Наде, благодаря,че ми припомняш ФЕмирски моменти 
Киара
Киара
- Публикувана: 22 март 2013, 23:40 ч.
- Последно мнение: 25 март 2013, 00:32 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 57 ~
62
Скрит текст:
Е: Добре ли си?
Ф: Не знам. Да се сърдя ли на Гюлсюм, да я съжалявам ли, какво да правя. Какво да правя за това, че не мога да си отговоря... Не знам...
Е: Извинявам се!
Ф: Не разбрах...
Е: Бях ти много ядосан, затова намерих убежище в гнева си. Рюя, Едже... Не можех да помисля за това как това изглежда отстрани... Не исках да мисля. Дойдох без да гледам.
Ф: Проблемът не е в това как изглежда отвън/отстрани. Мен ме изгаря случилото се вътре в нас (между нас).
Е: Та какво се промени вътре в нас? Най-лошите ни дни, най-големите ни разправии. Какво е променено вътре в нас?
Ф: Всичко дойде и си отмина.
Е: Всичко дойде и си отмина. Ти...
Ф: Не знам. Да се сърдя ли на Гюлсюм, да я съжалявам ли, какво да правя. Какво да правя за това, че не мога да си отговоря... Не знам...
Е: Извинявам се!
Ф: Не разбрах...
Е: Бях ти много ядосан, затова намерих убежище в гнева си. Рюя, Едже... Не можех да помисля за това как това изглежда отстрани... Не исках да мисля. Дойдох без да гледам.
Ф: Проблемът не е в това как изглежда отвън/отстрани. Мен ме изгаря случилото се вътре в нас (между нас).
Е: Та какво се промени вътре в нас? Най-лошите ни дни, най-големите ни разправии. Какво е променено вътре в нас?
Ф: Всичко дойде и си отмина.
Е: Всичко дойде и си отмина. Ти...
Скрит текст:
Е-Добре права си.
Ф-Да но дори това че съм права не те спира.
Няма и да те спре,нали ?
Жената твоя глас го брои за нулев, жена носи името на врата си а ти отиваш и оправяш нейните проблеми и нито за момент не мислиш за мен.
Е-Фериха това е не защото не мисля за теб, това е нещо различно.
Не очаквам да го разбереш и без това.
Ф-Аз разбирам всичките опасности твои като наизуст ги разбирам.
Какво е това.
Война нали ?
Срещу теб има силен мъж и ти неможеш да се оставиш затова.
Е-И ти не бягай тогава. И ти не бягай.
Ф-Да но дори това че съм права не те спира.
Няма и да те спре,нали ?
Жената твоя глас го брои за нулев, жена носи името на врата си а ти отиваш и оправяш нейните проблеми и нито за момент не мислиш за мен.
Е-Фериха това е не защото не мисля за теб, това е нещо различно.
Не очаквам да го разбереш и без това.
Ф-Аз разбирам всичките опасности твои като наизуст ги разбирам.
Какво е това.
Война нали ?
Срещу теб има силен мъж и ти неможеш да се оставиш затова.
Е-И ти не бягай тогава. И ти не бягай.
62
Скрит текст:
Е-За пръв път толкова щастливо си закусваме.
Ф: Не искам да се страхувам заради бившата ти приятелка.
Ем; Можеш да разчиташ на Едже.
ф; как да разчитам, Явуз те гръмна
Е: Аз знам какво правя.
Ф: Аз искам на тебе да вярвам. Страхувам се заради теб.
Е: Няма защо да се страхуваш, няма да позволя още веднъж да се повтори същото т.е. да се разделят.
Ф: Не искам да се страхувам заради бившата ти приятелка.
Ем; Можеш да разчиташ на Едже.
ф; как да разчитам, Явуз те гръмна
Е: Аз знам какво правя.
Ф: Аз искам на тебе да вярвам. Страхувам се заради теб.
Е: Няма защо да се страхуваш, няма да позволя още веднъж да се повтори същото т.е. да се разделят.
