Срастване при момИченцата.

Браво на вас! Много се радвам,че всичко е минало така добре - цункай малката адашка на дъщеря ни!   

Нали? Който си е специалист, си е специалист.
И ние бяхме страшно доволни. Най-важното детето не се травмира. Хаде сега - споко, радвайте се на живота ! И дано скоро не срастне отново!

Да се отчета и аз от прегледа.
Д-р Сираков каза че няма нужда да се прави ехо, тъй като било видно и така че всичко е наред. Вярвам му, но едно мъничко съмнение ме мъчи все пак...

Освен това да кажа за майките на които им предстои да ходят при Сираков, прегледите се плащат от 01.02.06г, тъй като вече не работят със ЗК. Пиша го за да не ходите като мен 5 пъти да молите направление от педито, защото всъщност не ви е нужно.

Момичета, ще си позволя да ви цитирам какво ми писа д-р Сираков в отговор на мое писмо до него.И дано не ми се сърди, че го публикувам без съгласието му.
"Срастването на малките срамни устни (синехия) е доста често явление. То се
получава при деца с по-нежна кожа вследствие на някакво леко или по-сериозно
възпаление. А такива възпаления, както сигурно имате и личен опит вече, са
също често явление. Това са детските "подсичания", които се срещат при
всички бебета и епизодичните "зачервявания" при по-големите. И при децата с
по-нежна кожа постепенно, най-често - бавно и  незабелязано, се получава
въпросното "срастване". Слагам го в кавички, защото всъщност то най-често не
е "срастване", а все още "слепване". Ако стои обаче дълго време без да бъде
разлепено (имал съм случаи - години),  то кожата вече наистина сраства и
тогава за да бъде оправено положението трябва да играе скалпела. Това се
прави, разбира се, с упойка, в операционна зала и си е една доста
по-сериозна манипулация от т.н. "тъпо разлепване", което всъщност се прави
при обикновените синехии. За което не се изисква упойка (тя си носи
рисковете, ако се наложи да бъде прилагана), което трае точно една секунда,
и което е болезнено колкото за едно "ох !" При него НЯМА РЯЗАНЕ, НЕ СЕ ПРАВИ
СЪС СКАЛПЕЛ, А С ТЪПА СОНДА, не се налага и никакво ОБШИВАНЕ НА РАНА (ако се
реже - има рана, която разбира се трябва да се обшие за да не кърви, а тук
не се реже)...
Тъй като синехията се получава поради особеност на кожата при някои деца
(по-нежна, по-неустойчива) това явление може да се повтори и потрети. Но
най-много до пубертета. След започването му, след като се появят собствените
женски полови хормони кожата става значително по-устойчива и синехиите
повече не се срещат. Този факт се използва при един от методите на лечение
на синехиите - с хормонални кремове. Използват се естриоловите кремове
Ovestin, OrtoGYnest, OeKolp... Всички те съдържат женския полов хормон
Естриол. Важно е да се знае, че хормонът е ЕСТРИОЛ, а не ЕСТРАДИОЛ. Втрива
се в продължение на няколко седмици и в част от случаите синехията се
размеква и при леко дръпване се разлепва. Това втриване обаче трае НЯКОЛКО
СЕДМИЦИ. Лошото е, че през това време зад срастването, в образувания джоб 
почти винаги от задържаната урина си тлее инфекция, която би могла да се
качи по пикочните пътища. И много често при мен водят деца със синехии
открити именно по повод на получила се вече инфекция  – цистит или
пиелонефрит. Което вече си е беля работа. Така че аз лично не бих препоръчал
да се забавя “отварянето” на синехията. Болка при разлепването има но тя е
за секунда! Манипулацията е просто едно ДРЪПВАНЕ СЪС СОНДАТА (не е РЯЗАНЕ
СЪС СКАЛПЕЛ, както пише в някои форуми !). Повечето деца изобщо не реагират
или изплакват и след малко се успокояват. После, понякога при първото
изпишкване им щипе, но само при първото.
За всичките тези години, които работя с деца съм опитвал практически всички
съществуващи методи за лечение на синехиите. И съм изчел, може би, всичко
написано по въпроса. Остава си нерешен един основен въпрос – как да направим
така, че синехията да не се повтаря. Въпрос, който ми задават практически
всички родители. И според моя опит, и според литературата, която “съм изял”
по въпроса, и при “тъпото разлепване”, и при втриването на естриолов мехлем
и при оперативното лечение (рязане и обшиване) ефекта е един и същ - няма
разлика в честотата на повторните синехии. Така че, в края на краищата, аз
спрях да правя опити с различни методи и се спрях на този, който според мен
е с най-бърз ефект (отваря се синехията веднага, а не след някоко седмици) и
е най-малко травматичен (няма рязане, шиене, упойки...). С цената на едно
“ох”. И на “голям уплах” от страна на родителите.  Това, последното
го осъзнах, като видях от форума колко малко от майките присъстващи на
манипулацията всъщност са разбрали точно какво е направено.  Говорят
за “скалпели”, за “рязане”, а всъщност манипулацията е много далече от
такова нещо. Не случайно се казва “на страха очите са големи”.   Но...
обещавам да обръщам повече внимание на майките и на тяхното успокояване.

Един пример: От едно посолство в София доведоха дете на 3 години със
синехия. Доведе го цяла делегация – родителите и двама лекари. Искаха да
видят при какви условия ще бъде лекувано детето им и по каква методика.
Много настояваха, че непременно трябва да е с упойка. Аз им обясних, че за
да се даде упойка, за да се избегнат рисковете от нея, трябва на детето
предварително да се направят кръвни изследвания. Което значи едно убождане.
В деня на “операцията” – второ убождане, за самата упойка. На същата везна
на кантара слагаме и рисковете от упойката – неочаквана алергична реакция,
подтискане на центъра на дишането (случвало ми се е !). На другата везна –
тъпото разлепване на синехията, което представлява едно дръпване с тъпа
сонда и трае една секунда. Няма две убождания, няма рискове от упойката.
Мисля, че е логично кой от двата варианта да предпочетем !"

Браво Марианка, много се радвам за вас
И аз съм страшно впе4атлена от др. Сираков. Не знам дали споменах, 4е че се консултирахме с него по телефона, и той беше невероятно любезен и страшно много ни помогна, защото обясни подробно какво се прави на моята гинеколожка тук в Русе, и благодарение на него, не ми се наложи да мъкна малката по студовете до Сф. Съжалявам само, че няма как да му се отблагодаря Страхотен лекар е

Да ви споделя, че преди месец, когато гледах моето момиченце, намаше нищо, а сега ми се струва че кожичката се е долепила с няколко милиметра, не съм сигурна, но утре ще я водя на лекар. Мисля си че не си внушавам. просто снощи като я подсушавах ми направи впечатлвние, дамо да греша 

За твое успокоение я заведи на лекар.При нас срасна нацяло за около месец.

Когато аз отведох дъщеря ми на първата консултация ,казах на докторката ,че мисля ,че  не я измивам добре особено в гънките при срамните устни.Тя погледна и ми се скара :"-ти следващия път като ми я доведеш усничките съвсем ще са срастнали." естествено много се учудих и за пръв път чувам такова нещо,че може да зависи от това.Почнах да обръщам повече внимание при миенето и наистина след време отворчето се разшири.Маи стана нещо като при момченцата с фимоза .Там препоръчват винаги след къпане да се забелва пишчето -така и тука и маи всичко се оправи.Стискам ви палци и на вас

oх, не пишете щуротии, току виж някоя неопитна мама прочела и си докарала по-големи проблеми от вашите
Нищо не им се забелва на момченцата - имаше километри теми изписани вече за това.

Къде трябва да се намира дупчицата? Над перинеума или по-нагоре?

извинявай,но не мога да разбера въпроса ти?

Ами значи като и надигна крачетата да и видя дупето и разтворя малко големите срамни устни виждам дупчицата за влагалището, която се пада над перинеума. От долната му страна е ануса. Уф как го обясних...

Рая в момента има две малки дупчици, а между тях- ципа  Продължавам да я мажа през ден.

Божееееее, дано Рая се оправи по-бързо. Сърцето ми се сви. Още довечера ще разгледам внимателно моята бебка

Рени и Али беше така когато започна да й се отваря, на следващия ден вече и се отвори нацяло, докато я мажех с туфичката. Но след това продължих да я мажа профилактично известно време.