Случи ми се нещо странно IX

А проверявала ли си историята на Англия за изгоряла принцеса?

Не,просто последните писания ме подсетиха и реших да споделя .А и не знам просто може да е е било сън  останал във подсъзнанието ми .Сега пробуди любопитството ми отивам да се ровя  хахахаха

Като заговорихте за прераждания да кажа-  - мен много ме заинтригува един епизод на Пусть говорят, където едно момче отказва да се назовава с името си, а твърди, че е жена, преродена. Доказателството за това беше португалският език, на който можеше да говори. майката разказва,че не го е учила,а от малък говори на този език.специалисти и чужденци в студиото, след кратък разговор с него, обявиха, че момчето наистина говори на много старо наречие , характерно за определен регион, преди  повече от 100 години. Не знам дали е нагласено предаването, но мен ме впечатли.


Я който си спомня смъртта си да разкаже какво е да умреш, какво чувстваш? Ама с подробности, моля.
 

По повод прераждането.. Понякога сънувам(преди по-често), че съм мъж около 45 с жена и две деца-момче и момиче( на 8 и 4 години), живея в къща на два етажа с вито дървено стълбище. Винаги съм убедена на сън, че това съм аз в действителност(тоест ,че не сънувам в момента). И винаги в един момент от съня ме обхваща адска тревожност, че нещо лошо се случва в този момент на жена ми(тя е на втория етаж) и почвам да тичам нагоре и я чувам как ме вика ужасено.. и се будя. А като малка сънувах ,че ме боли жестоко сърцето и в един момент си излязох от тялото и се видях отстрани как лежа на болнично легло- бях мъж гол до кръста оплешивяващ, едър, с коремче(не особено красив), някакви хора се суетяха около мен, а аз се чувствах супер и си казах- толкова е хубаво да си мъртъв, такава лекота и свобода. Имах усещане, че се състоя само от мехурчета, сякаш съм разтворена в енергия и светлина, и хем усещам и мисля, но не по познатия начин.Бях само интелект и енергия, без пол и усещане за форма.. В следващия момент се събудих и беше адски тъмно, не можех да се сетя коя съм и как се казвам. Много си търсих името в мисълта, помнех ,че е нещо с А.. обаче как точна ми отне време да се сетя. Много ми беше ярко това преживяване, особено объркаността след като са събудих, но не се е повтаряло.
Както и да е, вътрешно съм убедена, че миналия си живот съм била мъж. Когато ходех с първото гадже(голяма любов беше), сънувах ,че сме брат и сестра(като аз съм брата , а той сестрата). В реалния живот майките ни са починали в един и същи месец , една и съща година с три дни разстояние, вилите на морето са ни на една улица(никога не се бяхме засичали, защото улицата е дълга в една хълмиста местност) има и други съвпадения,но не са за тук.., а и сега неговата жена и моя мъж са родени на една и съща дата
Много дълго стана, извинете..

Зна4и и аз съм сънувала за принцесата и 4е са ме оставили да изгоря  Само дето няма спомен 4е съм сънувала , а е останало посъзнателно ,ама 4е обясних 

1.Чела ли си " Пътят на душите"?
2.Не си сънувала, била си в състояние на медитация,понякога става без да го търсим и искаме и без да знаем как се прави.
3. Като се събуди беше ли в еуфория, освен естественото чувство на обърканост?
4. Може да не е бил точно предишния ти живот това, просто някой живот.
5. Няма да се повтори този ти "сън", но може да видиш и други неща.

Това със съвпаденията между хората и датите никога не ме е впечатлявало. Наскоро обаче осъзнах, че съм имала 3 големи любови в живота. Двама от тях са родени на 11-ти, а 3-тия (и настоящ  ) на 22-ри ден от месеца. Наскоро сънувах странен сън. Мисля, че в друга тема съм го разказвала. В него една възрастна жена ми казва нещо (важно за мен). Наскоро ходихме на гробищата на баба, дядо, прабаба. Виждайки снимката на прабаба ми осъзнавам, че това е жената от съня. Сигурна съм. Починала е, когато съм била на 4-5 годинки и реално не я помня, но майка ми ми е казвала, че все при нея съм ходила, а по принцип не съм обичала да ме пощипват баби и дядовци. Тя пък е починала на 11-ти март, както и дядо ми (нейния син).

