Публикувана: 2 апр. 2013, 09:17 ч.
Последно мнение: 19 юли 2013, 10:33 ч.

Депресия или просто е време за промяна?

12 174
78
1

# 15 2 апр. 2013, 14:59 ч.

sofia
Мнения: 8 955

Наблегни на "момента"......щом си взела подобно решение в относително спокойна ситуация, значи не е необмислено. Гаранция, че простотията ще се повтори.
Родителите директно ги попитай за подкрепа. Колкото и да не ми се вярваше, има родители, които не подкрепят децата си.

# 16 2 апр. 2013, 15:22 ч.

Мнения: 1 288

Какво значение има дали те подкрепят?! Имаш ли работа, нормален доход, с който да си позволиш да отглеждаш себе си и дете? Евентуално жилище? С това започаш и даваш нататък. Първо се подкрепи сама, после мисли дали някой друг те подкрепя.

Няма причина и сила, която да оправдае стоенето при насилник, нито детето, нито родителите, нито дори лиспата на средства. Като куче ще живееш, ако трябва, но ще изведеш дедето си от тази токсична среда.

# 17 2 апр. 2013, 15:54 ч.

Мнения: 281

Бракът и децата са нещо сериозно, те не са за един ден. Понякога материалното убива духовното, т.е. ако човек живее в мизерия (не знам как живеете, но липсата на дом и пари не е нещо добро) любовта може да си замине, погълната от сивото всекидневие. На 18г. животът изглежда розов, бъдещето е пред теб, сватбата и детето обаче променят това, едно е човек да се гаджосва, друго е да се ожени и да гледа деца. Една е любовта при гаджосването, друга е любовта в семейството и към децата, грижите също са различни.
Ситуацията има и отсрещната страна, какво мисли мъжа? Дали още и той е влюбен и бие с любов или не? (Разбира се, че се шегувам). Според мен той отдавна не е влюбен, след като има бой. Което може би води до депресия, поради липсата на перспектива и любов, само грижи и задължения.
Това и обяснявах, тръгнали сте от едната крайност (само любов, безгрижие и живот, преди сватбата и детето) към другата (липса на любов, грижи и работа без край), или както имаше един виц:
Едно е екскурзия, друго е емиграция.

Затова според мен определено има депресия, не съм специалистка, но може би доктор и подходящо лечение ще помогнат в случая. Единствено боя ме притеснява, нямам идея как да го избегнеш.

# 18 2 апр. 2013, 16:18 ч.

София
Мнения: 8 021

Не виждам причина да лекува симптомите, без да изкорени причината. На 25 години трябва да гребеш от живота с пълни шепи, а не да мислиш как да отървеш поредния пердах.
Авторката, ситуацията не е спокойна след първото "посинване". Ако родителите ти са наясно с това, което се е случвало при теб, ще те подкрепят. Всеки нормален човек би. Не се примирявай с посредствеността.

# 19 2 апр. 2013, 23:07 ч.

Мнения: 1 288

В профила на авторката пише 30 години. Което пак не означава, че на 30 не трябва да гребеш от живота. Загубените години и възможности не се връщат, а и колкото по-млада осъществиш промяната, по-добре.

# 20 2 апр. 2013, 23:23 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Има една такава мислА ,че преди да си поставим диагноза за депресия и ниска самооценка, трябва да се убедим , че не сме заобиколени от кръгли идиоти. Sunglasses

п.п. не съм чела темата

# 21 3 апр. 2013, 00:40 ч.

София
Мнения: 62 595

има нещо такова. Често терапевтите казват, че при случаи с домашно насилие или отношения, близки до него, от лечение има нужда не толкова този, който търси помощ, а другият участник в драмата, като чрез първия косвено се лекува и втория.

# 22 3 апр. 2013, 10:48 ч.

Мнения: 680

твоята тема си е направо за раздел "домашно насилие". Това, че те е посинявал и то не веднъж - ако не е насилие - здраве му кажи.

