и въпросът не е само в 5-те лева за бензина / нафтата. То тая кола си е бирник откъдето и да я погледнеш - плащат се застраховки, данъци, прегледи....а като се счупи всеки сам си поема разходите по ремонта. Иначе е много лесно все да се експлоатира - закарай ме тук, закарай ме там, а като дойде време да се сменя маслото или като се счупи казанчето на радиатора все от нашия джоб да се вадят парите. То и аз искам така една кола само да зареждам бензина, ама на- не става. И на тези, които ще ми кажат, че е редно щом ми се помага и аз да услужвам ще кажа, че аз парите нито ги бера по дърветата, нито ги копая от градината. А домати за готвене винаги съм казвала, че мога да си купувам от магазина, не са чак толкова скъпи, така че нямам нужда някой да ми пълни мазата, нито пък съм казвала, че имам нужда. Който иска да помага - добре е дошъл, ама не е точно колата това с което ще връщам помощта. Просто времената са такива.
- Публикувана: 8 апр. 2013, 08:43 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2013, 17:41 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 24
моята ме дразни с това, че все повече заприличва на майка си (баба ми), от която винаги се е възмущавала за някои неща, та дори я задминава! 
Иначе е много лесно все да се експлоатира - закарай ме тук, закарай ме там, а като дойде време да се сменя маслото или като се счупи казанчето на радиатора все от нашия джоб да се вадят парите. Просто времената са такива.
Напусни безплатния апартамент. Свеки ще го дава под наем и ще си плаща такситата.
Пък вие отделяйте за наем или за заем.
Ако не ти стиска, не мрънкай. Може пък на милото да не му пречи возенето на мама. Защо правиш само своите сметки?
Иначе е много лесно все да се експлоатира - закарай ме тук, закарай ме там, а като дойде време да се сменя маслото или като се счупи казанчето на радиатора все от нашия джоб да се вадят парите. Просто времената са такива.
Напусни безплатния апартамент. Свеки ще го дава под наем и ще си плаща такситата.
Пък вие отделяйте за наем или за заем.
Ако не ти стиска, не мрънкай. Може пък на милото да не му пречи возенето на мама. Защо правиш само своите сметки?
Свеки няма нищо общо с апартамента, той си е наш. Наследен е от свекърите и на свеки
Според мен всичко зависи от това какви са хората, а не толкова кой на кого бил подарил или дал пари за жилище. Това, че си осигурил на детето си покрив не ти дава право да издевателстваш над него и семейството му, както и ти самият, на когото е дадено на готово, да се държиш като неблагодарник.
Ако на мен моите или родителите на мъжа ми не са ми дали и стотинка, не означава, че някой ден няма да им помагам финансово или по друг начин. Просто съм такъв човек. Но друг, на който всичко му е дадено в ръцете, може да прояви егоизъм и да не погледне родителите си. Много е вероятно при нас да се случи нещо подобно, защото ние с мъжа ми разчитаме единствено на себе си, а брат му бива издържан и дундуркан, защото живее при мама и тати. Почти съм сигурна, че някой ден, като стане напечено, брат му ще абдикира и ние ще опъваме.
Ако на мен моите или родителите на мъжа ми не са ми дали и стотинка, не означава, че някой ден няма да им помагам финансово или по друг начин. Просто съм такъв човек. Но друг, на който всичко му е дадено в ръцете, може да прояви егоизъм и да не погледне родителите си. Много е вероятно при нас да се случи нещо подобно, защото ние с мъжа ми разчитаме единствено на себе си, а брат му бива издържан и дундуркан, защото живее при мама и тати. Почти съм сигурна, че някой ден, като стане напечено, брат му ще абдикира и ние ще опъваме.
Според мен всичко зависи от това какви са хората, а не толкова кой на кого бил подарил или дал пари за жилище. Това, че си осигурил на детето си покрив не ти дава право да издевателстваш над него и семейството му, както и ти самият, на когото е дадено на готово, да се държиш като неблагодарник.
Ако на мен моите или родителите на мъжа ми не са ми дали и стотинка, не означава, че някой ден няма да им помагам финансово или по друг начин. Просто съм такъв човек. Но друг, на който всичко му е дадено в ръцете, може да прояви егоизъм и да не погледне родителите си. Много е вероятно при нас да се случи нещо подобно, защото ние с мъжа ми разчитаме единствено на себе си, а брат му бива издържан и дундуркан, защото живее при мама и тати. Почти съм сигурна, че някой ден, като стане напечено, брат му ще абдикира и ние ще опъваме.
