Привет и от мен! 
Ганушка,
интересни теми си застъпила в поста си, за ревнустта най-вече.
Аз не оправдам Фериха в този момент, но я разбирам.
Но въпреки това мога да кажа, че държанието й ме издразни донякъде, защото все пак всичко бе свършило и тя самата беше сложила край.
Тук ревността й беше безпричинна, неоснователна, даже нелогична. Но продиктувана от страх, че ще го загуби; от несигурността от неизвестното какво ще се случи след като излезе наявя истината за нея. Точно това ми показа погледът й, след като той й каза "аз никога не съм те лъгал", от който лъхаше тревога; тревога, че не му бе показа лицето на истинска Фериха. Тревога, че хиляди пъти го лъга...
Марги, благодаря ти за постовете 
Чета ги с огромно удоволствие!
Финала на приказката Фемир не бе щастлив за разлика от поуката Фемир, поне според мен.
Тук е легендата за Фемир в поуката от историята им, щастлива поука макар и с нещастен финал.
Днес Надето, написа нещо много хубаво, вярно и точно.
Това видяхме и ние на финала, трансформация на любовта на Емир и Фериха, във всички онези нужни й елементи за да я има, трасформацията им във ФЕМИР, те двамата заедно и любовта им, любов вече с грижа, любов с доверие...любов с обич.
Напълно съм съгласна с вас двете на 100%
От къде започнаха и докъде стигнаха?! От любов на шега, която се превърна в една много красива, бурна и същевременно нежна любовна история. Превърнаха се в една легенда - ФЕМИР, легенда за единствената, истинската, вечната и безсмъртна любов!
Ето такъв финал е най-неприемлив за мен... В такъв случай голямата любов, побеждаващата всичко любов е химера, илюзия. Да, прекалено драматичен, прекалено набързо и някак не на място финал, но ако беше свършило всичко до там където тя бяга, и всеки тръгва по различен път, не - едва ли щяхме да бъдем по-удовлетворени. Предпочитам настоящия финал, пред този. Любов до последен дъх.
tan,
+1 Напълно съм съгласна с теб!
Рая, за колажа.
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!!! Колко истина има в тези думи...Много ми харесват
Ганушка,
интересни теми си застъпила в поста си, за ревнустта най-вече. Аз не оправдам Фериха в този момент, но я разбирам.
Но въпреки това мога да кажа, че държанието й ме издразни донякъде, защото все пак всичко бе свършило и тя самата беше сложила край.
Тук ревността й беше безпричинна, неоснователна, даже нелогична. Но продиктувана от страх, че ще го загуби; от несигурността от неизвестното какво ще се случи след като излезе наявя истината за нея. Точно това ми показа погледът й, след като той й каза "аз никога не съм те лъгал", от който лъхаше тревога; тревога, че не му бе показа лицето на истинска Фериха. Тревога, че хиляди пъти го лъга...
Марги,
благодаря ти за постовете Чета ги с огромно удоволствие!
Финала на приказката Фемир не бе щастлив за разлика от поуката Фемир, поне според мен.
Тук е легендата за Фемир в поуката от историята им, щастлива поука макар и с нещастен финал.
Днес Надето,
написа нещо много хубаво, вярно и точно. Цитат
Любовта е само един от двигателите на една здрава връзка, но не е достатъчна и, ако не се трансформира в друг вид чувства а просто се изхаби, то връзката е обречена на провал.
Това видяхме и ние на финала, трансформация на любовта на Емир и Фериха, във всички онези нужни й елементи за да я има, трасформацията им във ФЕМИР, те двамата заедно и любовта им, любов вече с грижа, любов с доверие...любов с обич.
Напълно съм съгласна с вас двете на 100%
От къде започнаха и докъде стигнаха?! От любов на шега, която се превърна в една много красива, бурна и същевременно нежна любовна история. Превърнаха се в една легенда - ФЕМИР, легенда за единствената, истинската, вечната и безсмъртна любов!
по добре да беше свършил когато ги бяха развели там и точка. всеки да поема по своя път - Фериха заминава в Америка печели пари и си живее свой живот далеч от миналото,а Емирчо продължава в друга посока и намира друга любов с която живее ( разбира се не такава като с Фериха) и така да свърши всичко,без такива драми и сълзи.
Ето такъв финал е най-неприемлив за мен... В такъв случай голямата любов, побеждаващата всичко любов е химера, илюзия. Да, прекалено драматичен, прекалено набързо и някак не на място финал, но ако беше свършило всичко до там където тя бяга, и всеки тръгва по различен път, не - едва ли щяхме да бъдем по-удовлетворени. Предпочитам настоящия финал, пред този. Любов до последен дъх.
tan,
+1
Напълно съм съгласна с теб! 
Рая,
за колажа. Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!!! Колко истина има в тези думи...Много ми харесват
68 
Може да не съм вече малко момиче,но предпочитам за миг дори да вярвам в приказки,а от малко дете,всички приказки,които съм слушала, последното изречение винаги е било "И заживели щастливо"Всеки има нужда,да вярва в приказки,понякога,защото когато прочете последното изречение,на лицето му се появява онази,глуповатата и замечтана усмивка 
.Затова,аз още искам,понякога да вярвам в приказки,дори за миг.Извинявам се,стана дълго,но се отплеснах 
