Принудително раждане в 24 гс

  • 27 377
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 159
Моите съболезнования! Cry
Да,имаш право да се гневиш на лекарите,но...Не за това,че не са успели да спасят бебето,а че въобще са го извадили толкова рано.Раждане се води от 25 г.с. нататък.В 24 г.с. не е имало никакъв шанс да оцелее,колкото и да е напреднала медицината.Все пак лекарите не са магьосници.Но СА виновни,че са го извадили толкова рано!Но пък щом състоянието на жена ти е било толкова лошо-може би е било оправдано...
Моите съболезнования отново! Sad

# 16
  • Мнения: 676
Валентина, съгласна съм с теб в частта, че лекарите не са виновни за бебчето - за съжаление седмицата е прекалено ранна и въпреки, че има оцелели бебета, родени в 24 г.с., те са изключения и случаите им могат да се определят като чудо.
Но не съм съгласна, че лекарите са виновни, че са извадили бебето толкова рано. Прееклампсията е много сериозно усложнение по време на бременността и ако не се овладее навреме, може да бъде фатална както за бебето, така и за майката. За жалост обаче понякога нещата излизат извън контрол и състоянието не може да бъде овладяно. И тогава единствения възможен изход е бебето да бъде извадено по-рано. Така и то, и майката имат по-големи шансове. Така че нека не обвиняваме лекарите безпочвено. Ако има повод за съмнения в компетентността им и реакцията им, нека това да бъде доказано по официален ред.
 
Maximall, каквото и да говорим ние тук болката ви е огромна и неутешима. Чувствата, които изпитваш са напълно разбираеми - пътят към това човек да се научи да живее с тази болка минава и през обвиненията. Ние тук не знаем какъв е случаят в действителност, но ако нещо ви кара да смятате, че действително случилото се е плод на лекарска некомпетентност, тогава си търсете правата. Но просто трябва да знаеш, че за жалост обстоятелствата понякога са такива, че дори и най-добрите лекари не могат да овладеят ситуацията. С това не искам да защитавам никого, просто казвам, че тук не можем да бъдем достатъчно обективни.

Прегръдки и за съпругата ти  Hug

# 17
  • София
  • Мнения: 283
Моите съболезнования и нека почива в мир малкото ангелче.И аз имам едно ангелче на небето. Praynig Hug  bouquet

# 18
  • Мнения: 159
Валентина, съгласна съм с теб в частта, че лекарите не са виновни за бебчето - за съжаление седмицата е прекалено ранна и въпреки, че има оцелели бебета, родени в 24 г.с., те са изключения и случаите им могат да се определят като чудо.
Но не съм съгласна, че лекарите са виновни, че са извадили бебето толкова рано. Прееклампсията е много сериозно усложнение по време на бременността и ако не се овладее навреме, може да бъде фатална както за бебето, така и за майката. За жалост обаче понякога нещата излизат извън контрол и състоянието не може да бъде овладяно. И тогава единствения възможен изход е бебето да бъде извадено по-рано. Така и то, и майката имат по-големи шансове. Така че нека не обвиняваме лекарите безпочвено. Ако има повод за съмнения в компетентността им и реакцията им, нека това да бъде доказано по официален ред..
Maximall, каквото и да говорим ние тук болката ви е огромна и неутешима. Чувствата, които изпитваш са напълно разбираеми - пътят към това човек да се научи да живее с тази болка минава и през обвиненията. Ние тук не знаем какъв е случаят в действителност, но ако нещо ви кара да смятате, че действително случилото се е плод на лекарска некомпетентност, тогава си търсете правата. Но просто трябва да знаеш, че за жалост обстоятелствата понякога са такива, че дори и най-добрите лекари не могат да овладеят ситуацията. С това не искам да защитавам никого, просто казвам, че тук не можем да бъдем достатъчно обективни.
Прегръдки и за съпругата ти  Hug


Пингуи,аз знам какво е прееклампсия,защото я получих в началото на 9ия месец и в 38 г.с. извадиха бебето.Права си,че тя е опасна и за майката и за бебето и в този случай лекарите са гледали да запазят жената(и доколкото е възможно и бебето) и не са виновни.Или ако са,да им бъде потърсена отговорност.

