"Ревността е въпрос на самочувствие"

Аз те разбрах.
Но коментарът ми беше по повод твърдението, че именно свободата е причина за изневяра.
Аз не съм съгласна с това.
Или сигурността, че ще ти се размине и все в този дух.
За мен, причините да се стигне до там са други.

Ревност ли е, когато се дразни,че съм с по-голямо деколте и ме заглеждали   Не че си слагам поло,но ми е много смешно ,когато ми прави забележки,че ц...те ми били навън,а всъщност съм с нормална рокля, с презрамки.Но честно казано ми е приятно   да си мисли,че мога да му изневеря.
А аз се чувствам много влюбена в него,когато видя ,че някоя му се натиска.Много е смешно,когато въпросната не знае ,че съм му жена   Но чувството при мен е много странно,не мисля ,че може да ми изневери,но го поглеждам с други очи и ми е едно влюбено и ми игре стомаха ,като го погледна.Много ми е приятно.Та не знам това ревност ли е след като съм напълно уверена, че няма да ми изневери,на този етап.Държанието му е такова,че никога не ми е давал повод,да помисля,че би ми изневерил,може и да е добър играч ,но това е вече 15г. Дано винаги е така

На мен също ми действа преоткриващо, погъделичканото чувство за собственост.
Но не знам има ли общо с ревността, още по-малко със самочувствието.

Да синтезирам описаните досега варианти.

Ако А ревнува Б.

1. А е притеснен и ядосан.  Б е притеснена и ядосана.

2. А е притеснен и ядосан.  Б е зарадвана и по форумски горда.

3. А е притеснен и ядосан. На Б не й пука.

Нещо изпуснах ли.

Понякога е и неопитност.Ако не си имал силни,сериозни връзки и изведнъж получиш такава-страстна,силна и щастлива връзка.Повечето хора веднага биха си казали ами ако...

Мнението ми напълно съвпада с това на Ази. Нямам какво да допълня.

Ревността е въпрос на много неща, нито самочувствието, нито само един друг фактор може да е решаващ. Ако е в рамките на нормалното и не пречи на ежедневието въобще не виждам повод някой да се пита защо ревнува. Всеки може да се почувства застрашен в някакъв момент, слаб, непривлекателен, да рестартира някакви стари страхове от оставане сам или милион други неща, наистина, обясненията са ужасно много, дори само при един човек в една ситуация не може да се твърде, че е само самочувствието. Аз не ревнувам, но няма да се впускам в обяснения, не е някаква патология, не е и постижение,  просто особеност, броя го за късмет.

За мен единствено необяснимо е желанието някои ревниви хора да слагат равенство между наличието на любов и проявите на ревност. И на теория, а и на практика човек може да ревнува бясно и без изобщо да обича, двете неща за мен нямат нищо общо.

А и извън класическите обяснения често ми се е случвало да виждам хора, които имат нужда във връзката да са трима, ако не реално поне въображаемо, да борят някаква такава въображаема конкуренция или да създават такава на другия. Но перверзии всякакви по света.

Проявите на ревност за мен са израз на усещане за непълноценност.

Ще си позволя да се самоцитирам от темата за изневерите. 


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=687147.705

Прекалената свободата е предпоставка за изневяра, това е моето мнение.
Определена доза ревност и правила да ги кажем на поведение - държат дверите на семейството затворени. Като ги открехнеш - всеки по-лесно може да се промуши. Видях го с две познати семейства това...

Все си мисля, че и без ревност може да се поставят нужните ограничения в поведението на другия, а и в своето. Дори и да не ревнуваш трябва да си много зле, за да толерираш флиртове и закачки на половинката, например. Или да му купиш билет за Тайланд, за да отиде там само със своите приятели, например.

Аз не разбирам какво означава доза ревност, количествено ли се мери? Или ревнуваш, или не, не може да ревнуваш малко, както и не може да обичаш малко.

Aми аз го разбирам като разликата между това да го заподозреш в кръшкане, защото си му намерила дамски гащи в куфара след командировка ( това по 'реална форумна история') и това да го заподозреш, защото е отворил вратата на асансьора на Гинчето от втория етаж.

Съвсем различно е, любовта и ревността имат малко общо, поне според мен, не случайно има хора, които ревнуват бясно без изобщо да обичат ревнувания от тях. Едни ревнуват с реални основания, други по принцип, едното е малко ревност, другото много и не е нормално, създава проблеми и на ревнуващия и на ревнувания. Сигурно си виждала хора, които по начало ревнуват и си намират повод във всичко да проявяват ревност, от всеки контакт с някой от противоположния на партньора пол до хора познати от екрана.

За любов казах си сама, че още не е. Страст има, привличане,трепети; радвам се, че ще се видим, прекарваме добре, намирам го за забавен, интересен, интелигентен хубав мъж и мога да си представя, че след някои годинки ще сме още заедно и дори мога да си представя да живеем заедно някой ден. Но!!! Да не забравяме моята ситуация, с момиче в пубертетска възраст. Никак,ама абсолютно никак не мога да си помисля, че ще заживея с мъж точно сега.Но съм достатъчно разумна и да знам, че той пък не е длъжен да чака.Та си мисля, че би имал правото да си тръгне,ама му се стори прекалено дълго и сложно.Пак повтарям, да, ще съм разочарована и ще ми липсва,но няма да вия от болка.

Напоследък обаче често ме кара да ревнувам умишлено.Сега ще кажете, откъде знам, че е умишлено: ами знам. Пример първи:казал на колежка преди седмица,че календара му е вкъщи и не може да потвърди нещо,но тя да му звъннела в десет вечерта (ние се срещнахме в девет,беше уговорка; тя ни прекъсна развлеченията,а той дори изигра театро "бе как може да ми звъни сега",но работата се развали,защото чух нейния глас и думите й "нали каза в десет").Пример втори:вечеряме в ресторант,най-случайно се оказва,че неговата бивша работи зад бара  (после се оказа,че е знаел, тя веднага се издаде с едно "лесно ли го намери").Съответно два часа разкази за бившата и на всеки десет минути "нали не ревнуваш","нали не ти е неприятно". Еми не, не ревнувам от бивши,май и никога не съм,баси и изгубеното време. И друго има, но това предполагам ви стига,за да видите, че съвсем сигурно човекът ми поставя умишлено капанчета.

Другото е доста лично и ще се огранича до: винаги (!) доминантен в леглото. Тука слагам червена точка и добавям: и груб. Да оставим настрана кой на кого какво; не е за форуми, а и не е като да не мога да изкажа желанията си ясно и точно и другият да се съобразява с тях. Става дума за властното поведение; за това, че дори тук таме на наказание ми прилича заради липсващата ревност, заради самочувствието ми и спокойствието. Ся, да не помислите че говорим за садомазохистичен подход; не е толкова страшно;чисто и просто някакъв вид надмощие.Спирам.

Чудя се да му дам ли скандала който търси и да му олекне или да продължа да се ослушвам.