размер на отпуска поради майчинство след осиновяване на недоносено дете

Отпуската по майчинство е до навършване на детето на 1 годинка. Преди това, родилката какви болнични е ползвала и какви - не, това нас не ни касае. Както и еднократните помощи за живо родено дете, дето уж били за детето, пък уж за майката - в общи линии и такива пари осиновителите не получават. След навършване на 1 годинка, майката/осиновителката има право на обезщетение за отглеждане на детето до двегодишна възраст, което се изплаща от НОИ и е в размер на 260 лв. (мисля че това беше последно сумата, дано не бъркам). Аз като осинових дете на годинка и 4 месеца си получавах само тия 240 лв. (тогава бяха толкова), пък дали ми е било недоносено или преносено детето - няма никакво значение.
Аз мисля, че нямаш основание да подаваш възражение.Не съм юрист, но мисля, че това е "мисията невъзможна". По - добре се радвай на щастливите мигове с детенцето си, а не си трови нервите.

Мерси за мнението и коментара.
Наистина не ни касае какви болнични е ползвала родилката. Касае ни детето. Има голямо значение дали е недоносено или преносено. Всички недоносени деца изостават в развитието си, затова се отчита реалната им възраст и приравнената им възраст. Затова и майките им получават възможност да ги погледат малко по-дълго у дома с пълно заплащане, за да имат възможност да наваксат изоставането. Отпускът по майчинство не е до навършване на една годинка, а до изтичане на 410 дни. Ако 45 от тях не са ползвани преди раждането, т.е. детето е недоносено,  то се ползват след това. И тук идва разликата - биологичните майки получават тази възможност, а осиновителките - не, въпреки че според закона имат равни права.
А така какво излиза - първо детето е недоносено и изостава, второ е отглеждано в институция и пак изостава и накрая и държавата лишава майка му от месец - месец и половина отпуск повече вкъщи, вероятно за да може да "навакса" още повече с изоставането. Питам се къде е справедливостта? Но очевидно държавната политика не е насочена да подпомага процеса на осиновяване по никакъв начин. Не бих протестирала, ако например държавата беше приела законопроекта за едногодишен адаптационен период на осиновените деца, през който осиновителката може да остане вкъщи, като получава заплащане, подобно на майчинството през първата година.
За едно си права - живеем в такава държава, че ще изхабя маса нерви за една заплата, макар че цял живот съм си плащала всички видове осигуровки. Сигурно ще има и други като мен, но всички се крием, приемаме несправедливостта, никой не се бори, защото няма шансове да успее...
Така че продължавам да мисля, че основание за възражение имам, но ще постъпя практично, както повечето хора в България. Ще преборя системата по лесния начин, за да възстановя донякъде справедливостта и да остана вкъщи с детенцето - ще се върна на работа, но ще ползвам всички възможни болнични до края на годината, независимо дали сме болни или здрави...

Да, права си, че платения отпуск е 410 дни, но това са 45+365, т.е. до навършване на 1 годинка. Не споря, че има нужда от тези дни, просто споделих, че не виждам как ще докажеш документално, че родилката не е ползвала тези болнични и че е добре ти да ги ползваш .... Знам какво ми беше преди 5 години, когато подадох документите за еднократната помощ и една баята тетка, служителка в ДСП се направи на Шерлок Холмс, погледна датата на Удостоверението за раждане и датата на раждане и заяви - то е осиновено, осиновявате разни циганета, дето майките им са взели парите, после държавата ги гледала една година и сега и Вие искате да цицате .... Толкова болно ми беше, толкова плаках тогава. Е, не оставих нещата съвсем без последствия, тази лелка вече не работи, поне не в нашия район, ама ...  (това всъщност е друга тема). За това и изказах мнение, че е "мисията невъзможна". Просто тези дребни чиновнически душици си гледат буквите на закона и ..... А в закона не е регламентирано изрично. А иначе като цяло си много права, но за съжаление - това е положението. Ако тръгнеш да се бориш с вятърните мелници, ще стискам силно палци да успееш. А иначе - живо и здраво да ти е детенцето, бързо да наваксате пропуснатото и много радост и щастие от тук на сетне 

Няма как родилката да ги е ползвала, родила е в края на шестия месец. Записано е черно на бяло в няколко документа, в епикризата от изписването.
Замислих се, ако в случай на недоносено дете, като моя, осиновяването стане например на 20-тия ден след раждането, докато детето още е в кувьоз. Тогава осиновителката получава ли болничен изобщо или й обясняват, че няма нужда, нали не се е "напъвала" да ражда... И вместо една година майчинство без 20 дни ще получи отпуск под една година, т.е. остатъка, който се получава, като от 410 дни извадят 135 дни болнични.
Иначе наистина в повече ми идва да се боря с вятърните мелници. Съдебното решение влезе в сила на втори май, но понеже е неработен ден, трябваше да чакаме до седми, за да си го получим и за да вземем детенцето. Още нямаме издаден нов акт за раждане и сме така да се каже в "нелегалност". Никъде не признават съдебното решение. Не можем да го запишем на личен лекар, нито дори на детска кухня. Изрично питах служителката "Личен състав" дали трябва да отработвам втори май, тъй като майчинството ми започва на седми май. Отговорът беше, че трябва да го отработвам на осемнадесети май или да си пусна един ден отпуска. Намерих кой да гледа детето, отидох на работа и тогава ми обясни, че отпускът бил календарен, не трябвало да идвам. Просто гавра...
Сроковете за записване в ясла за 2013/2014 г. са изтекли на 25 април, т.е. пак сме извън класацията и системата, навсякъде, за всичко...
За еднократната помощ знам, че има заведени и спечелени дела. Браво на ентусиастките, за съжаление борбата трябва да се води отначало, никой няма да се съобрази с наличието на прецедент.
И боли не толкова заради парите, които губиш, а заради отношението и принципа. За всички деца държавата гарантира 410 дни отпуск по майчинство, само за недоносените осиновени деца този отпуск е 365 дни. Факт.
Благодаря още веднъж. Много щастие и късмет и на теб и твоето детенце. Поздрави!

