Много притеснително дете на 6 години

  • 5 752
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 488
Има ли и други майки с такива деца?
Моето дете е много притеснително. От щастливо и енергично дете се превърна в притеснително и ревливо дете. В началото на учебната година не харесваше учителя, ревеше истерично в училище при най-малкия на пръв поглед проблем. Сега пък проблема е времето, ляга си рано, като преди това се проверява часовника. По някога не може да заспи и се притеснява и от това. Корема я заболява дори... Как се справяте с вашите деца, тези който имате такива деца? Ще се консултирам с лекар в понеделник, но питам и тук, за обмяна на опит. Ужасно съм притеснена и аз от това поведение.......

# 1
  • Мнения: 1 786
Най-вероятно детето има някакъв проблем в училище , чуло е нещо и се е впечатлило явно и за това така се притеснява за заспиването и часовника . Спомням си ,че когато бяхме малки  със сестра ми тя беше чула от някакъв разговор в къщи ,че някаква жена си глътнала езика и след това имаше период , в който обикаляше из къщи и все питаше колко й е дълъг езика , да не би да изчезне . Децата са впечатлителни , може би просто трябва да поговориш с нея и да разбереш какво я тревожи .

# 2
  • Мнения: 450
Аз също имам едно такова дете, по-чувствително, -срамежливо, -страхливо. Има си хора с такъв характер и не мился, че проблема е чак за лекар. Е, ако ви е трудно да се справите, може да направите консултация с психолог.
Просто трябва по-внимателно и много тактично да се подхожда и да се търси винаги причината за поведението на детето. Опитайте се да разберете от какво точно са страховете му, за да може да го окуражавате и да му обяснявате.
Защо е в училище на 6г., предполагам е в предучилищна?
За децата прехода от детска градина в у-ще е труден, а ако не е ходило детето и на детска е още по-трудно. Може наистина да има проблем с учителя.
Уверете я, че ще я събудите и няма да закъснее за у-ще, щом се притеснява, покажете че имате и друг будилник (телефон), който ви буди.
Успокойте детето и говорете всеки ден с него, може да задавате въпроси между другото, за да не чувства като на разпит.  Разказвайте и вие какво сте правили през деня и после питайте как е минал нейния ден, за да се научи да споделя. Какво учихте днес,  ти как се справи, на какво играхте с децата, какво каза госпожата (господина)... и т.н.

# 3
  • Мнения: 1 488
Първо да кажа пак, че по характер детето ми не е от срамежливите, стеснителните и мълчаливите деца. Много говори, от много малка и не се срамуваше. Може да завърже разговор със всеки. Общително дете. И точно това е притеснителното, че започне ли да мисли нещо "лощо" се променя. Днес изкарахме почти целия ден навън по разходки. Всичко беше наред. Самата тя каза, че днес е хубав ден. Прибрахме се, вечеряхме, гледахме филм и тъкмо да си ляга с книжка, издебна ни и видяла часовника на компютъра и пак взе да се притеснява, че било 8 без 5....... Сложих я набързо да легне, за да избегна драмата. Ходи на училище вече 3-та година. Тук започват на 4 год. С ученето няма проблем, чете, пише, смята, бързо схваща нещата и да не я хваля, но е една от най-добрите ученици, според учителите....
Много,много и говоря, но не виждам голям ефект. Купих си книга за страховете на децата, чета и се опитвам да преборя "чудовищено на притесненията". Много говоря, миналата година, имаше една седмица в която не искаше да се храни, защото видяла в детската книжка за човешкото тяло, колко тясна е тръбичката през която минава храната. Бяше я страх да не се задави и се подложи на диета. Една седмица много се мъчих да я накарам да яде. Сега пък времето...

