Личната не варваше и беше убедена,че и вагиналния секрет ще е чист.Малката се оплакваше че и "буче"...то ние така и открихме срастването .
Когато разлепиха Миши...и тя не даваше...опитах да я убедя с разговор,с игри,с гъдилкане и закачки...и накрая се налагаше да я поприклещя ,че да я намажа-голям ад беше,но вече дава..незнам свикна с времето или ме разбра
Може би наистина трябва да се допитате до психотерапевт...или човек на когото детето има доверие...за да намерите правилния път в преодоляването на страхът на детето. 
позалепило се повечко...и преди да я намажа я предупредих,че ще драпна лекичко и ако я заболи да ми каже за да спра.Ама то моето дребосче голям герой излезе..не се разплака..не я заболя...дори ми се смя ,че съм се поуплашила..а аз наистина се постреснах..усетих разкъсването на ципичката със всяка частица на тялото си-ужасно чувство. Резултата-остана една малка тънка ципичка ,от която днес вече нямаше помен,явно от павлодерма
Препоръчани теми