Хайде сега и аз на всяка манджа меродия, но понеже темата ми е много близка да си кажа и аз.
Преди три години, когато родих в края на 6-ти месец близнаците ни аз започнах да си търся 45-те дни преди раждане, които ми се полагаха.При мен положението беше следното - след раждането си ми дадоха дните, които трябва да ми дадат от родилното за след раждането / не помня точния брой на дните/.Възникна въпросът обаче, кой ще ми даде оставащите дни, които по принцип дава педиатъра на детето+ въпросните 45 дни преди термин.Оказа се, че понеже децата са в неонатологията ще ми ги издаде пак родилно отделение.След като и вторият близнак почина ми прекратиха болничните, но все пак майка ми поразпита познати лекари в Пловдив и оттам и казаха, че въпреки всичко имам право да ползвам тези 45 дни, тъй като те се давали за преди раждането и да ида при лекаря следял бременността и да ми ги даде.Да ама не.Гинеколожката след консултация и с шефката си казаха, че нямам право на тях и няма как да ми дадат такъв болничен понеже съм родила преждевременно.Отидох в НОИ и там казаха същото - нямате право на 45 дена преди термин тък като децата са починали.И така отидох при ЛЛ и жената ми даде 15 дена болничен, който нямаше нищо общо с бремеността, но понеже нямаше прекъсване в дните ми го изплатиха, като майчинство.Но всичко беше до тук.
Тааа цялата тази плеяда беше да кажа, че аз която родих децата си недоносени нямах право и не ползвах въпросните 45 дена, пък какво остава за осиновителите.А това, че детето е недоносено за майчинство  се взема календарната възраст на детето, не коригираната.Коригираната се взима под внимание от лекарите за ваксини, които в повечето случаи се отлагат за след навършване на 1 календарна годинка на детето, за двигателното му развити и тем подобни.Все пак детето се е родило на еди коя си дата, а не на предполагаемия термин  
evvita, при вас е малшанс, че ще си вземето детето броени дни преди навършване на 1 календарна година на детето.Ако обаче го бяхте взели на 1,1г едвали щеше да е такъв проблем за теб тъй като така или иначе няма да влезеш във високоплатеното майчинство, а ще взимаш огоооооомната сума от 240лв.Дори и да бяхте осиновили на 20-я ден като примера, който даваш пак щеше да взимаш високото майчинство до навършване на 1 календарна годинка на детето и пак нямаше да излезеш болнични според мен, а просто в отпус по майчинство, което е едно и също - разбирай парите, които щеше да получаваш щяха да все едни и същи 90% от заплатата ти.Дали ще си в болничен по майчинство или отпуск по майчинство все са 90% до първата годинка на детето.Пфуу дано ме разбереш правилно 

Здравей, Vilkoni,
Много съжалявам за загубата ти. Приеми моето най-искрено съчувствие. Сигурно си силна жена... животът те е направил такава.
Наистина на фона на живота и смъртта загубата на пари изглежда просто смешна. Но пак ще кажа - отношението, принципите са важни. А и когато детето изостава в сравнение с връстниците имаш нужда и от време, и от проклетите пари - за физиотерапия, за процедури и консултации...
Не ми става по-добре от това, че и други недоносени деца и майката им са били ощетени. Иска ми се да имаше справедливо отношение към всички, към загубите им и към радостите им. Питах се дали няма няква организация за осиновители и осиновени, или за недоносени деца, независимо дали са осиновени или не, където човек може да получи съвет, помощ или консултация от компетентен специалист, експерт - юрист или счетоводител. Но и коментарите от събратя по съдба или просто добри хора вършат работа. Благодаря Ви, приятели!
Сърдечни поздрави от мен и кураж!

Мила, evvita,
Единственото, за което ми хрумва е да те насоча към Фондация "Нашите недоносени деца".Можеш да се свържеш с Нина Николова, тя е по в час с нещата, които съпътстват недоносените деца.Имаме група във Фейсбук, даже две - едната е на фондацията, а другата е тази, която аз създадох , за да можем да споделяме радости и тревоги.Пиши в тази на фондацията, там са по-активни мисля.Иначе си права - пари си трябват за всичко, но все пак не забравяй, че касата поема рехабилитациите за недоносените дечица.Вярно не са кои знае колко, но все пак е нещо.Искам да ти кажа да не се вглеждаш прекалено много в детето си - колко е високо спрямо връстниците си, дали на годинка ходи, дали говори и т.н.Не забравяй, че детето ти е страшно силно щом е успяло да се пребори самичко за живота си.Повярвай ми ще се удивляваш всеки ден колко неща може да направи самичък. Радвай се на детето си и ще видиш как за нула време ще навакса изоставането от раждането и престоят му в институция.Сигурна съм в това   

Благодаря ти, Vilkoni,
за топлите думи и за това, че ме насочваш към фондацията за недоносени деца. Не знаех, че съществува такава. Трудно е в началото да се ориентираш бързо за толкова много нови неща.
Старая се да нямам очаквания, всяко детенце е различно и се развива различно. Просто ми се иска да мога да направя максималното, да дам всичко от себе си, за да има оттук насетне повече шансове.
Най-сърдечни поздрави и прегръдки от мен!