В момента чета...17

     

Свет, би ли споделила после мнение за последните две 

Има, да  , даже две:
Интересни книги в електронен вариант
Търся електронна книга

Снощи дочетох "Топъл мед и пчелен восък" на Марисол.Книгата беше много симпатична.Лесно се четеше.Чувствах все едно аз съм внучката на Габриела,аз се докосвам до миналото,до живота преди,до нейното израстване,първи трепети емоционални,до нейните съвети за етикета,кухнята,мъжете...Чувството за споделен опит,за споделена история.Чувство на топлота,грижа,обич.Не знам до колко добре го обясних,но такова беше чувството,което изпитвах докато четях.Разбира се не бях съгласна с някои неща,то и главната героиня т.е. баба и не беше съгласна с някои традиции,но пак много се радвам,че прочетох тази книга.Имаше и някои откровено еротични моменти,но много красиви. Това добавяше щипка пикантност на книгата,точно каквато и беше нужна,за да не е само сух наръчник на добрата съпруга и домакиня. Самата лична история беше това,което красеше най-много книгаата всъщност според мен.
А сега чета Агата Кристи-"Празникът на Вси Свети".Интересна е за сега,но аз обичам и ми е интересно как пише Кристи.Само,че гледам да чета една нейна,после почивка и после пак може нейна,за да не омръзва.Обичам да ранообразявам със жанровете.А тук в тази книга един образ ми се откроява...Писателката Ариадни Оливър ми прави впечатление.Забавен образ.Леко разхвърляна.Харесва ми.Поаро също ме забавлява с някои свои хрумвания и действия.

 Аз прочетох "Родосто, Родосто" - Севда Севан.

 Четох я с прекъсване. И прекъсвах не само заради липса на време. Просто изгубих интерес към книгата в един момент. Започна силно, първите 50-60 страници ме грабнаха, но после ме отегчи.

 Има много интересен начин на изразяване авторката. Доста метафорично пише. Обаче ми се стори, че книгата е много разпиляна. Събитията се застъпват някакси, това ме объркваше.

 А в един момент вече забравих кой герой какъв е, къде ходи, откъде се връща. Така като стане, интересът ми изчезва от самосебе си.

 Образът на Овсана е интересен. Силна и властна жена е, много добре е нарисувана. Можех да я  видя пред себе си благодарение на прекрасните описания на Севда Севан.

 Но сега се чудя дали да чета и следващите части. Не съм настроена да го направя.

 На книгата бих дала оценка 6/10. Очаквах повече...

Приготвила съм си
  
И се чудя коя от двете да започна...

100 години самота 

Подкрепям! И ти завиждам.

Днес завърших "Снежно цвете и тайното ветрило" - на Лиза Сий.Хубава книга, нежна някак въпреки описаните брутални(за мен) сцени с бинтоването на краката на малки момичета.
Изключително много прилича - и като стил на писане, и като цялостно усещане - на "Мемоарите на една гейша".

Започнах "Гробницата" на Кейт Мос (купила съм я още от есента, чак детето ми направи забележка, че е срамота да я купя и да я отлагам) - още съм в началото. Добре ми върви, но още не ме е грабнала така, че да зарежа всичко останало. Като цяло обичам книги, в които се прави паралел с миналото и настоящето. Като я завърша - повече отзиви.

Аз онзиден прочетох 'Химн' и много ми хареса, значи следващата ще е '100 години самота' 
Няма да е скоро обаче, че сега съм с 'Братя Карамазови' 

Майола Бени, ако имаш намерение да четеш и двете, според мен от "Химн" (моя оценка 2-3/10), а после за десерт "Сто години самота" (моя оценка 10/10). Това разбира се важи само ако имаме сходни вкусове (не само за The Doors ).

 „Събуди се“ не ми хареса, взех я, защото е на Джак Керуак, но всъщност не ми се четеше за живота на Буда, мислех, че има повече „лично творчество“.

„Отива една жена…“ – месеци наред не смеех дори корицата да погледна, изпитвах голям страх. Затова я четох бързичко и не пуснах 100% чувствителността си май. А когато приключих с книгата, страхът ми беше изчезнал. Въпреки страшния разказ ден по ден, от сантиметри разстояние. След това веднага гледах „Да дойдеш на света“ и плаках стократно повече… Дали защото в книгата на Клуун се стоварват неприятности, които не са пряко причинени от човека, а в „Да дойдеш на света“ това, което човек може да причини на човек за мен е повече, отколкото би могло да се понесе… А по въпроса за изневерите, полигамията, повишеното либидо (направо нагон бих казала в тази книга), разбира се предпочитам да няма такива ексцесии около мен, но все пак ми заприличаха на други зависимости – прекомерно ядене на шоколад, зависимост от алкохол, книги, харчене и т.н. (макар че прувеличавам разбира се, друго си е прякото засягане и на човешките чувства).

„Морфин“ - очаквах историята да бъде в по-голяма степен именно за наркозависимостта , но може би сборникът е трябвало да се нарече „Записки на младия лекар“. Това беше акцентът - всевъзможни истории на завършил току-що лекар, назначен сам в далечната руска пустош (през 1917 г!). Разказано по начин, както само един руснак от онова време може (и най-вече самият Булгаков, който е бил млад лекар в затънтен край). В goodreads дадох 3 звезди, а не 4 (би могло) именно заради настройката ми, че повечко ще се вникне в главата на морфинистите, както и заради това, че „Роман с кокаин“ на М. Агеев ми хареса повече. Все пак я прочетох почти на един път и не се ужасявах от всички ужасии от лекарската практика на младия доктор (а иначе изпитвам безкраен  ужас от болници)…

„Дзен…“ започнах скоро. Първите 3-4 страници помислих, че няма да ми хареса (а и имам старо издание с жълти страници и ситен шрифт). На 14 стр. нещо вече ме беше спечелило – дали защото има баща и син, дали защото безкрайните американски пътища са необяснима притегателна сила за мен (особено в онези хипи години)… За заглавието – случайност е, че в момента наистина си търся книга за дзен будизма, но тук предполагам няма да намеря нищо буквално „дзен“. А само онова „самородно“ дзен, което не се чете, не се учи, а някак просто го има… Нямам представя как ще е нататък.

Аз също имам "Гробницата" и "Лабиринт" на Кейт Мос, но не съм ги чела.
С  интерес ще чакам повече отзиви, не съм срещала мнения за тях из темите  


На "100 години самота" и давам 2/10...

 И аз така, Киф.

 Но ми се иска пак да й дам шанс. Май сме малко тези, които не я харесваме.
 Два пъти съм я чела  и двата пъти не можах да я харесам.

"Защото те обичам" - Г.Мюсо ми хареса, възпреки някои дребни детайли, които провокираха известно раздразнение (примерно излишни поради "увисване" моменти - този с "чипа" на детето беше такъв, не рзабрах защо беше "лепнат), както и моментът с различните времена докрай не свикнах, а чак след като изчетох, разбрах, може би е можело да се оформят по-ясно и разграничат реалните от душевните преживявания. Но я "глътнах" жадно и "на екс", няма спор, добра е, може би просто след "На изток от Рая" бях по-претенциозна, а и по принцип харесвам повече повествования тип "саги" пред трилъри.

Сега се чудя коя да подхвана, май ще е  "Последна любов"

Този Гийом Мюсо е доста trendy...