Отговори
# 450
  • Мнения: 3 371
Не се завръщат пощенските гълъби...
 Мълчи безцветно цялото небе.
 Една разплакана любов стои на ъгъла
 на нашите различни светове.
 
Не я храни със думи - обещания,
 щом после предпочиташ да мълчиш.
 Тя вярва в теб съвсем до бездихание.
 И после ...просто я боли.
 
Но ти не знаеш...няма как да знаеш.
 За теб е просто...някаква любов.
 Една от многото, разхвърляни в безкрая.
 Една от многото, не питащи "Защо".
 
Не можеш да я пипнеш, да я имаш.
 Но знаеш ли, най-ценните неща
 не се държат в ръце. И са невидими.
 Едно от тях е точно любовта.
 
---
 
Но ти мълчи...

А пощенските гълъби
 ще губят пътя си сред есенни мъгли.
 И любовта ще плаче тихичко на ъгъла
 и няма да признае, че боли.
 caribiana

# 451
  • Мнения: 3 371


Хубав петък, дружки !  Hug Тези дни нямам никакво време, направо вече съм... Crazy

# 452
# 453
  • Мнения: 1 012
Госпожата!  Heart Eyes Hug И аз съм така  ooooh!

Я виж тука Терзи как го е спипала момъка  Crazy


# 454
  • България
  • Мнения: 7
Здравейте момичета  bouquet!Ааах Къванч само да те гепна дънките още повече ще ти цепна #Crazy!!!

# 455
  • Мнения: 0
lebedche1991, по-спокойно. Всички сме на опашката.   Laughing Laughing



     


# 456
  • Мнения: 0
            Въздишка на сърцето

       Да потъваш в душата ми с поглед, по-силен от мене...
       Да ми спираш дъха само с две думи, толкова страшни...
       И да бягам, от страх това чувство за да не приема...
       Да дресирам сърцето, за да не тупти толкоз бясно...
       Да го спра ако мога, когато по тебе въздиша...
       Да редя разпиления пъзел на своите мисли...
       И когато крещи всичко в мене за тебе да пиша,
       да намеря от някъде сили да кажа: „Върви си!”
       И когато си мисля, че Другата в мене се връща,
       и когато въздишката в ляво за миг замълчи -
       в тази кратка секунда душата ми пак те прегръща,
       и прости, но пак гледам на тебе... със други очи.
       Може би е нечестно това, че от себе си бягам?
       В друг живот се надявам аз устните ти да целувам...
       В този тук, уж успешно сърцето си опитомявам...
       През деня.
       Нощем пак във съня си със тебе танцувам...

          Превод от френски  " Soupir du coeur"

Последна редакция: пт, 12 апр 2013, 15:45 от ABBYY

# 457
  • Мнения: 0
Hug Hug Hug


Абби,  Hug  за петъчния дансиг  Wink :

# 458
  • Мнения: 0
ДА ВЛЯЗА В ТВОЯ СЪН

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!
Под клепките, грижовно уморени.
И там да видя има ли ни нас
във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам
във бяла къща с двор от маргарити...
И болката да бих прогонил сам
от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,
ръка в ръка, глава в глава допрели...
Спи моя обич! Моля ти се, спи!
Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,
това, което времето задраска.
Поне насън мечти ще ти даря
и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!
А би могъл да бъде по-различен...
Съня си, обич, с мене сподели,
за да ти кажа колко те обичам!

Ясен Ведрин

# 459
  • Мнения: 432

Лагуни,  Hug страхотен колаж! Много ми харесва!   bouquet

# 460
# 461
  • Мнения: 3 371
Госпожата!  Heart Eyes Hug И аз съм така  ooooh!

Я виж тука Терзи как го е спипала момъка  Crazy





Охххх, аз как искам да го спипаммммм, ами - нейсе ! Crazy Flutter Embarassed Heart Eyes

Лагуни, Абби, страхотни стихове и музика ! Благодаря ви ! newsm51 newsm51 newsm51

# 462
  • Мнения: 3 371
Добро утро, дружки ! Hug Пожелавам ви един усмихнат, спокоен и слънчев съботен ден !   bouquet







Скрит текст:
"Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре“. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?"
 Мартин Карбовски

# 463
# 464

Общи условия

Активация на акаунт