Ирка,
Привет и на всички включили се към момента!
Хубава неделя и за вас!
Преди да споделя за отвличането...само няколко думи малко в страни от него, но само на пръв прочет/поне според мен/
С уговорка, че това което напиша може и изобщо да не е така.
В първи сезон всичко/цялата история/тръгна в една посока, която за съжаление във втори бе много, много променена.
И най-вече като сила, степен на драматизма, на невъзможността, на препятствия, на трудности, изобщо на всичко със знак"-"...стигна се до абсурди дори в еди момент... 
Не знам до колко и как е било по сценарий и той, сценарият дали е бил в готов вариант или е дописван в движение/което е разбираемо донякъде/ и под влияние и на чисто външни фактори/често предимно комерсиални
/
Доколко е и влиянието на гл. точка само на режисьора, защото все пак неговата позиция по сценария гледаме. Той е този който обединява всичко в едно. Той е този който казва кое и как да бъде представено на зрителя.
По мое мнение в един момент над чисто художествените и лично-творчески решения на екипа е имало и натиск от вън...най-вече заради рейтинг, рекламодатели и куп други причнини/оставащи незнайни и неясни за нас зрителите/...а като обобщение на всичко и всички...пари, пустите му пари, навсякъде не може без тях. За съжаление са повече от това което трябва и са в действителност. 
Да се върна и по-конкретно на отвличането...
Отвличането, като една от поредните трудности пред тази любов на ФЕмир я приемам в някаква степен и смисъл, трудно, но да, добре бих казала гледайки.
Защото имаше своето все пак някакво логично място на фона на случващото се.
Защо, какво и доколко обаче?
1. Беше като следващо препятствие пред Емир и Фериха, все пак ако проследим в градация трудностите, има място и то като следваща.
2. Беше използвано и като възможност Ръза да проумее някои истини за собствените си заблуди, за собствените грешки като родител, като баща на Фериха.
За това да осъзнае, макар и малко позакъснял, че все още не е късно, има шанс да заеме друга позиция по отношение на Фериха конкретно, но в по-общ план да освободи другите/и най-вече най-близките си/ от това да им отнема правото на собствен избор, без значение какъв е той.
Особено и след случилото се със Зехра, поредната лудост на Халил трябваше да му напомни, че в преценките си за хората и нещата около него има доста погрешна и опасна дори позиция. Че опита му в чисто житейски смисъл, дори това сляпо упование в религията уви не му помагат, а по-скоро му пречат и за съжаление не само на него, те рефлектираха и върху онези които той обичаше-семейството си/в това нямам съмнения дори на фона на цялото му поведение към тях/
3. Отвличането бе и единственото нещо/причина, мотив, двигател/ Емир да се откаже от решението си да сложи край на тази борба за тази любов, при това без намеса от вън от когото и да е, а сам. Към онзи момент независимо, че знаеше голяма част от истината за Фериха, независимо, че безумно я обичаше, че сам преодоля гнева си, прости и непростими на пръв поглед неща, той все не успяваше да намери покоя за любовта си, не успяваше да я прегърне отново.. .безусловно, както искаше. Имаше нещо което не му достигаше...
И точно когато сам се пребори с чувствата си и реши да поеме нова посока, се случи това...новината, че Халил бе избягал от лудницата и по-конкретно безумния и неописуем страх който той видя и усети в очите на Ръза.
За пореден път сам Емир се пребори със себе си, пребори се за Фериха, за любовта си към нея.
Любовта е и усещането да те е грижа за другия, да бдиш по някакъв начин над покоя и сигурността му, защото това е и твоя собствена такава до някъде.
До момента сигурността й /на самата Фериха /бе не веднъж поставена на изпитание. И той всеки път реагираше, пазеше я, защитаваше я.
Но сега, сега/със самото отвличане/ставаше дума буквално за живота й, за нейното оцеляване във физически смисъл.
