво натоварващ цялото тяло. 
Пък и само цитирах доцента


Иса, не бъди максималист.

С уговорката, че не желая да заставам на ничия страна в прочетените мнения в предишните страници ще споделя:
Моите дъщери са близначки. Когато бяха в предучилищна /караха я в училище/, госпожата по музика ме покани да ги запиша в 1-ви клас в нейната музикална паралелка. Честно казано до този момент дори не ми беше и минавало през ума като някаква алтернатива... гледах определено към паралелките с усилено изучаване на английски език или математика. Срещнах се с госпожата по музика. Споделих и моите страхове, а именно че не виждам някакъв музикален талант в кое и да е от двете ми деца... а едното дори определено припява фалшиво... Спомням си как в училище някои деца се подиграваха и смееха на други, които пеят фалшиво. Тя ми отвърна, че определено целта и не е да ги прави музикални гении... ще ги учи да свирят основно на пияно с уговорката всеки поема колкото може... и че пеенето се учи; освен това в паралелката ще учат и хореография. Останалите предмети са стандартните както в едно училище. Дълго се чудих, но децата ми споделиха, че харесват госпожата си по музика, а и от мои наблюдения тя наистина беше чудесна с всички деца. Записах ги в музикалната паралелка. Вече сме към края на втори клас. Аз съм безкрайно доволна от взетото решение. Всяка седмица децата разучават поне по една нова песен в часовете по музика. Тези песни Госпожата им ги диктува, те ги записват и след това ги научават. За един месец по музика имат повече диктовки на текстове от колкото за цяла година по Български език, като това не им тежи а ги забавлява. Изучават и факти за известни композитори. Като равносметка мога да отбележа, че децата от тази паралелка са с най-добрите резултати от състезанията на СНБУ; най-много деца от тази паралелка се явяват и по математическите състезания. Похвален е ентусиазмът на класната им да ги научи да свирят на пияно. През няколко месеца организира импровизирани концерти на които виждаме, че има развитие и където децата определено се забавляват... Моята фалшиво пееща принцеса вече интонира доста правилно и определено се забавлява с пияното. Ако и останалите преподаватели работеха поне с половината от този ентусиазъм с децата... Децата се явяват и на други концерти в тяхната възрастова група, където също се представят много добре.
Не знам дали е необходимост изучаването на музика или музикален инструмент, но за мен това определено обогати моите деца и им даде едно разтоварващо занимание...

Чудесно!!!Дано има повече такива учители в нашите училища, и разбира се ако може по всички предмети, не само по музика

Синът ми учи в музикално училище и затова съм леко пристрасна относно темата.
Но не така беше преди години...
От 4клас изяви желание да взема уроци по-китара на които не обърнах особенно тъй като го отдавах на временно увлечение.Съжалявам обаче,че късно прозрях истината.
Миналата година преди да започне 7клас сам се записа на школа по солфеж и в края на учебната година държа приравнителен изпит и беше приет.Бих казала,че волята и желанието му за развитие го накараха да вземе това решение и вече е  факт- скоро завършва 8клас..... дай боже успешно.
Не точно необходимост,по скоро е въпрос на гледна точка музикалната култура,но не съм прекалено голям максималист:нужда има,а в какво количество всеки сам може да прецени.
Но предметът музика в у-ще е може би един от любимите на всеки ученик.

Иса,заинтигува ме с тази книга 
Синът ми е левичар:храни се,пише,рисува всичко с лявата ръка.Но инструментът на който свири водеща е дясната.
А сега де 

Музикалната култура няма общо с музикалното образование. Моите деца са музикални инвалиди, имам ухо, музицирала съм в по-голямата си част от живота, учила съм вокална постановка и съм опитвала с децата си- и знам, че това да интонираш вярно при липса на дадености-не се заучава. Научава се при наличие на слух и поне малко дадена интонация-как да не понижиш, как да "чукнеш" верния тон и т.н. Моите деца това няма да го научат и с най-великия педагог. Това обаче няма общо с музикалната им култура, която ще е налична, защото ще познават музиката, композиторите, историята, инструментите, и без да свирят по 2 часа на ден.

Децата имат необходимост да изучават музикални инструменти или да се занимават с пеене. Въпросът е кога да се започне, предполагам, че това за всяко дете е индивидуално, като се вземе предвид естествено и определените възрастови граници от специалистите. Искам да попитам родителите на деца, които ходят на пиано - как се преодолява неорганизирането на пръстите? Моята дъщеря е на пет години без два месеца и ходи почти от месец на пиано. В началото беше лесно - писането на нотите и с едно пръстче, но сега вече се почва с всички пръсти и настана суматоха. Не може да се координира, става мноооого бавно, почти се отчайва... А има желание, не се отказва да ходи на пиано, но това с пръстите... Изчетох доста материал, който можах да намеря, а то не беше много, моля да споделите вашия опит.  Баща й смята, че няма шанс, но аз мисля, че е малка все пак и с работа ще стане...