На 30 години си! От години си в това положение. Не можеш да познаеш себе си. Не ти се прави нищо. Като в омагьосан кръг си! Чиста депресия и то породена от положението и семейството, в което си попаднала толкова млада. Та ти си била дете и това прави нещата още по-сложни, защото просто не си видяла по-добро и дори не осъзнаваш, че това което ти се случва е насилие и заслужаваш повече.

Остани сама със себе си и се запитай какво искаш от живота си и така ли искаш да израстне детето ти - с ужас в очите, когато той ти посяга и със страх, от живота!

Млада си! Животът е пред теб. направи го добър за теб и детето ти!

кураж bouquet

# 23 3 апр. 2013, 11:50 ч.

София
Мнения: 650

Млада си още, за да се примиряваш. А пък и детето не е толкова малко, може да му се обясни. Ако не се чувстваш добре с този "човек" (мъж който посяга на жена за мен не е човек) - стягай си багажа. Не губи време да живееш живота който не искаш!

# 24 3 апр. 2013, 12:00 ч.

София
Мнения: 23 128

Ако смяташ, че смисълът на живота е да си нечия изтривалка и боксова круша - окей, живей го по този начин. Peace

Представям си колко те уважава мъжът ти и родата му, като след всеки боксов мач си се връщала отново при него. А на детето ти със сигурност ще му е хиляди пъти по-трудно да наблюдава сеирите ви, отколкото ако си подредиш отделно живота от това подобие на мъж, което имаш.

Просто много, ама много се ядосвам на жени, които търпят какво ли не в името на... на какво всъщност?! ooooh!

# 25 3 апр. 2013, 12:08 ч.

Мнения: 2 163

А с кое твое поведение предизвикваш насиняването ?

# 26 3 апр. 2013, 14:01 ч.

Мнения: 2 015

Случаите когато ми е посягал са били различни, разнородни, но в повечето случаи след разправия между мен и свекърва ми. Когато не съм била съгласна с нея и тя с мен. Смятам, че този син е мой, наш, а не неин, че е редно ние да вземаме решения за отглеждането му. Винаги я е защитавал. Не съм искала винаги да е на моя страна, но да виждам, че ме подкрепя. Може и аз да съм грешала, но едва ли във всички случаи е била права тя. Да, живея в страх. Последно му беше вкарала муха в главата, че си имам любовник. За съжаление нямам и не съм имала, та и тогава ядох бой. Изпадам в депресии и се опитвам да изляза само от тях, но когато на човек му работи фантазията....

# 27 3 апр. 2013, 14:17 ч.

София
Мнения: 650

Не знам кой ти е по-големия проблем - мъжа или свекървата. Ако имаш възможност - бягай далече и от двамата! Запази някакъв добър тон заради детето, разберете се кой кога ще го гледа и изчезвай от там! Успех!

# 28 3 апр. 2013, 14:23 ч.

Мнения: 382

Цитат на: красива белла в ср, 03 апр 2013, 12:08

А с кое твое поведение предизвикваш насиняването ?

Ти сериозно ли питаш това? Каквото и да е правила авторката, "насиняването" е недопустимо.

# 29 3 апр. 2013, 14:25 ч.

BG
Мнения: 2 458

Както от заглавието, така и от постовете ти някак дори и през кампутура долавям, че по-скоро се чудиш "Имам ли депресия и ако да - как да се отърва от нея?", отколкото на "Имам проблем с мъжа си и как да се справя?". Примирението ти лъха от всяка дума. Сложи, моля те, за цвят поне един емотикон с пищаци.. #2gunfire

Нямаш вяра дори в собствените си родители, които вероятно (само предположения) са те възпитали в този модел на поведение, защото моят баща, лека му пръст, вероятно би помел улицата с някой си, дето е посинил малкото му бебче! Ти не споменаваш за ответна реакция от тяхна страна, освен, че са те подкрепили. Как точно? Thinking

Препоръчани теми

Възможно ли е да забременееш преди цикъл

15
Искам бебе

Йога за напреднали, ентусиасти и начинаещи - 3

430
Спортуващи

София, жк Младост - тема 34

Коледни и новогодишни идеи и декорации - 2017/2018 г.

Причина:

Причина: