

Нихал си имаше нейните силни черти, ама то е до усещане, просто понякога не само фактите/като негови мисли и поведения/ са причина за усещането, че някой не ти допада, ей така не, че нещо ти е направил, просто не го харесваш, няма съвместимост и никой няма вина затова-нито ти, нито той.
А Берен, тя е уникална също.

Има и вече опита, практиката зад гърба си от доста успешни проекти, при това с известни имена в гилдията.
Най-много сериали съм гледала с нея, че и един игрален филм...ами има талант, може да го владее и да завладява с него.

То това да си артист е това...за завладяваш аудиторията.

Сега не гледам "Отмъщението" с нея, но си чака реда и той...в момента нямам време и енергия за него, защото предполагам, че няма да е само за гледане както повечето продукции с нея.

А и се доверявам на една близка приятелка,


Ирка,

Темата за бедното момиче и богатото момче, не е основната/според мен/, беше само елемент от който тръгна историята. Та, Фериха стана по-богата и от Емир на финала, е...и какво от това?
Приказката е една история с поука.
Що се отнася до приказките и поуките в тях...ами това е една заблуда с която сме отгледани и възпитани и възпитаваме и сега децата си, че и ние продължаваме да вярваме...че поуката е само във финала, и той трябва да е щастлив за да има поука защото така са ни учили.

Но не е точно и само така.
Поуката в една история може да не е само във финала, а в самия път до него, вървейки и достигайки до него. И това, че той не е щастлив като еталона за случая с приказките "три дни яли и се веселили" или "и заживели дълго и щастливо" не означава, че историята не е приказка, в смисъл история с поука, щастлива трябва да е преди всичко тя/поуката/, тя носи заряда на положителното, на онова което съгражда доброто. В което наистина имаме нужда да вярваме, дори и само да го предполагаме понякога.
Един обикновен пример с много позната приказка "Дядовата ръкавичка"...какъв е финала й?
За животните в гората намерили подслон в ръкавицата на дядото-щастлив ли е...определено-не...
та дядото ги прогонил при това с бой със сопа.


Означава ли че тази приказка няма щастлива поука? Щастлива с градивен елемент доброто?
Ако гледаме само финала, ако се фиксираме само в него...да, тя няма щастлив финал, но ако си припомним самата история...докато животните едно по едно се настаняват в ръкавичката, стоплени не само от топлината й, а и от отношенията, от грижата и загрижеността едно към друго, от приемането, от помощта си едно за друго...нима няма щастлива поука и тук?
Финала на приказката Фемир не бе щастлив за разлика от поуката Фемир, поне според мен.
Тук е легендата за Фемир в поуката от историята им, щастлива поука макар и с нещастен финал.
Днес Надето,


Това видяхме и ние на финала, трансформация на любовта на Емир и Фериха, във всички онези нужни й елементи за да я има, трасформацията им във ФЕМИР, те двамата заедно и любовта им, любов вече с грижа, любов с доверие...любов с обич.
Ганушка, специално благодаря за споделените мисли!


Интересни въпроси и теми има в поста ти, темата за ревността и при двамата я има, сега видяхме тази на Фериха. Нейната към момента беше наистина безпочвена, и й пречеше не само на нея.

Но беше просто нейния страх, нейната несигурност, но не заради Емир, а заради това което криеше сама от него...истината.
галя, mile_to,

mile_to, поста на Кали наистина докосва при това с усмивка!


Кали и аз благодаря за удоволствието!

