Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Благодаяр че ме разбра правилно 

Детето може да работи само с един психолог и само с един логопед. Обратното е неполезно за него. Трябва да намерите най-подходящия като не се тревожете ако ви се наложи да си смените няколко. Моят син например и досега много добре си спомня ужаса , който е преживявал на 3 години три месеца с неподходящата за нас логопедка. Като минаваме от там където бяха занятията  ми разказва какво се е случило и че никога не иска да ходи пак там. а е бил с нея 4 занятия ...

   
  Ре_ге , моето мнение е ,че всички от подобните деца имат нужда от да се терапевтират комбинирано с родителите си .
   Освен "скелетите в шкафа" , родителите на такива деца като правило са силно травмирани от факта по-различното дете и имат пищяща нужда от квалифицирана помощ .

   Аз нямам лични впечатления от това място (само бегло от една от специалистките им , посетила София за един семинар) , но имам контакт с майка ,която е водила там своето дете , което е постигнало доста добри резултати ....

     Не знам , може би ма смисъл всеки родител да преценява лично ....
     Ето аз примерно съм останала разочарована от Пумпелина , докато много от майките са изключително доволни от нея .

Това второто не го написах защото ми се втори очевадно. Имах в предвид именно първото , но повечето хора го отричат. Няма дете с поведенчески проблеми, което да е от спектъра ( но не в чист вид както в случая ) или дете в норма и част от причините да не са в дома и начина на възпитание. Повечето родители на които го кажа ми се обиждат , започват да ме гледат като идиот или да ме мразят. Защо да си го причинявам , затова си мълча. Ако все пак го направя е само защото искам детето да получи шанс. Никой не обича да му се казва истината и аз в това число, но преглъщам когато е за доброто на детето.

Примерно мога да добавя че ресурсното не прави чудеса , то не може защото е тромава стандарта държавна организация. то прави нещо си там , но дотолкова- нито суперкачествено нито достатъчно - то е съпътстващата терапия но никога не може да е основната. Всеки който е опитвал да разбие ресурсното с глава стига до този извод след няколко месеца и търси алтернативи - иначе печели системата губи детето.


Говорила съм с  доста родители и то такива които подхождат гъвкаво - опитвали са И карин дом и други места за терапия при което децата не са с наистина тежки диагнози под които визирам нискофункциониращите аутисти и деца със генетични синдроми. Доволните са много малко ( говоря за последните 3 години ) . Преди няколко месеца бях и на анкета където ми зададоха този въпрос когато отговорих анкетиращата ми каза- много голям процент родители са недоволни. Те имаха там един тежък период на реорганизация- дано нещата да съм им потръгнали , но ние нямахме време да чакаме кога ще се случи това.

Затова съветвам  родителите да опитат всичко което им се строи разумно като терапия - и места и специалисти и да отсеят това което "работи за детето".

Диагностика/Тестове за измерване на психосоциалната готовност на … па/клас и 1. клас Само днес издателство "Сиела" прави 50% намаление на всички налични книги. Понеже преди време много майки се чудеха дали децата са готови ... реших, че на някой може да му е полезно.

   Абсолютно съм съгласна Ре_ге !  
    Тук нюанса е , обаче ,как да бъде поднесена истината .
    Хората много трудно се сбогуват с представите си за себе си и за света около себе си , и като им сервираш нова , по някакъв начин плашеща представа , рискуваш да ти бъде отсечена главата , като на гонец , донесъл лоша вест .

   Затова ни плашат и ни отблъскват и книгите , като "Отровните родители" , например . А на практика същата книга съдържа доста ценна информация , обаче с това си заглавие въспира четящите да се идентифицират с родителските образи в нея и да се възползват от информацията  по най-полезния начин .

     Добрите психолози успяват да подпомогнат човека сам да извади "истината" от себе си , без натякването на чувството за вина или малоценност .  

  Надежда , благодарности !  

