Паднахме 
и подписчето не ми става, утре на свежа глава ще си го слагам, тююююююю
и подписчето не ми става, утре на свежа глава ще си го слагам, тююююююю
има влеме 
набила сколост - Публикувана: 24 март 2013, 17:03 ч.
- Последно мнение: 26 март 2013, 14:41 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 58 ~
Аз длуго и не очаквах
има влеме набила сколост Страннно, едва ли жена би изтърпяла всичката тази гнусотия, друга чужда ежедневка да очаква бебе от обичания й мъж, не мисля, но нали Чаги играе Емир та затова така лесно му се прощават грешките.
Не и бил изневерил с Руя, а тя защо не си легна с Левнт като бяха разделени!?
От момента в болницата и когато бебето изплака виждайки вълнението, и реакцийте на Емир, спрях да виня Фериха за каквото, и да е било.
Ако съпоставя нараняванията им, то Фериха сгреши лъжейки го за произхода си, ноооо, за мен Емир допусна много по-болезнени и непростими грешки, все неща, които Фериха му прости, но аз не знам дали бих простила и дали бих търпяла толкова дълго, едва ли.
едва ли жена би изтърпяла всичката тази гнусотия, друга чужда ежедневка да очаква бебе от обичания й мъж, не мисля, но нали Чаги играе Емир та затова така лесно му се прощават грешките.Не и бил изневерил с Руя, а тя защо не си легна с Левнт като бяха разделени!?
От момента в болницата и когато бебето изплака виждайки вълнението, и реакцийте на Емир, спрях да виня Фериха за каквото, и да е било.
Ако съпоставя нараняванията им, то Фериха сгреши лъжейки го за произхода си, ноооо, за мен Емир допусна много по-болезнени и непростими грешки, все неща, които Фериха му прости, но аз не знам дали бих простила и дали бих търпяла толкова дълго, едва ли.
Моето мнение е същото като на Киара,щом казваш че ще си с него,значи оставаш до него и това е.Вие защо не се поставите и на негово място,жена ражда ,може и детето да е от него и му казва подай ми ръка и той какво да направи,ами то това си е от човечност,нищо повече,в тоя момент всичко се случваше много бързо и той нямаше време да помисли как да се държи.Както казах и по рано,замислете се всичко е вследствие от тази голяма лъжа,ако не беше тя как щеше да има Руя,или Юнал да го остави без пари и той да се налага да работи в друг бар,за да се срещне на по късен етап с онова фъфлещото,и от там се помъкнаха една след друга бедите 
От момента, в който си легна с нея ми опротивя образа му, но с течение на времето поумекнах към него, докато я удари, а след това и мачоменската му история с Едже иииииииии, все следваше след това, и след това, и нямаше край.
Не бих искала и слава Богу нямам мъж с характера на Емко.
Наде, 
Скрит текст: 
Фериха...виждам вече категоричността й/това, че ще е до Емир в този момент/ в действие, това ми харесва, така трябва. Хареса ми и то много, че замълча на думите на майка си, заболя я отново, навярно и чувството й за вина към нея пак се върна, но замъча. Замъча макар наистина да имаше смекчаващи "вината" й обстоятелства, не тръгна да се оправдава.
В такива случаи наистина трябва просто да се замъчи, да се замълчи и пред жената която бе наранена все още, а бе и майка й, собствената й майка.
Поведението й в тази сцена/с майка й/ отново ми дава уверение, че решението й не е плод на противопоставяне на когото й да е, а избор да следва само своят личен избор в случая..
Това е правото да имаш право на права.
В сцената с Мехмет...сякаш нервите й не издържаха, да, Мехмет говореше глупости
, ама това не е повод и за нейното поведение, което в случая по какво се различаваше от неговото по отношение на агресията си?
Само защото беше наистина права ли?
Когато си прав, освен правото си под мишница трябва да знаеш и как да го представиш и отстоиш пред другите, не насила, а с разумни доводи и най-вече като реакция и поведение/постъпка/
Но, трудно й е на Фериха, разбирам я, уплашена, притеснена е за живота на Емир, плаши я и всичко което предстои, за което взе решение, но сега трябваше и да го преведе в действие, а едва ли знаеше как точно.
И тя е сама, в този важен за нея момент, сама е...липсата на подкрепа е от особено значение за всеки, защото не е само до въпрос на сила, на желание, на възможности да направиш нещо решено...нужна е подкрепа на хората до теб, онези които обичаш и са семейството ти, а тя нямаше това, това бе още един невъзможен "лукс"за нея...
Фериха...виждам вече категоричността й/това, че ще е до Емир в този момент/ в действие, това ми харесва, така трябва. Хареса ми и то много, че замълча на думите на майка си, заболя я отново, навярно и чувството й за вина към нея пак се върна, но замъча. Замъча макар наистина да имаше смекчаващи "вината" й обстоятелства, не тръгна да се оправдава.
В такива случаи наистина трябва просто да се замъчи, да се замълчи и пред жената която бе наранена все още, а бе и майка й, собствената й майка.
Поведението й в тази сцена/с майка й/ отново ми дава уверение, че решението й не е плод на противопоставяне на когото й да е, а избор да следва само своят личен избор в случая..
Това е правото да имаш право на права.
В сцената с Мехмет...сякаш нервите й не издържаха, да, Мехмет говореше глупости
, ама това не е повод и за нейното поведение, което в случая по какво се различаваше от неговото по отношение на агресията си? Само защото беше наистина права ли?
Когато си прав, освен правото си под мишница трябва да знаеш и как да го представиш и отстоиш пред другите, не насила, а с разумни доводи и най-вече като реакция и поведение/постъпка/
Но, трудно й е на Фериха, разбирам я, уплашена, притеснена е за живота на Емир, плаши я и всичко което предстои, за което взе решение, но сега трябваше и да го преведе в действие, а едва ли знаеше как точно.
И тя е сама, в този важен за нея момент, сама е...липсата на подкрепа е от особено значение за всеки, защото не е само до въпрос на сила, на желание, на възможности да направиш нещо решено...нужна е подкрепа на хората до теб, онези които обичаш и са семейството ти, а тя нямаше това, това бе още един невъзможен "лукс"за нея...
Много съм мислела върху образа на Фери, веднъж я винях, друг път я оправдавах, но в повечето случаи и симпатизирах в пъти повече отколкото на Емир.
За семейната й среда, в която е израсла и традицийте, които са в семейството й, тя направи много, защото само за нещо малко и дребно прегрешение, баща й и брат й можеха да я убият, но не, тя знаеше, че рискува и рискуваше за да бъде с Емир. Бореше се плахо, неуверено, но по начин, който единствено знаеше и познаваше, произтичащ от социалната й принадлежност и семейните традиций, докато Емир беше независим и в мислите, и в действията си, и действаше смело, без да се съобразява с никой.
И си много права Марги, че човек понякога се нуждае от подкрепата на близките си, защото не сме всесилни и понякога силиците ни напускат, или просто не са ни достатъчни за да се преборим с дадена житейска ситуация, в която попадаме волно или не.
в Банско,дано утре вече го няма и да дойде слънчице
Скрит текст:
Моето мнение е същото като на Киара,щом казваш че ще си с него,значи оставаш до него и това е.Вие защо не се поставите и на негово място,жена ражда ,може и детето да е от него и му казва подай ми ръка и той какво да направи,ами то това си е от човечност,нищо повече,в тоя момент всичко се случваше много бързо и той нямаше време да помисли как да се държи.Както казах и по рано,замислете се всичко е вследствие от тази голяма лъжа,ако не беше тя как щеше да има Руя,или Юнал да го остави без пари и той да се налага да работи в друг бар,за да се срещне на по късен етап с онова фъфлещото,и от там се помъкнаха една след друга бедите
Скрит текст:
Да е мислил когато е трябвало, а не след като се появи пред него с корем.
От момента, в който си легна с нея ми опротивя образа му, но с течение на времето поумекнах към него, докато я удари, а след това и мачоменската му история с Едже иииииииии, все следваше след това, и след това, и нямаше край.
Не бих искала и слава Богу нямам мъж с характера на Емко.
От момента, в който си легна с нея ми опротивя образа му, но с течение на времето поумекнах към него, докато я удари, а след това и мачоменската му история с Едже иииииииии, все следваше след това, и след това, и нямаше край.
Не бих искала и слава Богу нямам мъж с характера на Емко.
Фериха му била виновна, че Емир винаги намираше утеха ако не в чашката, то в жените всеки път когато беше слаб.