Емир можеше и да живее някъде без да е до нея, но не и с мисълта, че тя не съществува.
В този смисъл това отвличане, като идея, само по себе си изигра важна роля за него, бе онова нещо което не му достигаше към момента. От тук нататък и след него/отвличането/, наистина буквално и безусловно...нищо и никой нямаше значение за него...само и единствено тя.
4. Отвличането изигра своя смисъл и за самата Фероиха, която за пореден път наистина разбра кое е важното за нея и живота й...Емир и любовта им.
5. И за двамата, за любовта им това отвличане бе като поредното обяснение в любов, признание в любов/знам, че звучи абсурдно, но за мен е това/ в любов силна, истинска, макар и много, много трудна.
Защото само една такава любов/любов като тяхната/ можеше да устои на такова предизвикателство, само любовта, когато е ЛЮБОВ е способна на такава саможертва. Всеки един от двамата така категорично показа любовта си, в грижата, в страховете не толкова за себе си, колкото за другия. Саможертва която не искаше нищо в замяна за себе си...саможертвата като самоценност защото е от и за ЛЮБОВТА!
До къде и доколко?
До тук обаче/това което вече споделих/ намирам за нужно едно отвличане/и в случая това на Фериха/, и за да представи тази му идея и смисъл бе достатъчно моментите с него да е по-скоро като в ретроспекция.
Имаше и сцени напълно излишни, да не говорим, че по мое мнение бе и най-слабата игра на Чаатай и не само на него /видях именно в тези сцени/визирам онези в излишък//
Това буквално и подробно проследяване на спасението й в къщата на Халил, ами нямаше нужда от него.
Не знам какво целяха, драматизъм ли, що ли, ама дето се казва и една лъжица катран в меда е достатъчна, не е нужно да е повече за да ти се развали вкуса.
Иначе после сцените с пристигането на всички и последвалото развитие...беше добро, само акцентирано, с маркиране само на най-важни детайли, като отношение, реакции на останалите.
Това според мен е достатъчно, трябваше да се рамкира в някакви по-разумни граници цялото проследяване на спасяването. В него са ми по-скоро забележките и критиките.
Премиха от екипа тази допустима и нужна/за мен разбира се/ граница и се получава преекспониране, и затова имам усещане, че се преигра и то от всички.
Нещото като ново/и по-различно/ за мен на тема отвличане е именно тук...в детайлите му и по-конкретно на спасяването, като елемент от неговата схема.
Предполагам досега успявах само да го видя в цялост/отвличането/ сега когато Кали, повдигна темата успях да се вгледам в него по-конкретно и да видя отделните му съставни части.
Наистина винаги по-лесно се вижда цялото, за това зад и под него е нужно време, а и желание.
Явно това не ми е достигало наред с прибързаната ми и по-скоро само емоционална оценка за него до момента.
А може би по-скоро едва сега намерим поне на минимум някакво разбиране, за себе си. Тук не съм сигурна кое е по-точно и доколко... 
Продължавам да смятам/за себе си/ че имаше и нещо в повече в тази линия в сюжета. Нещо в повече което беше излишно и ненужно. Което вместо да подпомогне смисъла на отвличането като цяло, остави твърде неприятен послевкус у мен като зрител.
И както често обичам да ползвам една чужда сентенция...дозата прави отровата.
Не съм ползвала умишлено снимки, кадри...като цяло усещането ми за този момент остава много тъжно...
Защото наистина е тъжно/и безкрайно глупаво/, че не се успява без необходимостта на извънредни и екстремни ситуации в живота ни, да видим красотата, хубавото, доброто до нас, любовта и хората които обичаме.
Все е нужно нещо черно... за да видим и проумеем колко е бяло бялото...а е толкова жалко и тъжно това...
При толкова цвят и разнообразие на гамите им...и в природата и в тази на човека. ...не мислите ли?
Хубав ден ви пожелавам, до по-късно!
