Първо се извинявам,че пускам темата тук,но не мога да я пусна в семейни отношения 
Ето накратко и моя проблем:
С мъжа ми сме разделени вече 3 месеца /за което бих казала,че и двамата имаме вина/,женени сме от 9г. и до преди 7-8 месеца си споделяхме абсолютно всичко,но изведнъж той се промени,след което и аз се затворих в себе си и почти спряхме да си говорим.
Вярно е,че много работи,но честно казано ми омръзна все това да ми се "натяква",да не би аз да не работя......,ходи където си иска и никога,нищо не съм му казвала,но в последно време,това ходене взе доста често да се случва и като кажа,че нещо ме е подразнило винаги ми се казва,че си "фантазирам" или че "се вкарвам в разни филми",а фактите говорят друго.Дразни ме също,че имаме една уж семейна приятелка на която споделя всичко до най-малката подробност,относно семейните ни отношения,при което като се опитах да кажа,че това не ми харесва-пак бях фантазиращата се,имало е и доста други разправии,но да не навлизам в подробности.Та така преди 3 месеца не издържах,събрах си багажа,взех си детето и си тръгнах,от тогава сме провели вече 5-6 разговора,относно това какво ще е нашето бъдеще и краен резултат няма,все си намира причина,за да удължи положението,в което се намираме. А уж много ни обичал,не можел без нас,а същевременно с действията, които прави излиза, че иска да живее по този начин.Сега последно ми каза,че аз трябвало да се извиня
Искам да запазя семейството си, всичко случило се да остане в миналото /доколкото ме уверява и той иска това/, да не прибързваме с развод,но и този начин на живот не ми допада -нито омъжена,нито свободна
Ще съм благодарна на всяко споделено мнение,а ако има хора попадали в същата ситуация,като мен нека споделят как най-безболезнено са решили проблема си???
Ето накратко и моя проблем:
С мъжа ми сме разделени вече 3 месеца /за което бих казала,че и двамата имаме вина/,женени сме от 9г. и до преди 7-8 месеца си споделяхме абсолютно всичко,но изведнъж той се промени,след което и аз се затворих в себе си и почти спряхме да си говорим.
Вярно е,че много работи,но честно казано ми омръзна все това да ми се "натяква",да не би аз да не работя......,ходи където си иска и никога,нищо не съм му казвала,но в последно време,това ходене взе доста често да се случва и като кажа,че нещо ме е подразнило винаги ми се казва,че си "фантазирам" или че "се вкарвам в разни филми",а фактите говорят друго.Дразни ме също,че имаме една уж семейна приятелка на която споделя всичко до най-малката подробност,относно семейните ни отношения,при което като се опитах да кажа,че това не ми харесва-пак бях фантазиращата се,имало е и доста други разправии,но да не навлизам в подробности.Та така преди 3 месеца не издържах,събрах си багажа,взех си детето и си тръгнах,от тогава сме провели вече 5-6 разговора,относно това какво ще е нашето бъдеще и краен резултат няма,все си намира причина,за да удължи положението,в което се намираме. А уж много ни обичал,не можел без нас,а същевременно с действията, които прави излиза, че иска да живее по този начин.Сега последно ми каза,че аз трябвало да се извиня
Искам да запазя семейството си, всичко случило се да остане в миналото /доколкото ме уверява и той иска това/, да не прибързваме с развод,но и този начин на живот не ми допада -нито омъжена,нито свободна
Ще съм благодарна на всяко споделено мнение,а ако има хора попадали в същата ситуация,като мен нека споделят как най-безболезнено са решили проблема си???
Какво да му е? Престижът е пълен - жена има, дете има, любовница има. Пич от класа просто.