Добро утро 
Марги Ани Ирка
Ей не ги пуска тия цигари
Марги
Ани Ирка Ей не ги пуска тия цигари
- Публикувана: 20 март 2013, 17:11 ч.
- Последно мнение: 21 март 2013, 22:24 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 55~
Добро утро!
Благодаря Ирка за закуската!
Марги,Петя,Ганушка Ани, липсваш тук.Не съм свикнала да те "виждам" така омърлушена.Дано всичко се оправи.
Един Чаги пристига спешъл за теб:
Пак сте будували до късно
Айде аз за Стара Загора се уредих,но кой живее в Бургас,че да ме покани да му разгледам града 
Хубав ден!
Благодаря Ирка за закуската!
Марги,Петя,Ганушка Ани, липсваш тук.Не съм свикнала да те "виждам" така омърлушена.Дано всичко се оправи.Един Чаги пристига спешъл за теб:
Пак сте будували до късно
Айде аз за Стара Загора се уредих,но кой живее в Бургас,че да ме покани да му разгледам града Хубав ден!
Здравейте мили...заминавам след малко,ама да намина да видя ко ново
Наборе-никакви равносметки...никакви
...по скоро търси само хубавото около теб 
...като се огледаш няма да е малко,с това хубаво време ПРОЛЕТ,обичам я направо сърчицето ми прелива от щастие..без нищо конкретно 
....никакви пролетни умори,депресии и подобни ...махаме ботушите,шаловете,шапките....с по-малко дрехи 
....Ах този Чаатай,много много многооооо му отиват малко дрехи,някак по симпатичен е 
Това е Пролет. Не е нещо сложно.
(Съвсем е повод да ти се усмихна.)
Във време на крещящи невъзможности,
аз имам свойто място на притихналост...
Сега творя сърцето си безбрежно.
И никнат минзухари на инат.
Щом пръсне се вселената от нежност,
тогава аз се раждам в твоя свят –
една сълза, потекла от безкрая,
донесла обещание за утре,
когато ще достигнем заедно рая,
в една красива необятна утрин –
душа в душа. На пръсти се докосваме.
Черешите избухват в розов цвят.
А вчерашните истински въпроси,
със отговор отказват да болят...
Това е Пролет. Толкова е ясно.
И зимата отмина окончателно.
Усещай ме! Обличам се във щастие.
И с обич разцъфтявам. Във душата ти.
Мира Дойчинова - irini
Преди да замина само да припомня следното
НИкога не отговаряй ,когато си ядосан
Никога не обещавай,когато си щастлив
и никога не вземай решения ,когато си ядосан
....винаги ще сгрешиш
(Съвсем е повод да ти се усмихна.)
Във време на крещящи невъзможности,
аз имам свойто място на притихналост...
Сега творя сърцето си безбрежно.
И никнат минзухари на инат.
Щом пръсне се вселената от нежност,
тогава аз се раждам в твоя свят –
една сълза, потекла от безкрая,
донесла обещание за утре,
когато ще достигнем заедно рая,
в една красива необятна утрин –
душа в душа. На пръсти се докосваме.
Черешите избухват в розов цвят.
А вчерашните истински въпроси,
със отговор отказват да болят...
Това е Пролет. Толкова е ясно.
И зимата отмина окончателно.
Усещай ме! Обличам се във щастие.
И с обич разцъфтявам. Във душата ти.
Мира Дойчинова - irini
Преди да замина само да припомня следното
НИкога не отговаряй ,когато си ядосан
Никога не обещавай,когато си щастлив
и никога не вземай решения ,когато си ядосан
....винаги ще сгрешиш
Добро утро!
Благодаря Ирка за закуската! Марги,Петя,Ганушка Ани, липсваш тук.Не съм свикнала да те "виждам" така омърлушена.Дано всичко се оправи.
Един Чаги пристига спешъл за теб:
Благодаря Ирка за закуската!
