Оставя ми я, въпреки че аз даже не мога да карам! 
- Публикувана: 28 март 2013, 10:59 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2013, 11:43 ч.
Оставя ли ви колата като го няма?
Шани, не се правя.Този лаф е...соц.
Ние имаме две коли.
Ама при една?Какво значи не ми я дава-ми да дойде той да развозва децата, няма проблем.
Ноооо, при авторката на темата май е друга ситуацията-колата си е на момчетао и те май са гаджета.
Щото, ние, когато имахме само една кола, сме я купували заедно, от семейния бюджет и няма твоя и моя...Аз да съм я платила половината сума за колата, пък той да не ми я дава?Хахаха, дооообре.
Ние имаме две коли.
Ама при една?Какво значи не ми я дава-ми да дойде той да развозва децата, няма проблем.
Ноооо, при авторката на темата май е друга ситуацията-колата си е на момчетао и те май са гаджета.
Щото, ние, когато имахме само една кола, сме я купували заедно, от семейния бюджет и няма твоя и моя...Аз да съм я платила половината сума за колата, пък той да не ми я дава?Хахаха, дооообре.
Към авторката ако семейство - или да ти вземе кола и на тебе или да ти оставя неговата. На мене също ми е неприятно като ми карат колата, ама това е положението. Всичко е общо и колата в повечето случаи я кара този който с нея "обслужва" децата. Кво значи връща му я мръсна, мести седалки дрън, дрън. Утре ако детето се разболее с рейса ли ще идеш до болницата да не изцапаш колата случайно 
Ох, дълга и широка.
Карам колата му когато сме двамата. Не съм супер шофьор, но се справям. Избягвам да карам нощем, но по главните улици и булеварди няма проблем да се движа. Не мисля, че ще се пречукам. А и ако смятам, че няма да се справя, не бих се съгласила.
Гаджета сме, живеем заедно. Но когато отсъства дълго, си ходя някои вечери да си се видя с нашите. Колата е негова, но все пак смятам, че може да ми я даде. Не става въпрос да я карам докато го няма, а просто да мога да го изпратя и посрещна от летището, но не би.
Обижда ме липсата на доверие.
Карам колата му когато сме двамата. Не съм супер шофьор, но се справям. Избягвам да карам нощем, но по главните улици и булеварди няма проблем да се движа. Не мисля, че ще се пречукам. А и ако смятам, че няма да се справя, не бих се съгласила.
Гаджета сме, живеем заедно. Но когато отсъства дълго, си ходя някои вечери да си се видя с нашите. Колата е негова, но все пак смятам, че може да ми я даде. Не става въпрос да я карам докато го няма, а просто да мога да го изпратя и посрещна от летището, но не би.
Обижда ме липсата на доверие.
Ми не, ти смяташ, ама от Може, до Искам има разлика. Както и предполагах, гаджета сте, колата си е негова. Ако иска ще ти я даде. Тук нямаш повод за сърдене. Едно е да караш с него, друго е сама, при липса на опит не всеки си оставя ей така колата. Инак всеки казва, че няма да се пречука.
То не е до пречукване, едно спиране да не съобразиш и отзад като те нацелят-прибира се гаджето-останал без кола.
Та-не търси повод за цупни тук.
Не го посрещай-не е нужно. Особено при кофти полет в 2 нощес упражнението е нелогично, еле па като знам нашия терминал.....айде нЕма нужда.
То не е до пречукване, едно спиране да не съобразиш и отзад като те нацелят-прибира се гаджето-останал без кола.
Та-не търси повод за цупни тук.
Не го посрещай-не е нужно. Особено при кофти полет в 2 нощес упражнението е нелогично, еле па като знам нашия терминал.....айде нЕма нужда.
Ми нещо като продължение на теб исках.Понякога се получава така, че докато отговарям след някой, друг ме изпреварил, и ако не съм цитирала пък не се разбира нищо от поста.И аз превантивно взех да цитирам. Извинявай още веднъж, не съм нито сочила, нито нищо. 
Няма проблем
Когато сме имали само една кола и мъжът ми е бил в командировка или просто ми се е налагало да я ползвам, разбира се че ми оставяше колата. Другото не би било нормално според мен.
От няколко години сме с 2 коли и този въпрос вече не стои на дневен ред. Единствено, когато сме на почивка, тогава разбира се отиваме само с 1 кола, обикновено оставям ММ да кара, ако се наложи се сменяме.
От няколко години сме с 2 коли и този въпрос вече не стои на дневен ред. Единствено, когато сме на почивка, тогава разбира се отиваме само с 1 кола, обикновено оставям ММ да кара, ако се наложи се сменяме.
Когато сте семейство (може и без брак) и имате Общ бюджет, тогава обикновено се закупува семейна кола. И няма мое, твое. Ако има-то всеки си има своя...кола в случая.
Това е все едно иначе Х и Y да са гаджета, Х изважда 10 000 и си купува кола, която ползва всяка следваща Y. Не е въобще до доверие.
И аз да съм и аз няма да си давам на гаджето нещо като кола ей така.
Това е все едно иначе Х и Y да са гаджета, Х изважда 10 000 и си купува кола, която ползва всяка следваща Y. Не е въобще до доверие.
И аз да съм и аз няма да си давам на гаджето нещо като кола ей така.
Може би ти е рано да разбереш просто. 
Когато започнете да се чувствате семейство, или подпишете, когато имате дете, което трябва да се обслужва-не е до доверие, а до споделяне, до окрупняване така да се каже да благата ви в Общи блага-за семейството, което идва с "официализирането" на отношенията ви.
Когато започнете да се чувствате семейство, или подпишете, когато имате дете, което трябва да се обслужва-не е до доверие, а до споделяне, до окрупняване така да се каже да благата ви в Общи блага-за семейството, което идва с "официализирането" на отношенията ви.
Ок, да приемем, че сме семейство (с или без брак), но колата е неговата придобита преди "семейството". Тогава какво? Не виждам разлика със сегашното положение.
Не разбирам!
Не разбирам!
Възможно е, обаче да не иска да споделя своите неща с теб, може и до възпитание да е.
Как може да споделяме къщата му, компютрите му и т.н, а колата - не!? Не и когато той не присъства. До сега не съм я блъскала, не съм я чупила, нищо негово не съм съсипвала.