# 19
  • София
  • Мнения: 865
Съжалявам.. Как да обекча болката ви... не знам, прегръщам ви и се моля болката от преживяното да  намалее.

# 20
  • Мнения: 8
Здравейте на всички.Преди малко повече от месец и аз изживях ужасът , който и вие сте усетили на мен ми беше трето ,но за родителите всички деца са равни.Аз през цялата бременност не съм имала проблеми ама никакви ,където има една дума даже и главата не ме е боляла.Постъпих в болницата със съмнение за бъбречна криза.Да ама  получих силен кръвоизлив 5часа по- късно и не щеш ли се събудих в болничната стая,оперирана и празна. Само чух ,че доктора каза дайте един кашон и това беше от моето момченце.А през цялото време то беше живо ,никой не се опита да го спаси.Вас поне може да ви успокоява мисълта , че са се опитали да спасят рожбата ви .Сега всеки ден умирам от гняв ,болка и хиляди въпроси на които никой не ми отговаря. Попитах доктора от какво се получи"той каза"Ами не знам, просто направи някаква родова дейност.Е какво чак толкоз та то ти беше трето ,имаш 2 да са ти живи и здрави те."Ами не знам защо като кажеш,че ще имаш трето дете всички те гледат въпросително?Аз винаги съм искала три дечица.Много искам пак да пробвам обаче умирам от страх.Първите си ги родих нормално , но това беше секцио по преценка на лекаря сега трябва да мине време , ако искам пак да забременея . Обаче умирам от мисълта , че може пак да се случи.

# 21
  • Мнения: 2 719
Името, името му дай на този хубостник....Колко грама беше бебето?Коя г.с?

Имаше един кретен в МД, на визитация ми каза "А, ти в понеделник с аборта".....Още тогава се зарекох, че някой ден "аборта" ще иде да го заплюе...
Поне да имаха човещина малко...и възпитание, и.....
Хайде стига, че ще напиша много лоши неща.
Прегръдки  tonikehaiova . Дано намериш покой и утеха.

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 72
Моите съболезнования! Почивай в мир душичко! Сила за родителите! Hug

# 23
  • Мнения: 8
Аз съм от Велинград. Когато попитах доктора дали бебето ми ще живее той ми каза, че ако е над 500гр има шанс.То се роди 42см и пишеше , че е500 гр в което се съмнявам , защото представете си бебе 42см високо и тежащо 500гр невъзможно , а пък на 4Dто ми казаха ,че, бебето ми е едричко и е с две седмици напред . Аз бях в 24та г.с. просто потулиха нещата ама какво можех да направя аз все още не осъзнавах какво се случва . Чак сега ми изплуват някои неща в съзнанието . Ама моята дума срещу неговата.                                                                                                                               Тогава аз казвам на сестрата , че имам силно кървене а пък тя ми казва смени се и утре ще покажеш на доктора . Можете ли да си представите в 1,30ч през нощта сама в стая да чакам доктора до сутринта.Ако не бях настояла да се обади на доктора можеха да ме намерят умряла на сутринта от кръвозагуба. Все си мисля ,че избързаха с операцията дали е можело да спрат кървенето и всичко да мине добре за мен и бебчо . Бяхме купили всички дрешки един пълен шкаф сърце ми недава да го изпразня а очите все ми са там . Дали ще се реша да забременея пак незнам. АЗ ПОНЕЖЕ ИМАМ СКЪСЯВАНЕ НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА И НЕЗНАМ ДАЛИ ТОВА НЕ БЕШЕ ПРИЧИНА.Ама доктора знаеше и ми каза ,че няма причина да се притеснявам че не ми е скъсена чак толкова. Дали да рискувам пак , ами ако пак се случи ще мога ли да го преживея . Иначе децата все ме питат дали ще си имаме бебче , и аз и мъжа ми искаме много . Ако някой има такъв проблем моля да ми сподели и да ми даде съвет. Знам , че правят серклаж ама незнам да ли да рискувам и тука във Велинград ще има ли кой да ми го направи.

# 24
  • София
  • Мнения: 865
Tonikehaiova,
бъди силна  Hug

И те моля, не потулвай случилото се! Обществеността трябва да знае за такива абсурди! Защото утре друго дете ще умре по същия начин, и второ и трето! Такива доктори нямат място в болници.

Не ти казвам да ги съдиш или да търсиш възмездие, но медиите трябва да узнаят за това. Колкото повече безконтролност има, толкова повече своеволия ще понасяме. Думи нямам да ти опиша какъв гняв се надига в мен, само при мисълта, че някой некадърник си позволява да взима решения за живота на една майка и на едно неродено дете, на базата на собствената си неграмотност.

Един имейл до Бтв или Нова ще е достатъчен. Опитай! Защото имаш шанс да предпазиш други жени от това, което никоя майка не бива да изживява!

# 25
  • Мнения: 6 604
Не съм влизала отдавна в този подфорум. За съжаление пак е пълно с тъжни новини, които ме връщат и мен към кошмара ,който преживяхме преди почти 6 години. Най-лошото е ,че като чета какво споделяте, абсолютно нищо не се е променило.   #Cussing out
Ядосах се.

# 26
  • Мнения: 5
Ужасно съжелявам, брат.

Няма какво да се каже в такива случаи. Нека всичко да е наред оттук на сетне - живота продължава. Ако сте решили - пак ще имате възможност.

Дали има господ - аз не зная. Щом като жената е добре - може и да има? Може да не му е било писано на малкото. Може да е за добро. Опитвайте, продължавайте. Имайте вяра - не в господ - в себе си.

Успех и отново - няма как да изразя... ужаса...

# 27
  • Мнения: 4 589
tonikehaiova съжаляваммного за това, през което стеминали. Много е тежко, много сълзи сте изплакали и ще изплачете. Още по-трудно ще е да гледате дрешките и всичко, което сте купили.
Недейте да се страхувате. Вече знаете, че имате скъсяване на шийката, което е сериозен проблем и предпоствавка за преждевременно раждане и който проблемм изискванаблюдение.
Аз саната преживях вашата участ през 2008 год., но се бях зарекла, че ще имам деца.
2010год прекарах най-тежките и трудни през живота ми 7 месеца - в страх, отчаяние, невроза, сулзи. Загубих майка си, лежах с кървене, с тромбофилия, с високо кръвно, с двурога матка....пиех 24 хапчета + Фраксипарин, от който още имам бучки.
НО СЕГА СЕ РАДВАМ НА ДВЕ ПРЕКРАСНИ ДЕЦА.
 Жените сме силни. С повече вяра и прегледи, че видите своето трето детенце.

Нещата се случват с причина.

Maximall_ka, моите съболезнования за загубава ви. Радвам се, че жена ви е добре, това е най-важното. Другото ще дойде само. Аз също таях злоба и гняв, обвинявах всички, но така е трябвало да се случи.

# 28
  • Мнения: 76
Мир на праха на Петърчо.
Да ти е жива и здрава съпругата.

# 29
  • София
  • Мнения: 12 374
Моите искренни съболезнования, мир на душичката на Петър  Praynig  Sad

Аз преживях прееклампсия, едвам ме спасиха и детето ми. Седми месец започнах плавно да вдигам кръвно, и то като капак на и без това рисковата и трудна бременност, която карах. Следяха ме двама гинеколози, и когато се появи и кръвното, вече съвсем се панирахме всички. Но с хапчета, пълен покой и чат-пат системи, успяха да ме ''избутат'' до 34 седмица.
Тогава вече кръвното съвсем полудя, приеха ме по спешност и веднага секцио. Опериращите казаха, че едвам са ме отървали, аз и на операционната маса получих много тежък кръвоизлив. Абе ужас някакъв. Дребосъчка беше и по-малка, не отговаряше на 34 седмица...та после кувиоз, сълзи всеки ден...

Опасна е много прееклампсията, всички бременни трябва стриктно да си следят кръвното и албумина. А лекарите...някои са читави, ето моите направиха и невъзможното и ни спасиха. Други обаче са пълни кретени, алчни и некадърни  Rolling Eyes

На никой не го пожелавам това, дано има все по-малко тежки бременности  Hug

Още веднъж - сила и здраве ви пожелавам, и дано някой ден, когато болката поутихне, да помислите пак за второ детенце  Hug

Общи условия

Активация на акаунт