Киара пак сме на едно мнение Аз на нейно място ето там бих си тръгнала,когато хукна в 62еп.Ами остани си там къде тръгна да се прибираш,нямаше изобщо да тръгне ако бях аз,там трябваше да му каже тръгнеш ли не се връщай,а не да го прегръща като се върна,тъкмо се сдобриха и той хукна,като беше на косъм от смъртта преди това 
Аз на нейно място ето там бих си тръгнала,когато хукна в 62еп.Ами остани си там къде тръгна да се прибираш,нямаше изобщо да тръгне ако бях аз,там трябваше да му каже тръгнеш ли не се връщай,а не да го прегръща като се върна,тъкмо се сдобриха и той хукна,като беше на косъм от смъртта преди това
Надуфчеее, отворих уискито, тю бре. 
- И пак ще се повторя, но...според мен произходът не би трябвало да има значение, що се отнася до любовта. Ами ако Резато беше от ЦРУ и Фери пак не можеше да каже какъв е баща й - кво става- пак ли сърдене . Емир явно си мислеше, че само богатите са заедно по любов, а бедните - те винаги имат друго наум. Ами срам я било Фери или каквото друго там е било, обаче за най-важното, че го обича, тя не го излъга. Ако Емко не усети любовта й въпреки всичко, язък за него.
Цитат
Фериха сгреши лъжейки го за произхода си
. Емир явно си мислеше, че само богатите са заедно по любов, а бедните - те винаги имат друго наум. Ами срам я било Фери или каквото друго там е било, обаче за най-важното, че го обича, тя не го излъга. Ако Емко не усети любовта й въпреки всичко, язък за него. в Банско,дано утре вече го няма и да дойде слънчице
Привет в нази студена нощ от мен, Рали 2.
Включвам се, защото за пореден път се нервя на Зехра.
Марги, 
Да, най-после това момиче се показа борбено. Уважението към родителите трябва да го има, разбира се, но не и безропотно подчинение. Все пак времената се менят. Разбира се, че е по-добре да се замълчи в такива случаи. Мълчанието може да бъде страшно красноречиво.
Наранената жена беше тази, която искаше дъщеря й да живее друг живот, по-хубав /като всяка майка/. В нея вложи своите несбъднати мечти, съжалението за така или иначе пропиляната си младост и тежкия живот. Е, защо трябва да се сърди и инати за поведението на Фериха. Фериха се извини, беше толкова съкрушена от това, което се случи, изстрада го. Като майка, тя можеше да й помогне, пък тя болката си остава дълбоко, но не беше редно да се използва така отмъстително. Ето тук вече е налице факторът ограниченост, породен от средата, недостатъчното образование и може би силното влияние на религиозността. Тя просто съсипа живота на детето си до смъртта му.
Включвам се, защото за пореден път се нервя на Зехра.
Цитат
Фериха...виждам вече категоричността й/това, че ще е до Емир в този момент/ в действие, това ми харесва, така трябва. Хареса ми и то много, че замълча на думите на майка си, заболя я отново, навярно и чувството й за вина към нея пак се върна, но замъча. замъча макар наистина да имаше смекчаващи 'вината' й обстоятелства, не тръгна да се оправдава.
В такива случаи наистина трябва просто да се замъчи, да се замълчи и пред жената която бе наранена все още, а бе и майка й, собствената й майка.
Поведението й в тази сцена/с майка й/ отново ми дава уверение, че решението й не е плод на противопоставяне на когото й да е, а избор да следва само своя личен избор в случая..
Това е правото да имаш право на права.
В такива случаи наистина трябва просто да се замъчи, да се замълчи и пред жената която бе наранена все още, а бе и майка й, собствената й майка.
Поведението й в тази сцена/с майка й/ отново ми дава уверение, че решението й не е плод на противопоставяне на когото й да е, а избор да следва само своя личен избор в случая..
Това е правото да имаш право на права.
Марги,
Да, най-после това момиче се показа борбено. Уважението към родителите трябва да го има, разбира се, но не и безропотно подчинение. Все пак времената се менят. Разбира се, че е по-добре да се замълчи в такива случаи. Мълчанието може да бъде страшно красноречиво.