Чапла, на мен ми се струва, че просто е мъничка. Защо не говориш с преподавателя, за да разбереш дали това изобщо е някакъв проблем и за колко време другите деца успяват да преодолеят тази "суматоха". Моят син ходи на китара и постепенно включват нови пръстчета. За сега няма проблем, но той е на 6 и половина и инструмента е по-различен, макар че пак свирят с всички пръсти.

Да, малка е, но преподавателката каза, че се почвало от сега. Разбира се, наясно съм, че децата са на различно ниво, нашата мома е музикална определено, но май трябва по-бавно темпо - за един месец - пет-шест урока по около 30 минути и да се знаят две песнички и на петия урок двете ръце... 

Здравейте,включвам се в темата като професионалист,който се занимава с преподаване на пиано.Аз също работя с малки деца и бих казала,че това е трудна и отговорна задача.Всяко дете е различно със свой особен темперамент и способности и трябва много внимателно да се подхожда към поднасянето на нов материал и въобще нови пиески.
На мен лично ми се вижда прибързано за 1 месец да се минат едногласните мелодии и да се скочи на 2 ръце.Това е т.нар. слухов период,в който детето трябва по слух да просвирва известни детски песнички като "Зеленчуци","Тръгнал кос","Мила моя мамо" и др.Постепенно просвирвайки мелодиите на пианото,детето се приучва да изпява и съответните нотички.Така неусетно започва музикалното ограмотяване(изучаване на музикалната азбука=нотната стълбичка).При малките е много важно освен свирене на мелодии да има и занимания по солфеж.Така се постига по-бърз напредък и добра основа за поставяне на 2 ръце едновременно.И пак първоначално едната ръка изпълнява по-дълга нота,а другата  свири мелодията и постепенно се навлиза в едновременното свирене с 2 ръце и развитие на пианистична техника.
Трябват поне 2-3 месеца едногласно свирене при по-малки деца,за да усетят тежестта на клавишите,да изработят правилната постановка и да закръглят пръстчетата.
Похвално е,че има все повече деца,които се интересуват от свирене на някакъв инструмент.Музиката обогатява личността,облагородява характера,дисциплинира мисленето и развива моториката.Въобще само ползи!
Успех!

Не съм обяснила добре - с две ръце, но не едновременно, първо се включва лявата, после дясната, но не двете едновременно да свирят мелодията. Но дори това е доста трудничко да се проумее бързо. Вчера след поредния урок ми изсвири вкъщи, по-добре беше. Всъщност, поредни ноти се свирят - до, ре, ми, фа, сол, в песничка. Оптимист съм, но и виждам, че е трудно с тия меки пръстчета  Пак казвам, радвам се, че не се отказва детето. Засега.  Преподавателката работи по принцип с малки деца, но е припряна може би като види, че някое дете поддава и после трудно да се наваксва у дома. Съгласна съм с две ръце - трябва да има инструмент, нещо свързано с музика, както и спорт. Тези неща оформят толкова неща в характера на детето, а и след четиригодишна възраст могат да бъдат повечко натоварвани.

Интересува ме добър преподавател по солфеж от МУ!Някой да ни помогне,за да се подготвим за МУ!Благодаря! 

В Централен Военен клуб е доста добра преподавателката по солфеж.

Изкуството е най-важното нещо в развитието на едно дете. Каквито и да са аргументите в други посоки, способността на един индивид да се изразява е най-голямото му качество. Оправдания от типа на "парите са проблем" не се приемат - очевидно компютри имате, интернет имате, една китара струва 100-200 лева, едно хубаво пиано около 700, не говорим за космическо високи суми.

Не знам дали децата, които се занимават с музика се адаптират по-лесно, по-чувствителни са и т.н. Макар че второто е логично да е така, музиката е най-вече емоция.
Моето дете проявява интерес към синтезатора ми, дори сега "свири" на него.  
Смятам като поотрасне малко да го запиша на уроци по пиано. От там нататък как ще се завъртят нещата не мога да прогнозирам.

Народното пеене и танци не са ми по вкуса.

П.П. Предмета музика само до 8-ми клас ли се изучава?   По мое време учехме и в горните класове - теория, солфеж, тактуване, различни произведения и т.н.