# 4
  • Мнения: 1 786
А какво я притеснява в това колко е часа ?

# 5
  • Мнения: 2 355
Може би е добре сериозно да филтрирате информацията, която не е зряла да понесе и да изискате съдействие в училището да се съобразяват с отключените и отключващите се страхове.
Също така снижете малко летвата на очакванията.  Peace

# 6
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Забелязвам същите склонности към драматизиране и перфекционизъм у малката ми дъщеря (6 г. 3 мес.). Започна да ми прави впечатление от няколко месеца как се притеснява за неща, на които децата на тази възраст изобщо не обръщат внимание. Примерно, дали си е изпила витамините, полезно ли е това, което яде, дали учителката не им е казала нещо, пък тя да го е забравила; един ден ми съобщи, че "май има пикочен проблем"#Crazy. Последните 2 месеца буквално се поболява от разни такива неща и започна много често да я боли корем. Ходихме при какви ли не лекари, нищо не откриват по стомаха и червата. Вече съм почти сигурна, че е на психична основа.
Понеже голямата ми дъщеря пък е диаметрална противоположност - много спокоен характер, граничещ с непукизъм (още от бебе), та и за мен е изпитание сега Confused.
Абсолютно същите изрази използва, когато е в настроение - "Мамо, днес е един хубав ден" Simple Smile.

# 7
  • Мнения: 1 786
Децата са доста впечатлителни и наистина е добре да се филтрира информацията , която достига до тях .

# 8
  • Мнения: 918
Това е повишена тревожност. Детето се фиксира върху някакви повтарящи се ритуали, идеи и това му помага да се чувства по-спокойно и уверено. На всеки може да се случи, особено ако е по-чувствителен.
Синът ми имаше период на коремни болки вечерно време, който в крайна сметка разрешихме с подходящо лечение. Вече 10 месеца не е имал оплаквания и не спазва никакъв режим.
После обаче - по този повод - започна да се притеснява, че ще му бъде трудно да заспива, та месеци наред се тревожеше как ще отиде на училищна екскурзия и как ще спи там. Накрая отиде и всичко беше наред, но си има склонност да се тревожи предварително за разни неща.
Има психолози, които могат да помогнат точно за такъв тип тревожност. Не сме търсили такъв, но се отнасям положително към всякаква помощ от професионалист и ако трябва ще се консултираме. Тези неща по принцип се разрешават с времето, но зависи от натурата на конкретния човек.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 382
Дъщеря ми е на 12-в началното училище също беше много притеснителна-искаше във всичко да е перфектна(тя всъщност беше), непрекъснато се притесняваше да не пропусне или забрави нещо, чак беше прекалено. Сега е в 5 клас и това лека-полека отминава. Но имаше един такъв период на тревожност в нея вечер преди заспиване, започна изведнъж, всяка вечер лягаше със страх и казваше че и е много притеснено, като я питах защо, отговаряше, че не знае, но много се притеснява и се започваше нещо страшно-плачеше по цели нощи и казваше че не знае защо-притеснявала се. Това беше преди около 4 години. Тогава я заведох на психолог и след няколко ходения нещата се оправиха, тя намери какъв е бил проблема и с разговори, рисунки и т.н. много бързо всичко отмина. Така, че съм убедена, че има нещо, което вие не можете да определите. Има нужда от специалист според мен. Някой път на вид съвсем прости и обикновени за нас неща, на тях им влияят по странен начин. Според мен потърси психолог, ако се притесняваш толкова.

# 10
  • София
  • Мнения: 40 958
Darcey, моя съвет е да направите консултация с психолог. Може би в училище имат?!

Моя син само 1-2 пъти седмично проявява нежелание да ходи на училище. Не може да ми посочи причина за това.

Преди няколко месеца го водих на консултация с психолог и психиатър (по друг повод). Замислям се пак да направя консултации... покрай кака си е развил страхови неврози, т.е. тя му прехвърли всичките си страхове. И не мога да си го представя след години... голям мъж да вика жена си да убие буболечка или паяк  Sad

# 11
  • Мнения: 2 355
...покрай кака си е развил страхови неврози, т.е. тя му прехвърли всичките си страхове. И не мога да си го представя след години... голям мъж да вика жена си да убие буболечка или паяк  Sad
Бъди сигурна, че и да я нямаше кака му, пак щеше да си премине през фазите на фантазирането и измислените страхове.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт