Жалба до МОН

А какво ви посъветваха да направите? Жалбата няма да помогне да съборите системата, но поне ще се чуе гласа ви.

Никой нищо не те съветва.Има вариант да сменим училището или паралелката.Другият вариант е да останем и да отстоявам интересите и правата на детето си.За това искам да разбера изхода от жалбата какъв е и ще има ли ефект.

То за това образованието е на това ниво. Няма свестни хора,или ако има са единици. Всеки сам трябва да се справя със ситуациите.
Моят съвет ,ако може преместете детето в друго училище и не си хабете нервите с жалби.

Няма свободни места засега.така,че е твърде вероятно да си троша рогата догодина.

Успех, каквото предприемеш!

Ходихме 3-4 пъти при директора и се оправихме без никакви жалби. Тези, които ме тормозеха имат последно предупреждение за изключване.

Това е най-добрият вариант. Но сега разбирам,че става въпрос за тормоз от съученици. Това трябваше в началото да го уточниш. В този случай естествено, че няма смисъл от жалби нагоре, само до директора. В краен случай до РИО. Аз мислих, че тормозът е от страна на учител/и.

Радвам се, че Рейнбоу е решила въпроса. Желая успех и на Заекът Лео.

Вземам повод от двата цитата, за да изкажа мнение и да споделя опит.

С писане на жалби няма да съборя системата - аз и не искам това, обикновено искам да я подобря.
И точно, защото всички в образованието са навързани и харесват статуквото, затова и съветват да не пишем жалби. Но моят опит показва, че само с писмени оплаквания постигам ефект.

Да споделя моят опит. Не обичам скандали и проблеми. Обичам нещата да се решават бързо и без много шум. Затова имам изградена система от стъпки. Обикновено се върви по точките - ако не подейства имейл, писмени жалби и т.н. Според проблема, времето, което трябва да се вземе решение може някоя от точките да се пропусне

0. Разговори само при констатиране на дребни проблеми и за уведомяване. Досега май не са имали ефект. Разбира се, се налага да слушам, че Вие родителите се интересувате от децата си по-малко от нас ...... но на това не обръщам внимание. Отговорът ми е - свикайте родителска среща, за да обсъдим всички заедно какво да правим.

1. Започвам с мекия бруст - писмено, но неофициално. Пращам имейл до директора.  Описвам проблема и предлагам стъпки за решаването му.
Методът е ползван 2 пъти в 2 училища. Въпросите са решени.
Например при организирането на 1 състезание в събота, дезорганизацията беше невероятна - отвориха вратите 10 минути преди началото, резултат -  блъскане, закъснение и разболявания (зимно време 1 час на студа).  

Отговори не съм получила, но проблемите се решават понякога със закъснение.

2. Писмена жалба до директора - непременно се взима входящ номер.
Тук е важно да има някаква подготовка - да се посочи какво точно е нарушено. У нас има много закони, наредби и дори директорите не познават всичките, а ако ги познават или не искат, или не могат да ги спазват. Посочвам какво е нарушено. Жалбата се носи лично.
Методът е ползван  2 пъти за превантивни действия - да не се прави нещо.  И двата пъти подейства веднага. Изключвам многото мърморене, че преча на прогреса, щом така искам ще спазят буквата на закона, макар че е в ущърб на децата/училището..........

3. Писмена жалба до всички отговорни институции.
Пиша една обща жалба до всички - но се изброяват институциите - например МОМН, РИО. Може и други институции в зависимост от проблема.  При желание се пише и копие до директора. Така всеки знае, кой още е уведомен. Има опасност  отговорността да се размие или да се окаже, че никой не отговаря за това. Но от друга страна всеки гледа да отговори - дори и да е "ние не можем да помогнем". Добре е да се цитират предните писма до Директора.
Ако няма отговор до 1 месец (толкова е по закон) - се пуска напомняне, е смисъл - изтече 1 месец и не съм получила отговор от Вас на писмо с вх № ... от дата....

Ако повече родители са недоволни - пише се обща жалба или всеки пуска отделна с еднакъв текст (което е по-лесно за организиране). Нали е казано "глас народен".

В този случай трябват време и нерви. Аз не съм стигала засега с училищата на детето до тази точка. (първите 2 са вършили работа). Баща ми преди години я ползва за училището на брат ми (елитно софийско) - отменена езикова година в 8 клас след прием с изпит.  Успя след 1,5 години, в началото всички казваха, че няма да начин да се променят нещата. Все пак  смениха програмата за последната година и увеличиха броя на часовете по английски.
Аз ползвам този метод в работата си (няма връзка с образованието) и успехът е 50:50. Отнема много време и често се отказвам да се боря. Но знам, че "следите остават" и институцията има едно наум. Понякога след време виждам, че сами са променили начина на работа.

Аз мисля, че можем да подобрим системата. Въпросът е имаме ли желание и време, за да го направим.

Госпожо, нещо в цялата Ви история не е истина. Искам да Ви уведомя, че понятие "ИЗКЛЮЧВАНЕ " от училище няма. Това ме кара да мисля, че нещо заблуждавате мамите.Интересно защо ????

Когато се налага санкцията "преместване в друго училище" по чл.139, ал.1, т.4 от ППЗНП, на практика ученикът се "изключва" от досегашното, т.к. не може повече да го посещава против своята воля /не по свой избор/.

Не ти ли стана ясно, че не пише госпожа, а самият тормозен ученик. А учениците не знаят правилниците и на преместването му казват изключване.

А то си е изключване Не сме били под турско робство, а с османско присъствие, та същата работа и с местенето в друго училище

Съгласна съм, затова не реагирах в първия си постинг. И моите ученици така си казват- изключване.
Но пак има минимална разлика, защото при преместване на ученик до 16 години училището има ангажимент да го премести. А над 16 - все му е тая на училището ще отиде ли някъде да учи ученикът или не. Тогава си е изключване.

Да, така е.

Не мога да преместя детето си в най-близкото квартално училище,защото е елитно и миналата година с връзки са приети по 2-3 деца в паралелка в повече.Посъветвайте ме,моля,понеже нямам връзки,какво мога да предприема.Дали някоя жалба няма да свърши работа...