Да, изпитвам потребност да превъзхождам себе си 
Аз нямам състезателен дух и не мога да кажа дали е така, познавам и хора, на които ако им кажеш, че не ги бива или установят, че някой е много по- добър се амбицират. - Публикувана: 22 май 2013, 13:03 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2013, 22:34 ч.
Имате ли потребност да превъзхождате други хора?
Това, казват, бил начина човек наистина да се развива, защото ако се сравняваш с хората с по- ниски постижения в дадена област нямаш мотив да се стараеш повече, а ако се срявняваш с тези, които са много по- напред се отчайваш.
Аз нямам състезателен дух и не мога да кажа дали е така, познавам и хора, на които ако им кажеш, че не ги бива или установят, че някой е много по- добър се амбицират. Нещо срамно ли има в това да превъзхождаш другите хора? Да знаеш повече, да можеш повече, да си чел повече, да си пътувал повече, да си по-добър в едно или друго действие?
Не това е срамно, а потребността. Тя е и противна.
Винаги трябва да имаме предвид, че може и от по-малко знаещите и можещите да научим нещо. Никой не знае всичко. Но, ако се държим като извънредно велики и ни е обидно да научим нещо от тях-това е жалко.
Да, изпитвам потребност да превъзхождам себе си
Аз нямам състезателен дух и не мога да кажа дали е така, познавам и хора, на които ако им кажеш, че не ги бива или установят, че някой е много по- добър се амбицират.Всъщност потребността да надскочиш себе си, често е продиктувана от Егото.
Не изключвам случаите на съревнование: ,,Да бъда по добър от другия,, или желанието за превъзходство над другия породено от хорски приказки подложили под съмнение именията ти.
Когато сам осъзнаеш нуждата да се развиваш и да ставаш все по добър от себе си без да се сравняваш с други или да бъдеш провокиран по един или друг начин, ей така разбирам аз превъзходството над останалите
Да, изпитвам потребност да превъзхождам себе си
Аз нямам състезателен дух и не мога да кажа дали е така, познавам и хора, на които ако им кажеш, че не ги бива или установят, че някой е много по- добър се амбицират.Всъщност потребността да надскочиш себе си, често е продиктувана от Егото.
Не изключвам случаите на съревнование: ,,Да бъда по добър от другия,, или желанието за превъзходство над другия породено от хорски приказки подложили под съмнение именията ти.
Когато сам осъзнаеш нуждата да се развиваш и да ставаш все по добър от себе си без да се сравняваш с други или да бъдеш провокиран по един или друг начин, ей така разбирам аз превъзходството над останалите
Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
На мен пък ми е противно примиренчеството - толкова си мога, ама ми стига, няма какво да се меря с другите 
Не знам защо така разглеждате нещата. Може би наистина говорим за различни неща. Аз не свързвам превъзходството задължително с някакво високомерие и подценяване на отсрещния човек. А го разглеждам просто като отправна точка за конкретния момент. Забелязали сте - в самолета има един момент, когато не забелязваш, че той се движи. Защото няма други точки, спрямо които да се отчете преместването. Та така - един човек може да ми е отправна точка в даден момент, за конкретно действие. Но това далеч не означава, че ако аз превъзхождам Марчето в скоростта на писане по БДС, тя не ме превъзхожда в правенето на мъфини, например.
Но съизмерването е неизбежно, здравословно и необходимо, най-малкото за да се приземява човек от време на време, като си повярва твърде много
Не знам защо така разглеждате нещата. Може би наистина говорим за различни неща. Аз не свързвам превъзходството задължително с някакво високомерие и подценяване на отсрещния човек. А го разглеждам просто като отправна точка за конкретния момент. Забелязали сте - в самолета има един момент, когато не забелязваш, че той се движи. Защото няма други точки, спрямо които да се отчете преместването. Та така - един човек може да ми е отправна точка в даден момент, за конкретно действие. Но това далеч не означава, че ако аз превъзхождам Марчето в скоростта на писане по БДС, тя не ме превъзхожда в правенето на мъфини, например.
Но съизмерването е неизбежно, здравословно и необходимо, най-малкото за да се приземява човек от време на време, като си повярва твърде много
Имам потребност да вървя напред и нагоре, но нищо не правя по въпроса, понеже съм мързелива. Така като гледам обаче, съм средна работа.
Нямам потребност да превъзхождам когото и да било. Или превъзхождам някого с нещо или не. Все ми е тая. Важно ми е да се обграждам със себеподобни.
Нямам потребност да превъзхождам когото и да било. Или превъзхождам някого с нещо или не. Все ми е тая. Важно ми е да се обграждам със себеподобни.
На мен пък ми е противно примиренчеството - толкова си мога, ама ми стига, няма какво да се меря с другите
Не знам защо така разглеждате нещата. Може би наистина говорим за различни неща. Аз не свързвам превъзходството задължително с някакво високомерие и подценяване на отсрещния човек. А го разглеждам просто като отправна точка за конкретния момент. Забелязали сте - в самолета има един момент, когато не забелязваш, че той се движи. Защото няма други точки, спрямо които да се отчете преместването. Та така - един човек може да ми е отправна точка в даден момент, за конкретно действие. Но това далеч не означава, че ако аз превъзхождам Марчето в скоростта на писане по БДС, тя не ме превъзхожда в правенето на мъфини, например.
Но съизмерването е неизбежно, здравословно и необходимо, най-малкото за да се приземява човек от време на време, като си повярва твърде много
Не знам защо така разглеждате нещата. Може би наистина говорим за различни неща. Аз не свързвам превъзходството задължително с някакво високомерие и подценяване на отсрещния човек. А го разглеждам просто като отправна точка за конкретния момент. Забелязали сте - в самолета има един момент, когато не забелязваш, че той се движи. Защото няма други точки, спрямо които да се отчете преместването. Та така - един човек може да ми е отправна точка в даден момент, за конкретно действие. Но това далеч не означава, че ако аз превъзхождам Марчето в скоростта на писане по БДС, тя не ме превъзхожда в правенето на мъфини, например.
Но съизмерването е неизбежно, здравословно и необходимо, най-малкото за да се приземява човек от време на време, като си повярва твърде много
А за останалото не знам дали е примиренчество. Аз все съм действала в области, в които стойността на произведеното е въпрос на крайно субективна преценка и няма как да знаеш дали си спечелил или не, единствения вариант е да се опреш на твоя напредък и евентуално на критериите на някакви авторитети в областта.
а да превъзхождаш в среда без очевидна нужда от съревнование
Това ми звучи налудничаво. Кой би го искал
Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
Не за всички хора превъзходството над другите се състои в интелектуалното или физическото развитие /спорт/.
По често срещаните случаи са тези в материалното превъзходство над другия. Такива нямат нужда да се развиват интелектуално, кариерно и т.н.
Да Бояна, има по- ценни стремежи, тогава когато се стремим да бъдем Човеци преди всичко
Не знам. Умът ми никога съзнателно не е бил зает с този въпрос или емоциите ми са били в зоната. Затова и въпросът ме накара да човъркам в себе си. Чувствала съм се полезна и потребна, и поради това доволна, ако мога да дам някому нещо, което той не знае, а е заинтригуван. Била съм и засрамена от собствената си глупост и неадекватност. Ама дали ми е потребност да бъда над...