В момента чета ... 18

Да са запиша и аз,сега открих темата : последно свърших "мъжете,които мразеха жените",сега съм на продължението, нещо не ме грабна обаче....

Започнах "Учителката по пиано" на Джанис Лий. Книгата е доста добра. А главната героиня е невероятна патка  , дразни ме и това е едно от нещата, които ме накараха да преполовя романа за една нощ.

"Самотата на простите числа" няма какво повече да коментирам- просто като математика, но за тези, които имат дарбата да я разбират. 10/10. 

buttinsky, спомням си, че като малка съм гледала филм по книгата и много ме беше впечатлил.

Аз си чета "Гроздовете на гнева" и срам не срам, трябва да призная, че ми е трудна 

Едновременно започнах един трилър от може би единственият ми любим съвременен писател от този жанр -Даниел Силва.



От него съм чела само "Принцът на огъня" (5/5), но ме изуми - стил, начетеност, сюжет.

Мона Лиза, и аз съм фенка на Даниъл Силва и бих ти препоръчала един от любимите ми негови романи:


Много е увлекателен,и си заслужава всяка минута.

По темата-припомних си "Адвокатът с Линкълна". Сега мисля да започна "Тес от рода Д'Ърбървил". Чувала съм доста положителни отзиви за нея.

Мона Лиза, на мен "Гроздовете на гнева" ми е любимата книга на Стайнбек, от досега прочетените. Всеки път като се сетя за нея и ми се доплаква. Сигурна съм, че няма да се разочароваш, може би трябва просто да свикнеш с героите и тяхното пътешествие. Много силно съм запомнила един момент, в който мисля бащата на семейството размишляваше за ситуацията, в която се намират и се гневеше как така излиза, че едва ли не работниците трябва да плащат на работодателите за това, че последните са ги наели на работа (малко и като в нашата родна действителност ). Ще очаквам да кажеш дали ти е харесала книгата.


Четох книгата миналата година и ми беше невероятно скучна и протяжна. Даже се чудя защо се насилих да я прочета. Много далечна от мен по всички критерии. Дано на теб ти хареса.

На мен - банално казано - ми се стори „силно човешка“ „Гроздовете на гнева“, поизбледня социалното. Такива удивителни отношения в/извън семейството,  най вече благодарение на способностите на Стайнбек - връх в рисуването на образи (кога ли не е той?! ). И затова за мен е “епопея на образите“ (но „обикновена“ епопея, за „обикновени“ хора – не за велики събития и за герои).

Но също така „дълбоко човешка“ ми е „Да убиеш присмехулник“ – дали обръщам внимание предимно на тези неща, дали ми е минало времето да търся социалното в книгите… Не знам. Но и двата романа са ми хванали здраво сърцето именно заради отношенията между хората (особено в семейството), дори и при привидно "по-наивната" книга на Харпър Ли.


Завършвам „Полубрат“ на Ларш Кристенсен. (само 200 страници ми остават )

Всичко норвежко ли си прилича или само Арнолд от „Полубрат“ ми прилича на Нагел от „Мистерии“? Всъщност не съм открила Америка - самият автор сигурно е целял това усещане за сходство и го подсказва дори…(все пак се зарадвах, че усетих приликата още при появата на Арнолд. И след дългото "безмъжие" при трите жени – приеха Арнолд да ги омагьоса.). А за Кнут Хамсун – може би с горенето на книгите му Кристенсен изразява това, което се опитвам да е валидно и за мен – личността и предпочитанията (включително политически) би следвало да се разграничават от таланта на даден автор. (Хамсун (с "Мистерии") пак ще считам за талант в литературата въпреки симпатиите му към нацистите... ).  И докато „Мистерии“ бях нарекла стъклена, в "Полубрат" има повече топлота, наред с изгубеността…

На вътрешното напрежение/несигурност пасва и избраният стил - изобилие от кратки изречения, но често с ритъм, градация. Споменах вече за типичната „тъжна радост“ / плач и смях…

Като си отиде Старата сякаш изчезна и опорният стълб. Как винаги намираше да отвърне по най-точния начин! И въпреки че думата „достойнство“ не ми е от най-любимите, се радвах, когато Старата успяваше да постави на мястото злобарите (често ограничени хора)… Изобщо поредицата от жени е забележителна (неизбежна "приемственост"), самата Болета възкликва “О, по дяволите! - хълцука тя. - Нима съм почнала да приличам на майка си!" И макар че са заедно, не могат много да си помогнат взаимно - опитват, но са затворени в собствената си болка.

Беше започнало малко да ми писва към средата и добре, че се появи новата тройка (Барнум, Педер, Вивиан) – хем по-интересно, хем по-спасително…
Но като цяло доста ми липсва предишната книга („Елада Пиньо и времето") – виталността и естествената одухотвореност на Пиньо… Тук – на север – не успяваха да се справят така с подобни тежести…

Хареса ми все пак обикновеният начин, по който авторът трогва читателите с плахата, но силна вътрешна връзка между двамата братя.
Да видим до края…

Я някой по-търпелив да ми разкаже последните 10% от книгата, че не издържам вече. 

Свет65, "Да убиеш присмехулник" е толкова топла, мила и човешка книга, такъв хубав спомен ми е останал от нея, като нещо мое от детството.

"Гроздовете на гнева" съм я чела много, много отдавна, преди повече от 20 години. Не съм я препрочитала (докато "За мишките и хората" я препрочитах скоро и пак ми хареса. Останало ми е едно тягостно чувство от борбата на работниците за по-добър живот, нещо, което по онова време беше доста експлоатирана тема и може би това да е причината.

Много го харесвам Стайнбек, голям майстор е.
Между другото, "За мишките и хората" е филмиран и филмът е много хубав. С Джон Малкович, (когото много харесвам) и Гари Синийз(когото също много харесвам).
Ако не сте го гледали - пропуснали сте нещо много качествено.

Подкрепям  ! И допълвам, че този филм е и режисьорският дебют на Гари Синийз.

И аз се присъединявам към положителните отзиви за филма. Но признавам,все още не съм чела книгата.

Затова най-чистосърдечно ви призовавам да НЕ гледате постановката с К.Врачански и А. Блатечки. 

Аз като един "Стайнбек маняк" гледах с голямо удоволствие и "За мишките и хората" от 1939 г. и "Гроздовете на гнева" от 1940 г. (Джон Форд). Автентично!!!

 А аз не съм ги гледала. Представям си какво съм изпуснала.

 Постановката "За мишките и хората" също не можах да гледам. Исках да отидем с дъщеря ми, но билетите бяха свършили в първия час от продажбата им. Не им повярвах. И се подразних доста.
 Но пък книгата ми стига. Четох я 2-3 пъти.

 

Нели, ако имаш възможност отиди на постановката! 
За мен това беше най-добрият театър, който гледах миналата година. Асен Блатечки (когото по принцип не харесвам) и Калин Врачански правят страхотни роли там!