Марги,Петя,Ганушка Ани, липсваш тук.Не съм свикнала да те "виждам" така омърлушена.Дано всичко се оправи.Един Чаги пристига спешъл за теб:
Наборчееее отдавна съм пролетнааа тук в Пловдив си е чиста пролет
и мен този сезон ми е любим , само дето килцата ми създават дискомфорт ама ще ги коригирам
Иве, значи равносметката е,колкото по-разсъблечен е Чаги,толкова по-хубав става 
Хм,хубава равносметка си направила!
Хм,хубава равносметка си направила! ...да да
Благодаря за стиха
Ани и мен по това време на годината ме налягат разни мисли,размишления и настроения Ще се справиш и идвай тук,да ни виждаш,ако не друго поне ,за да си гледаш Чагитко
* * *
"Предполагам, че съм нищо повече
от парче стара дъвка, залепнала
за обувката на някой пешеходец,
забързан в нощта.
…
Не да бъдеш изстърган от подметката и
оставен на улицата е страшно,
а да имаш едно мръсно камъче в средата
на бялото, където би трябвало да е сърцето."
* * *
Ани и мен по това време на годината ме налягат разни мисли,размишления и настроения
Ще се справиш и идвай тук,да ни виждаш,ако не друго поне ,за да си гледаш Чагитко * * *
"Предполагам, че съм нищо повече
от парче стара дъвка, залепнала
за обувката на някой пешеходец,
забързан в нощта.
…
Не да бъдеш изстърган от подметката и
оставен на улицата е страшно,
а да имаш едно мръсно камъче в средата
на бялото, където би трябвало да е сърцето."
* * *
Ани, Петя, Ганушка, Вани,
Ани, бързо да намериш настроението си и да се освободиш от тежките мисли.
Вани, много ми липсваха мислите които постваш! Благодаря за тях!
Специално благодаря, за този стих на Мира Дойчинова, харесвам много всеки написан нейн ред!
И преди да се заема и със задачите на реала, една от точките ми в списъчето
/за останалите...дни до понеделник-има много /
Няколко думи за втория съпруг на Айсун...Решат...
Той не е толкова важен сам по себе си като герой, обаче според мен има роля за образа на самата Айсун. Поне на мен в случая той ми помага да разбера в някаква степен защо Айсун е това което е...
Много студен човек, имам даже съмнения, че обича съпругата си...за него като бизнесмен, навярно брака с нея, семейството им е поредната успешна сделка.
Не усещам любов у него към нея...
И до това си заключение за него стигам не само наблюдавайки реакцията му сега в случая, в този така труден за Айсун момент, преди това стана дума/от разговори между Джан и не само/ че той не харесва много Емир. Определено не харесваше и Юнал,/тук мога да разбера и приема -защо, донякъде/ ама харесваше ли поне Айсун?
Като го гледам тук в тази сцена подпрял се и скръстил ръце... асоциацията ми за него е ...присъствието му там и в момента...просто задължение.
Сякаш бе на досадна бизнес среща.
И ми иде да му кажа-ами прегърни я бе човек тази жена, успокой я, покажи подкрепата си, любовта си...
Емир е част от живота й, все пак тя е негова майка, но май г-н новият съпруг мислеше другояче. Но няма как да е спокойно и щастливо настоящето ти, ако не приемаш случилото се в миналото на човека до теб сега. Защото Емир беше точно това за него, беше усещане за миналото на Айсун, за първия й брак.
Та в този ред на мисли...имаше дефицит на разбиране/че и любов/ Айсун за себе си и сега/както предполагам е било до някъде и с Юнал/, затова и беше такава твърде често...гневна и с поглед назад, към стари рани, стари грешки, нямаше погледа напред, напред с любов, поглед който не би я отклонявал от случващото се сега и в момента.
Стига толкова размисли за сега
довечера- пак...
Спорен ден!
Ани, бързо да намериш настроението си и да се освободиш от тежките мисли.
Скрит текст:
Разбирам, че си от Пловдив, харесвам много, ама много този град, той е спомена ми за едни чудесни години и част от живота ми!
За съжаление ти си тъжна, но успя да усмихнеш мен, благодаря!
За съжаление ти си тъжна, но успя да усмихнеш мен, благодаря!
Вани, много ми липсваха мислите които постваш! Благодаря за тях!
Скрит текст:
Това е Пролет. Не е нещо сложно.
(Съвсем е повод да ти се усмихна.)
Във време на крещящи невъзможности,
аз имам свойто място на притихналост...
Сега творя сърцето си безбрежно.
И никнат минзухари на инат.
Щом пръсне се вселената от нежност,
тогава аз се раждам в твоя свят –
една сълза, потекла от безкрая,
донесла обещание за утре,
когато ще достигнем заедно рая,
в една красива необятна утрин –
душа в душа. На пръсти се докосваме.
Черешите избухват в розов цвят.
А вчерашните истински въпроси,
със отговор отказват да болят...
Това е Пролет. Толкова е ясно.
И зимата отмина окончателно.
Усещай ме! Обличам се във щастие.
И с обич разцъфтявам. Във душата ти.
Мира Дойчинова - irini
(Съвсем е повод да ти се усмихна.)
Във време на крещящи невъзможности,
аз имам свойто място на притихналост...
Сега творя сърцето си безбрежно.
И никнат минзухари на инат.
Щом пръсне се вселената от нежност,
тогава аз се раждам в твоя свят –
една сълза, потекла от безкрая,
донесла обещание за утре,
когато ще достигнем заедно рая,
в една красива необятна утрин –
душа в душа. На пръсти се докосваме.
Черешите избухват в розов цвят.
А вчерашните истински въпроси,
със отговор отказват да болят...
Това е Пролет. Толкова е ясно.
И зимата отмина окончателно.
Усещай ме! Обличам се във щастие.
И с обич разцъфтявам. Във душата ти.
Мира Дойчинова - irini
за този стих на Мира Дойчинова, харесвам много всеки написан нейн ред! И преди да се заема и със задачите на реала, една от точките ми в списъчето
/за останалите...дни до понеделник-има много /Няколко думи за втория съпруг на Айсун...Решат...
Той не е толкова важен сам по себе си като герой, обаче според мен има роля за образа на самата Айсун. Поне на мен в случая той ми помага да разбера в някаква степен защо Айсун е това което е...
Много студен човек, имам даже съмнения, че обича съпругата си...за него като бизнесмен, навярно брака с нея, семейството им е поредната успешна сделка.
Не усещам любов у него към нея...
И до това си заключение за него стигам не само наблюдавайки реакцията му сега в случая, в този така труден за Айсун момент, преди това стана дума/от разговори между Джан и не само/ че той не харесва много Емир. Определено не харесваше и Юнал,/тук мога да разбера и приема -защо, донякъде/ ама харесваше ли поне Айсун?
Като го гледам тук в тази сцена
подпрял се и скръстил ръце... асоциацията ми за него е ...присъствието му там и в момента...просто задължение.Сякаш бе на досадна бизнес среща.
И ми иде да му кажа-ами прегърни я бе човек тази жена, успокой я, покажи подкрепата си, любовта си...
Емир е част от живота й, все пак тя е негова майка, но май г-н новият съпруг мислеше другояче. Но няма как да е спокойно и щастливо настоящето ти, ако не приемаш случилото се в миналото на човека до теб сега. Защото Емир беше точно това за него, беше усещане за миналото на Айсун, за първия й брак.
Та в този ред на мисли...имаше дефицит на разбиране/че и любов/ Айсун за себе си и сега/както предполагам е било до някъде и с Юнал/, затова и беше такава твърде често...гневна и с поглед назад, към стари рани, стари грешки, нямаше погледа напред, напред с любов, поглед който не би я отклонявал от случващото се сега и в момента.
Стига толкова размисли за сега
довечера- пак... Спорен ден!
Марги, радвам се,че са ти липсвали и ти харесват.
Звезде
Честно да ви кажа не знам къде съм бляла,ама хич не се сещам мъжа на Айсун да съм го виждала. 
Или поне не си спомням.Аз по принцип не гледам сериала,като се излъчва по бтв или поне избирателно,като знам,че следва нещо интересно за мен.Снощи обаче гледах серията.Та и на мен ми направи впечатление студенината му.Вярно Емир не му е син,но е син на съпругата му,а виждайки я как страда най-малкото ,което може да направи е поне да я прегърне,а не постоянно да й казва да се прибере вкъщи,за си почине.Според мен предложението му не беше толкова Айсун да си почине,колкото той да се махне от болницата.
В този момент ми стана мъчно за Айсун,на този етап.Единият(бившият) й мъж,не може да бъде намерен,кой знае с коя пак се шляе,другия стои до нея като някаква статуя,а сина й се бори за живота си.Не съм майка,но усетих болката й и съчувствах.
Скрит текст:
А този цитат специално е от стих на брат ми
Звезде
Честно да ви кажа не знам къде съм бляла,ама хич не се сещам мъжа на Айсун да съм го виждала.
Или поне не си спомням.Аз по принцип не гледам сериала,като се излъчва по бтв или поне избирателно,като знам,че следва нещо интересно за мен.Снощи обаче гледах серията.Та и на мен ми направи впечатление студенината му.Вярно Емир не му е син,но е син на съпругата му,а виждайки я как страда най-малкото ,което може да направи е поне да я прегърне,а не постоянно да й казва да се прибере вкъщи,за си почине.Според мен предложението му не беше толкова Айсун да си почине,колкото той да се махне от болницата.В този момент ми стана мъчно за Айсун,на този етап.Единият(бившият) й мъж,не може да бъде намерен,кой знае с коя пак се шляе,другия стои до нея като някаква статуя,а сина й се бори за живота си.Не съм майка,но усетих болката й и съчувствах.
То оттам и иде лошотията на Айсун ако може да се нарече така де
просто не случи на мъж тази жена, а не е лош човек, просто и трябваше истински човек до нея на когото да се опре, до последно се опита да го намери дори в лицето отново на Юнал, но за него приказката вълкът козината си мени но нрава не върви с пълна сила
Но Емир беше прав като каза на Фери , че тя е пропуснала момента да бъде майка и сега търси реванш борейки се с нея, грешна стратегия амаа..........ХАЯТ
просто не случи на мъж тази жена, а не е лош човек, просто и трябваше истински човек до нея на когото да се опре, до последно се опита да го намери дори в лицето отново на Юнал, но за него приказката вълкът козината си мени но нрава не върви с пълна сила
Но Емир беше прав като каза на Фери , че тя е пропуснала момента да бъде майка и сега търси реванш борейки се с нея, грешна стратегия амаа..........ХАЯТ
Цитат
Та и на мен ми направи впечатление студенината му.Вярно Емир не му е син,но е син на съпругата му,а виждайки я как страда най-малкото ,което може да направи е поне да я прегърне,а не постоянно да й казва да се прибере вкъщи,за си почине.Според мен предложението му не беше толкова Айсун да си почине,колкото той да се махне от болницата.
В този момент ми стана мъчно за Айсун,на този етап.Единият(бившият) й мъж,не може да бъде намерен,кой знае с коя пак се шляе,другия стои до нея като някаква статуя,а сина й се бори за живота си.
В този момент ми стана мъчно за Айсун,на този етап.Единият(бившият) й мъж,не може да бъде намерен,кой знае с коя пак се шляе,другия стои до нея като някаква статуя,а сина й се бори за живота си.
На 100% съм- ЗА, и аз така видях и усетих тоз човек в епизода снощи.
А за мислите...и не само в случая...
Скрит текст:
Щом са на брат ти, има моите поздравения...истини условени в точните и верни думи!
Браво за него!
Браво за него!
За кой ли път пожелавам ви хубав ден...ама сега наистина...и вече до довечера...