Ако на мен моите или родителите на мъжа ми не са ми дали и стотинка, не означава, че някой ден няма да им помагам финансово или по друг начин. Просто съм такъв човек. Но друг, на който всичко му е дадено в ръцете, може да прояви егоизъм и да не погледне родителите си. Много е вероятно при нас да се случи нещо подобно, защото ние с мъжа ми разчитаме единствено на себе си, а брат му бива издържан и дундуркан, защото живее при мама и тати. Почти съм сигурна, че някой ден, като стане напечено, брат му ще абдикира и ние ще опъваме.
това е абсолютно вярно
моята ме дразни с това, че все повече заприличва на майка си (баба ми), от която винаги се е възмущавала за някои неща, та дори я задминава!
е моята, ясно каква ми е, но щом на жена ми се води свекърва, значи е свекърва и в семейството.
Bjorndalen, правилно ли разбрах-ти си мъж и се оплакваш от свекървата на жена ти? 
В същия тон: на зета на майка ми, са му сърдити, че отказа да ги води утре някъде си с колата...Как така нямало да може да "избяга"от работа...А утрешния ден се оказва доста напрегнат, освен това е и болен...Като сме болни, сме под "карантина", да не би да заразим някого/разбираемо/, но когато стане дума да им се върши нещо-няма такъв филм да си болен...
В този ред: Нормално ли е лееекинко да ме подразва това тяхно "изискване", два пъти седмично да "бяга" от работа, че да ги "разхожда".../изключвам останалите дни, когато понякога се налага да ги води някъде си/.Знам, че се налага. Знам, че няма кой, но това не засяга пряко мъжа ми, няма нищо общо с него...Не бих искала да изпадам в подробности...Аз ли издребнявам...
В същия тон: на зета на майка ми, са му сърдити, че отказа да ги води утре някъде си с колата...Как така нямало да може да "избяга"от работа...А утрешния ден се оказва доста напрегнат, освен това е и болен...Като сме болни, сме под "карантина", да не би да заразим някого/разбираемо/, но когато стане дума да им се върши нещо-няма такъв филм да си болен...
В този ред: Нормално ли е лееекинко да ме подразва това тяхно "изискване", два пъти седмично да "бяга" от работа, че да ги "разхожда".../изключвам останалите дни, когато понякога се налага да ги води някъде си/.Знам, че се налага. Знам, че няма кой, но това не засяга пряко мъжа ми, няма нищо общо с него...Не бих искала да изпадам в подробности...Аз ли издребнявам...
Вижте, хората над определена възраст, които са работили при съвсем други условия и времена нямат много ясна представа за ежедневието, натоварването и стреса днес и това, че не можеш да отсъстваш ей така от работа 
Майка ми си е ок, но примерно баба ми не може да разбере, защо не си взема почивен ден от днес за утре, за да й отида на гости и да си говорим цял ден на кафе и домашни сладки
Не им се сърдете, а обяснете ясно и разбираемо, че естеството на професията и работата не предполага подобно често излизане.
Майка ми си е ок, но примерно баба ми не може да разбере, защо не си взема почивен ден от днес за утре, за да й отида на гости и да си говорим цял ден на кафе и домашни сладки
Не им се сърдете, а обяснете ясно и разбираемо, че естеството на професията и работата не предполага подобно често излизане.
Bjorndalen, правилно ли разбрах-ти си мъж и се оплакваш от свекървата на жена ти?
В същия тон: на зета на майка ми, са му сърдити, че отказа да ги води утре някъде си с колата...Как така нямало да може да "избяга"от работа...А утрешния ден се оказва доста напрегнат, освен това е и болен...Като сме болни, сме под "карантина", да не би да заразим някого/разбираемо/, но когато стане дума да им се върши нещо-няма такъв филм да си болен...
В този ред: Нормално ли е лееекинко да ме подразва това тяхно "изискване", два пъти седмично да "бяга" от работа, че да ги "разхожда".../изключвам останалите дни, когато понякога се налага да ги води някъде си/.Знам, че се налага. Знам, че няма кой, но това не засяга пряко мъжа ми, няма нищо общо с него...Не бих искала да изпадам в подробности...Аз ли издребнявам...
В същия тон: на зета на майка ми, са му сърдити, че отказа да ги води утре някъде си с колата...Как така нямало да може да "избяга"от работа...А утрешния ден се оказва доста напрегнат, освен това е и болен...Като сме болни, сме под "карантина", да не би да заразим някого/разбираемо/, но когато стане дума да им се върши нещо-няма такъв филм да си болен...