Скрит текст:
Ако ти е удобно, може да се обръщаш към мен само с Марги.
Привет и на всички включили се към момента!
Хубава неделя и за вас!
Преди да споделя за отвличането...само няколко думи малко в страни от него, но само на пръв прочет/поне според мен/
С уговорка, че това което напиша може и изобщо да не е така.
В първи сезон всичко/цялата история/тръгна в една посока, която за съжаление във втори бе много, много променена.
И най-вече като сила, степен на драматизма, на невъзможността, на препятствия, на трудности, изобщо на всичко със знак"-"...стигна се до абсурди дори в еди момент... Не знам до колко и как е било по сценарий и той, сценарият дали е бил в готов вариант или е дописван в движение/което е разбираемо донякъде/ и под влияние и на чисто външни фактори/често предимно комерсиални
/Доколко е и влиянието на гл. точка само на режисьора, защото все пак неговата позиция по сценария гледаме. Той е този който обединява всичко в едно. Той е този който казва кое и как да бъде представено на зрителя.
По мое мнение в един момент над чисто художествените и лично-творчески решения на екипа е имало и натиск от вън...най-вече заради рейтинг, рекламодатели и куп други причнини/оставащи незнайни и неясни за нас зрителите/...а като обобщение на всичко и всички...пари, пустите му пари, навсякъде не може без тях. За съжаление са повече от това което трябва и са в действителност.
Да се върна и по-конкретно на отвличането...
Отвличането, като една от поредните трудности пред тази любов на ФЕмир я приемам в някаква степен и смисъл, трудно, но да, добре бих казала гледайки.
Защото имаше своето все пак някакво логично място на фона на случващото се.
Защо, какво и доколко обаче?
1. Беше като следващо препятствие пред Емир и Фериха, все пак ако проследим в градация трудностите, има място и то като следваща.
2. Беше използвано и като възможност Ръза да проумее някои истини за собствените си заблуди, за собствените грешки като родител, като баща на Фериха.
За това да осъзнае, макар и малко позакъснял, че все още не е късно, има шанс да заеме друга позиция по отношение на Фериха конкретно, но в по-общ план да освободи другите/и най-вече най-близките си/ от това да им отнема правото на собствен избор, без значение какъв е той.
Особено и след случилото се със Зехра, поредната лудост на Халил трябваше да му напомни, че в преценките си за хората и нещата около него има доста погрешна и опасна дори позиция. Че опита му в чисто житейски смисъл, дори това сляпо упование в религията уви не му помагат, а по-скоро му пречат и за съжаление не само на него, те рефлектираха и върху онези които той обичаше-семейството си/в това нямам съмнения дори на фона на цялото му поведение към тях/
3. Отвличането бе и единственото нещо/причина, мотив, двигател/ Емир да се откаже от решението си да сложи край на тази борба за тази любов, при това без намеса от вън от когото и да е, а сам. Към онзи момент независимо, че знаеше голяма част от истината за Фериха, независимо, че безумно я обичаше, че сам преодоля гнева си, прости и непростими на пръв поглед неща, той все не успяваше да намери покоя за любовта си, не успяваше да я прегърне отново.. .безусловно, както искаше. Имаше нещо което не му достигаше...
И точно когато сам се пребори с чувствата си и реши да поеме нова посока, се случи това...новината, че Халил бе избягал от лудницата и по-конкретно безумния и неописуем страх който той видя и усети в очите на Ръза.
За пореден път сам Емир се пребори със себе си, пребори се за Фериха, за любовта си към нея.
Любовта е и усещането да те е грижа за другия, да бдиш по някакъв начин над покоя и сигурността му, защото това е и твоя собствена такава до някъде.
До момента сигурността й /на самата Фериха /бе не веднъж поставена на изпитание. И той всеки път реагираше, пазеше я, защитаваше я.
Но сега, сега/със самото отвличане/ставаше дума буквално за живота й, за нейното оцеляване във физически смисъл.
Емир можеше и да живее някъде без да е до нея, но не и с мисълта, че тя не съществува.
В този смисъл това отвличане, като идея, само по себе си изигра важна роля за него, бе онова нещо което не му достигаше към момента. От тук нататък и след него/отвличането/, наистина буквално и безусловно...нищо и никой нямаше значение за него...само и единствено тя.
4. Отвличането изигра своя смисъл и за самата Фероиха, която за пореден път наистина разбра кое е важното за нея и живота й...Емир и любовта им.
5. И за двамата, за любовта им това отвличане бе като поредното обяснение в любов, признание в любов/знам, че звучи абсурдно, но за мен е това/ в любов силна, истинска, макар и много, много трудна.
Защото само една такава любов/любов като тяхната/ можеше да устои на такова предизвикателство, само любовта, когато е ЛЮБОВ е способна на такава саможертва. Всеки един от двамата така категорично показа любовта си, в грижата, в страховете не толкова за себе си, колкото за другия. Саможертва която не искаше нищо в замяна за себе си...саможертвата като самоценност защото е от и за ЛЮБОВТА!
До къде и доколко?
До тук обаче/това което вече споделих/ намирам за нужно едно отвличане/и в случая това на Фериха/, и за да представи тази му идея и смисъл бе достатъчно моментите с него да е по-скоро като в ретроспекция.
Имаше и сцени напълно излишни, да не говорим, че по мое мнение бе и най-слабата игра на Чаатай и не само на него /видях именно в тези сцени/визирам онези в излишък//
Това буквално и подробно проследяване на спасението й в къщата на Халил, ами нямаше нужда от него.
Не знам какво целяха, драматизъм ли, що ли, ама дето се казва и една лъжица катран в меда е достатъчна, не е нужно да е повече за да ти се развали вкуса.
Иначе после сцените с пристигането на всички и последвалото развитие...беше добро, само акцентирано, с маркиране само на най-важни детайли, като отношение, реакции на останалите.
Това според мен е достатъчно, трябваше да се рамкира в някакви по-разумни граници цялото проследяване на спасяването. В него са ми по-скоро забележките и критиките.
Премиха от екипа тази допустима и нужна/за мен разбира се/ граница и се получава преекспониране, и затова имам усещане, че се преигра и то от всички.
Нещото като ново/и по-различно/ за мен на тема отвличане е именно тук...в детайлите му и по-конкретно на спасяването, като елемент от неговата схема.
Предполагам досега успявах само да го видя в цялост/отвличането/ сега когато Кали,
повдигна темата успях да се вгледам в него по-конкретно и да видя отделните му съставни части.Наистина винаги по-лесно се вижда цялото, за това зад и под него е нужно време, а и желание.
Явно това не ми е достигало наред с прибързаната ми и по-скоро само емоционална оценка за него до момента.
А може би по-скоро едва сега намерим поне на минимум някакво разбиране, за себе си. Тук не съм сигурна кое е по-точно и доколко...
Продължавам да смятам/за себе си/ че имаше и нещо в повече в тази линия в сюжета. Нещо в повече което беше излишно и ненужно. Което вместо да подпомогне смисъла на отвличането като цяло, остави твърде неприятен послевкус у мен като зрител.
И както често обичам да ползвам една чужда сентенция...дозата прави отровата.
Не съм ползвала умишлено снимки, кадри...като цяло усещането ми за този момент остава много тъжно...
Защото наистина е тъжно/и безкрайно глупаво/, че не се успява без необходимостта на извънредни и екстремни ситуации в живота ни, да видим красотата, хубавото, доброто до нас, любовта и хората които обичаме.
Все е нужно нещо черно... за да видим и проумеем колко е бяло бялото...а е толкова жалко и тъжно това...
При толкова цвят и разнообразие на гамите им...и в природата и в тази на човека. ...не мислите ли?
Хубав ден ви пожелавам, до по-късно!