Ама и вие сте едни  Че родителите играят много важна роля във възпитанието на децата се и много често грешките им резултират в поведението на децата, е от ясно по-ясно. Но е добре да се каже, че родителите, говоря за отговорните родители, не са се родили с дипломи за психолози и много често и идея си нямат, че детето им е по-различно от другите, а продължават да изискват от него и да го възпитават все едно е без проблеми. Аз защо влезнах в тази тема? Ами да науча нещо от вас! Защото няма по-добро нещо от опита на родители, които се пекат на същия огън. Аз малко да ви нахокам сега (сега ми е паднало  ), в темата съм от около седмица и редовно ви чета, ама да ви кажа, освен че споделяте сайтове къде може да се прочете за аутизма и адреси на психолози, ама почти не виждам да пишете за СОБСТВЕНИЯ си опит. Какаво правите в дадени ситуации, какво ви помага, какво не. Значи, ние като поехме по нашия път тука в Холандия, бях ужасно изненадана, че след първите 3-4 лични срещи с психиатъра, повече никога и никой не се е занимавал с нас персонално! Нито психиатри, нито психолози. А съм била на няколко курса за деца с аутизъм. И сигурно си мислите, че на тези курсове отивате и слушате някой да ви поднася на готово информация, а вие само да слушате и да питате. И аз си мислех така в началота. Да, ама не! Тука на курсовете основно се разчита родителите да споделят собствения си опит с другите. Разбира се, курсовете се водят от психолози, има и лекционна част, но ОСНОВНАТА тежест пада върху родителите. И да ви кажа на тези курсове съм чувала такива интересни неща, родителите са толкова креативни! То като неволята дойде при тебе... знаете е я приказката 
Та затова, хубаво е тука, че си обменяте сайтове за инфо, както и адреси на психолози, но моля ви, повярвайте ми ВИЕ ще помогнете на детето си най-много: с четене, със следване на съветите на психолозите и най-вече със споделяне на опит с други родители. Който и каквото да ви разправя, но и най-добрите психолози, и най-добрите психиатри се лутат в тази все още не-добре изучена сфера. И те търсят, и те четат, но много учат и от опита на родителите. Тука в Холандия, като седнеме на някоя от регулярните срещи с нашия наблюдател/помощник, който има дългогодишен практически опит с деца с аутизъм, той ме гледа с отворени очи и уши да чуе какво ще му разкажа за наблюденията си и разсъжденията си около сина ми за изминалия период. Учиме се взаимно- той мене, аз него.
Та, затова се включих в темата, за да споделя с вас моя опит и да чуя за вашия. Да се учиме взаимно да бъдеме добри родители за нашите съкровища. 

julian22 ами дай тема или ситуация как да обясня в коя ситуация как реагирам.
Ей на сега преди малко искаше сам да си изглади дрехите, със свито сърце го оставих, не ми пука за дрехите а да не се изгори, съвсем старателно гладеше, след него ще ги доогладя, но когато няма да ме види, за да не си помисли че не се е справил.
Макар, че винаги ще е различно дете, аз гледам да го третирам като дете в норма, имам 2 деца и не мога да си позволя да ги третирам двете по различен начин.

 Едни .....
  ?????  
  
  Сигурна ли си , че това сме реалните ние , а не това ,което на теб ти се иска да мислиш за нас ?
  За втори път ме впечатляваш по този именно начин  

  По повод останалото ...
  Тази тема е жива . И претърпява постоянни промени , взима различни завои , има си различни периоди ..... Това ,че в момента си разменяме някакви линкове , не означава ,че само това правим непрекъснато .
   Препоръчвам ти да поразлистиш старите теми и да си обогатиш впечатленията за "нас"

   Аз ще се радвам да чуя твоя опит в конкретни ситуации , ако имаш нужда да споделяш точно това .  
   И винаги можеш да задаваш въпроси , паралелно всеки ще си преценява , как точно (и дали) да ти отговаря .  
  

