Как да реагирам?

Културно, да - но не насочено конкретно и специално към него, без излишни любезности, как ли пък не. Колкото по-дистанцирано, толкова по-добре.


Това ми хареса.

Ако жена ти просто се е влюбила той какво е виновен? Ако не е бил той, щял е да бъде друг... Наистина дръж се на ниво. Ако сега ти се иска да го пребиеш като мине време и нещата улегнат, ще ти се иска да го почерпиш, че е оттървал от нея.    Както и да се чустваш, прави се е не ти пука и си щастлив 

Може и така да стане 

Нормално, как...с добър вечер и довиждане. Така реагират нормалните хора. На теб как ти се иска? Независимо от бушуващите ти страсти друга реакция не би ми се видяла нормална. Пък и какъв е смисъла да правиш каквото и да било показно на някого? Няма. Гледай си детенцето и не мисли за новият и` избранник- той да си му мисли.

Не виждам какво има за реагиране, "Добър вечер/добър ден" и толкова.

Понякога животинското в мен проговаря 

Остави го само наум да ти говори, не му давай поле за изява 

Да права е Мон, няма реален смисъл, освен разтоварването и удовлетворението , което би получил. То си е смислено за теб- да, но пък ще те представи в идиотска светлина, а имаш детенце. То ти е поважно , нали?

Той е най-важното нещо в живота ми

Сигурно сега ти е много прясна раната, но с времето ще утихне.....
Намери си занимания, някакво хоби, срещай се с приятели. Гледай напред (знам, че е на думи и съвети е лесно, а изпълнението е трудно, но се опитай да събереш живота си и да продължиш напред). Както казах и по-горе, ще се появи друга жена, която да осмисли живота ти и тогава ще се чудиш защо си се ядосвал заради бившата....

...затова тегли им по една майна мисленна и на двамата. Съсредоточи над детенцето ти. Това наистина е важно. Знам.

п.п. ще се справиш....

Не виждам какво удовлетворение би получил при положение че за бившата му жена и гаджето и той е маловажен в момента. Като се разделихме с БНД преди години, той се държеше като пълен тъпанар, обвиняваше другия за всичките си нещастия, въпреки че човека нямаше нищо общо със случилото се между нас. Единственото което постигна бе да ме отврати още повече и да загуби всичкото уважение като баща на детето ми. Ако сега има акъл да осмисли поведението си сигурно би се срамувал от себе си.

Трудно е в такъв момент и аз напълно те разбирам .Объркването,самотата,новото начало,обидата-всичко се струпва на главата ти и ти трябва да го преживееш  някак си
Изчетох темата и тук намирам много смислени съвети,но има и адски глупави изказвания
С времето всичко ще си дойде на мястото ,но е необходимо да поработиш за това
Опитай се да приемеш,че това е твоята съдба и просто трябва да продължиш напред
Срещай се с приятели,забавлявай се,излизай и се опитвай да не мислиш за случилото се или пък ,ако това те успокоява,разговаряй с приятели те си за това. Направи това,което чувстваш ,за да ти олекне .
Ноооооо,стигнеш ли до вратата на бившата,според мен,е необходимо да запазиш самоообладание и да покажеш себеуважение т.е че си приел ситуацията
Дръж се на ниво-това сега ще е трудно,но след време ще разбереш,че само това е начина да запазиш нормални отношения с бившата и нейния
Така ще запазиш и достойнството си пред децата ,а те в случая са не по-малко травмирани от теб
Не си губи и времето в някакви схеми за отмъщение-това само ще те кара да се връщаш назад и ще те тормози
Гледай напред -живота продължава! Създавай си нови развлечения,интереси,ходи на курсове,танци,създавай нови приятелства и се наслаждавай на това,което ти се случва.
Прегърни живота си и слагай розовите очила
След време всичко ще ти се струва един лош сън,от който си се събудил.До теб ще лежи любимия човек и ще те прави щастлив .Раните ще заздравеят,а ти дори няма да се сещаш за тях
Ще бъдете и добри приятели с бившата ,а още по-добре и да сте в добри отношения с новия татко
Знам колко боли и колко е объркано всичко сега

Благодаря на всички за подкрепата!
Наистина ми е трудно, но вашите постове ме карат да се чувствам малко по-добре и да гледам смело напред. Знам, че някой ден ще има друга жена до мен ... надявам се да не е след много години, защото самотата ме съсипва. Мъчно ми е много и за това, че не виждам детето си всеки ден, че не мога всеки ден да му показвам, че го обичам. Но, по-надолу от това не мога да затъна (надявам се) и от тук нататък нещата трябва да вървят напред и нагоре и да ми се случват само хубави неща 

Не затъваш.. просто изплуваш на повърхността.
Един мой много добър приятел се разведе преди години.. много страдаше човека че момиченцето му друг мъж го отглежда.. само че той не престана да показва на дъщеря си колко много държи на нея и колко я обича.
Сега момиченцето порасна и заряза майка си и нейният.. изнесе се при баща си.
Усмивката на този мой приятел се завърна.

Пожелавам ти само хубави неща да ти се случват занапред.. никога не губи куража си.