В този ред: Нормално ли е лееекинко да ме подразва това тяхно "изискване", два пъти седмично да "бяга" от работа, че да ги "разхожда".../изключвам останалите дни, когато понякога се налага да ги води някъде си/.Знам, че се налага. Знам, че няма кой, но това не засяга пряко мъжа ми, няма нищо общо с него...Не бих искала да изпадам в подробности...Аз ли издребнявам...
проблемът не е в твоя телевизор определено
Like_Smoke, съгласна съм.И баба ми е такава-що не се обаждаш, що не идваш.Как да и обясня, че работя от 8,00 до 19,00, шест дни в седмицата, а в Неделя трябва да си видя къщата и да обърна внимание на семейството си...
Тук въпроса е друг.Много добре се осъзнава, колко напрегнато е.Дразнещото е, че това не касае по нъкакъв начин мъжа ми.Този, който трябва да "избяга"от работа и да си свърши нещата бива щаден.Видиш ли, той наскоро бил си вземал дни/през които си е почивал/, а сега, когато трябва да си върши нещата/засягащи единствено и само него!!!/-не може, ще си загуби работата...Не е ли малко нагло...Тук не говорим за пари, бензини и пр....Не ми се вижда редно да ангажираш едното си дете, да ходи в работно време да върши работа на другото, два пъти седмично, за неясно колко дълъг период от време...Това не е първи случай за цупене по такъв повод.Мин.година-пак така, бях писала за случая.Тогава се намесих, защото ме засегна пряко.Съответно, станах по-черна от черното.Сега си трая...Мъжа ми като е поел ангажимента-да си го върши.Просто, само за утрешния ден е проблема...И в момента се дебатира..."ама таксито ще ми вземе 20 лв."...
Тук въпроса е друг.Много добре се осъзнава, колко напрегнато е.Дразнещото е, че това не касае по нъкакъв начин мъжа ми.Този, който трябва да "избяга"от работа и да си свърши нещата бива щаден.Видиш ли, той наскоро бил си вземал дни/през които си е почивал/, а сега, когато трябва да си върши нещата/засягащи единствено и само него!!!/-не може, ще си загуби работата...Не е ли малко нагло...Тук не говорим за пари, бензини и пр....Не ми се вижда редно да ангажираш едното си дете, да ходи в работно време да върши работа на другото, два пъти седмично, за неясно колко дълъг период от време...Това не е първи случай за цупене по такъв повод.Мин.година-пак така, бях писала за случая.Тогава се намесих, защото ме засегна пряко.Съответно, станах по-черна от черното.Сега си трая...Мъжа ми като е поел ангажимента-да си го върши.Просто, само за утрешния ден е проблема...И в момента се дебатира..."ама таксито ще ми вземе 20 лв."...
Не знам за кого е нормално да имаш изисквания. На мен ми се струва по-нормално да имаш искания, молби, които другият може да удовлетвори, може и да не. Но при всички случаи, място за трошене на нерви да не се оставя е най-добре. Тези недоразумения колкото по-овреме се изчистят, толкова по-леко и усмихнато е общуването.
Предявявали са ми изисквания, които трябва да покривам. Нормално според порядките и разбиранията, при които те са отрасли, но ненормално за мен. Изчистили сме ги с два, три разговора. А след първоначалния шок от революционните ми идеи, ги прегърна даже. Само че в моето отношение към нея никога не съм си позволила обидна дума, неглижиращо поведение, дори и наум, камо ли пред други хора. /Това не го пиша като упрек към всички пишещи, просто ми прави неприятно впечатление повсеместното "свеки" и разни други мили, уважителни думички.../
За поемането на ангажимент от страна на съпруга ми, оставям на него да прецени кое как може и дали иска. Ако го натоварва толкова много, ще трябва да се научи да се щади. Аз да седна де се ядосвам заради евентуалния негов страх да си изрази позицията просто няма да се случи.
Тези недоразумения колкото по-овреме се изчистят, толкова по-леко и усмихнато е общуването.Предявявали са ми изисквания, които трябва да покривам. Нормално според порядките и разбиранията, при които те са отрасли, но ненормално за мен. Изчистили сме ги с два, три разговора. А след първоначалния шок от революционните ми идеи, ги прегърна даже. Само че в моето отношение към нея никога не съм си позволила обидна дума, неглижиращо поведение, дори и наум, камо ли пред други хора. /Това не го пиша като упрек към всички пишещи, просто ми прави неприятно впечатление повсеместното "свеки" и разни други мили, уважителни думички.../
За поемането на ангажимент от страна на съпруга ми, оставям на него да прецени кое как може и дали иска. Ако го натоварва толкова много, ще трябва да се научи да се щади. Аз да седна де се ядосвам заради евентуалния негов страх да си изрази позицията просто няма да се случи.
!