И веднага, за да подкрепя по-горния си пост, ще ви споделя нещо интересно, което прочетох напоследък. Не знам дали това е характерно за вашите деца, но моя малкия аутист, както и големия (), ама как пък така никога не са виновни, като направят някоя беля или като сгрешат! Все някой друг им е виновен и никога те. Дори когато грешката или вината е ОЧЕВАДНО тяхна. И дълго време си смятах, че това е някаква характеропатия и доре не съм си помисляла дори, че това може идва от аутизма. Но не било така. Ето какъв пример прочетох в една книга на един холандски детски психолог, с дългогодишен опит в тази област. Ето го примера от неговата практика:  негово пацинтче, момиченце на 8 години, отива на гости със сетричката си, която не е аутиска и с родителите си на гости. В някакъв момент момиченцето става от масата, за да отиде до тоалетната, и минавайки покрай масата бутва с ръка една чаша пълна с някаква напитка, която се разлива и изцапва всичко. Реакцията на момиченцето е била, че тя обвинява сестричката си, която е от другата страна на масата и няма нищо общо със случката. Настъпва една конфузна ситуация, защото момиченцето отказва да приеме, че то е виновно и продължава да обвинява сестричката си. Тогава майката (вече стрелян заек) й казва: "Миличка, ти гледаше на друго място, но когато минаваше покрай масата, твоята ръчичка докосна чашата и тя се разля". При това обяснение момиченцето се успокоило и се извинило на сестра си. Какво е обяснението на психолога: когато момиченцето е тръгнало да заобикаля масата, точно преди ръчичката и да докосне чашата, то е погледнало сеста си. И в този момент чашата се е разляла. В главата на детето аутист тезе неща са се сляли, възникнала е връзката сестра ми- разлята чаша, следващото пърченце от пъзела, а именно докосването на чашата от нейната ръка, е изчезнало или не е регистрирано в мозъка му и затова то най-искрено смята, че сестра му е виновна. Чак, когато майката му обяснява, че в момента, в който е гледало към сестра си е станало нещо, което то не е забелязало, а именно, че неговата ръка е докоснала чашата, чак след това логично обяснение, то е наредило пъзела в главата си и е приело истината. Та, ако и вие наблюдавате този феномен, да знаете, че при аутистите понякога липсва по някое от парченцата на пъзела, те не могат да подредят цялата картина и затова често не виждат собсвената си вина, когато стане някоя беля. Изводът е, че не го правят от лошотия (е, в някакъв момент като порастнат може и да загреят и да се научат да го правят нарочно  ), а трябва да им се обясни кратко и ясно какво точно е станало, за да не растат с чуството, че вечно някой друг им е виновен за нещо си.

И на двете ви отговарям веднага. Споделяйте дори без конкретен повод, ето както аз по-горе, прочела съм нещо интересно, което в моята ситуация важи и веднага ви го споделаям, защото и на някой друг може да му свърши работа.
А за другото, не е съмнявайе, че се отнасям с голямо уважение към всеки един пишещ тука, защото знам, че не пишеме за да си гукаме само от безделие, а защото търсим съпричастие и помощ. Нарочно съм пуснала емотикони за да разберете, че пиша с усмивка.

Аутист с чувство за вина    значи разбира от чувства ...това ми хареса

   Казваш ни : Гледайте ме  и правете същото !
   Правилно ли те чувам ? 

всъщност някои родители споделят за чувство на вина при децата им. Така, както мога да кажа, че и моето дете изпитва вина. Това не е само мое мнение, а и на хората, които се занимават с терапията и. Разбира чувства, особено моите.
julian22, в темите по-назад има доста споделен опит. Винаги, когато съм търсила опит и съвет от пишещите тук са ми отговаряли, и този споделен личен опит ми е помагал много

Уф, бе Селма, ама много буквално четеш всичко  

Ха-ха, права си. Те никога няма да го почустват по естесвения начин, както е при нормалните хора, но трябва да го заучат.