Наранената жена беше тази, която искаше дъщеря й да живее друг живот, по-хубав /като всяка майка/. В нея вложи своите несбъднати мечти, съжалението за така или иначе пропиляната си младост и тежкия живот. Е, защо трябва да се сърди и инати за поведението на Фериха. Фериха се извини, беше толкова съкрушена от това, което се случи, изстрада го. Като майка, тя можеше да й помогне, пък тя болката си остава дълбоко, но не беше редно да се използва така отмъстително. Ето тук вече е налице факторът ограниченост, породен от средата, недостатъчното образование и може би силното влияние на религиозността. Тя просто съсипа живота на детето си до смъртта му.
Много съм мислела върху образа на Фери, веднъж я винях, друг път я оправдавах, но в повечето случаи и симпатизирах в пъти повече отколкото на Емир.
За семейната й среда, в която е израсла и традицийте, които са в семейството й, тя направи много, защото само за нещо малко и дребно прегрешение, баща й и брат й можеха да я убият, но не, тя знаеше, че рискува и рискуваше за да бъде с Емир. Бореше се плахо, неуверено, но по начин, който единствено знаеше и познаваше, произтичащ от социалната й принадлежност и семейните традиций, докато Емир беше независим и в мислите, и в действията си, и действаше смело, без да се съобразява с никой.
За семейната й среда, в която е израсла и традицийте, които са в семейството й, тя направи много, защото само за нещо малко и дребно прегрешение, баща й и брат й можеха да я убият, но не, тя знаеше, че рискува и рискуваше за да бъде с Емир. Бореше се плахо, неуверено, но по начин, който единствено знаеше и познаваше, произтичащ от социалната й принадлежност и семейните традиций, докато Емир беше независим и в мислите, и в действията си, и действаше смело, без да се съобразява с никой.
+ 1
Киара пак сме на едно мнение Аз на нейно място ето там бих си тръгнала,когато хукна в 62еп.Ами остани си там къде тръгна да се прибираш,нямаше изобщо да тръгне ако бях аз,там трябваше да му каже тръгнеш ли не се връщай,а не да го прегръща като се върна,тъкмо се сдобриха и той хукна,като беше на косъм от смъртта преди това
Аз на нейно място ето там бих си тръгнала,когато хукна в 62еп.Ами остани си там къде тръгна да се прибираш,нямаше изобщо да тръгне ако бях аз,там трябваше да му каже тръгнеш ли не се връщай,а не да го прегръща като се върна,тъкмо се сдобриха и той хукна,като беше на косъм от смъртта преди това И аз се присъединявам към вас...
Скрит текст:
Моето мнение е същото като на Киара,щом казваш че ще си с него,значи оставаш до него и това е.Вие защо не се поставите и на негово място,жена ражда ,може и детето да е от него и му казва подай ми ръка и той какво да направи,ами то това си е от човечност,нищо повече,в тоя момент всичко се случваше много бързо и той нямаше време да помисли как да се държи.Както казах и по рано,замислете се всичко е вследствие от тази голяма лъжа,ако не беше тя как щеше да има Руя,или Юнал да го остави без пари и той да се налага да работи в друг бар,за да се срещне на по късен етап с онова фъфлещото,и от там се помъкнаха една след друга бедите
Скрит текст:
Да е мислил когато е трябвало, а не след като се появи пред него с корем.
От момента, в който си легна с нея ми опротивя образа му, но с течение на времето поумекнах към него, докато я удари, а след това и мачоменската му история с Едже иииииииии, все следваше след това, и след това, и нямаше край.
Не бих искала и слава Богу нямам мъж с характера на Емко.
От момента, в който си легна с нея ми опротивя образа му, но с течение на времето поумекнах към него, докато я удари, а след това и мачоменската му история с Едже иииииииии, все следваше след това, и след това, и нямаше край.
Не бих искала и слава Богу нямам мъж с характера на Емко.
Фериха му била виновна, че Емир винаги намираше утеха ако не в чашката, то в жените всеки път когато беше слаб.
Просто се поставям на негово място,а Фериха как да легне с Левент,ами тя е по консервативна нямаше как да стане,и да беше легнала нямаше да я обвинявам,но лягането при нея би значело,че вече не обича Емир,тя не е правила безнадеждни опити да го забрави и да гори вътрешно че не успява 
Препоръчани теми