Крайно време е да се запиша в тази темичка. И за да не е само запис - с мъжа ми се запознахме на 4ти, оженихме се на 4ти, синът ни се роди 4ти месец 94та година. Не са случайни съвпадения датите, не са 

Момичета, досега само четях, интересна ми е тая материя. Не съм писала, защото май нищо загадъчно или необяснимо не ми се е случвало, освен да взема да помисля нещо и то да стане точно така. По тоя повод се шегуваме, че трябва да се преквалифицирам във врачка. Съвпадения нямам, освен дето с първият ми син сме родени на една и съща дата, аз сутринта в 10, той вечерта в 22ч. Много рядко сънувам, после обикновено дълго си помня съня, мисля си го и пак го "виждам", направо ми се оправя настроението, толкова е приятно. Пророчески сънища не съм имала. А защо реших да напиша - днес съм на компа и пиша, затворена в хола заради климатика. Кучето спи на пода, няма никой вкъщи. В един момент външната врата се хлопва, кучето скача и отива до вратата, аз хвърлям един поглед към вратата на хола, стъклена е, и виждам някаква сянка да минава по коридора. Решавам, че е половинката, трябваше да се върне. Мина време, взех да се чудя защо не се обажда тоя човек. Отидох да го видя, тук мъж, там мъж, обиколих всички помещения - няма никой. Чак се стреснх, проверих входната врата - заключена. Погледнах си отворената чанта, портмонето там, парите налице, телефон, всичко както аз съм го оставила. Признавам си, че се изплаших, толкова бях сигурна, че се върнал мъжът ми. Изведох кучето на разходка и насреща ни той, току-що пристига. Аз питам влизал ли е в апартамента, може нещо да е взел и веднага да е излязъл, той ме гледа малко особено, все едно не съм наред. И май наистина не съм, какви ми се привиждат..........не знам. Но кучето скочи и отиде до вратата, както прави, когато влезе някой от нас - мъж, деца, близък. Още съм стресната, току-що пак обиколих апартамента и надникнах навсякъде, май верно не съм у ред.

Хората умират различно. В зависимост от това как са живяли се оказват на различни места и се чувстват по коренно различен начин.
Аз помня 2 свои смърти. Различни хора ме посрещаха, различни неща губех, затова бяха много различни.

Снощи наистина ми се случи нещо странно, сигурно за първи път.

Спя си аз, но във фаза в която не сънувам каквото и да е. Изведнъж НЕЩО ме дръпна за краката  !!! Отворих рязко очи, казвайки си "Какво по дяволите ?!". В стаята нямаше нищо, но усещането беше адски реално ! Видях, че краката ми са отвити, завих ги. На сутринта говорех носово, ако не се бях завила, сигурно сега щях да съм болна.

Какво беше това, представа си нямам !

Мускулен спазъм?

Здравейте ,
много интересна тема, изчетох я , имам намерение и другите да чета. Като пишете за съвпадение на дати и години, аз да ви споделя едно съвпадение от моят живот. Осъзнах го скоро , ей така , все едно ми просветна лампичка в главата. Бях 18 годишна девойка , моята майка реши да ми подари екскурзия до Истанбул , годината е 1991 . Маршрута ни беше през гр. Чорлу , нищо не видях от самият град , решиха , че е хубаво да си починем няколко часа в лоби бара на малък хотел. В този хотел се запознах с момче , което и до ден днешен помня. Нямаше нищо цинично в случката.   С помощта на преводач си говорихме няколко часа ,  все едно бяхме първи приятели, много ни беше готино заедно, повече не го видях, може би никога няма и да го видя, обаче съвпадението е , че вече от 15 години живея на ул. " Чорлу " в Пловдив , а съпругът ми за когото съм омъжена от 20 години е  наполовина етнически българин т.е. майка му е туркиня. Но любов , не мога да кажа на сърцето , в кого да се влюби.  А и въпреки , че само два пъти съм посещавала Турция , имам чувството , че с тази страна съм свързана по по -друг начин . 

Със сигурност не беше това. Получавала съм мускулен спазъм, това просто беше различно...

Като споменах за баба ми и дядо ми, пък се сетих за друго. Тогава въобще не съм и помисляла, че може да е истина. След като дядо почина, баба ми изведнъж легна на легло и се разболя, не знам как се нарича, от старческа склероза му викаме ние. Много ни беше тежко, гледахме я вкъщи, имаше дни, когато беше добре, имаше дни, когато не разпознаваше никого. Говореше само за детството и юношеството си, все едно мъж, деца, не е имала. Само за приятелките си, майка си, баща си и сестра си говореше. Малко преди да почине, казала на майка ми "Одеве дойде Х (мъжът и, т.е. дядо), стоя, стоя на вратата, нищичко не каза и си отиде". Съответно ние с майка ми решихме, че от болестта и се привижда. След това говореше, че са и идвали на "гости" и други близки роднини (вече починали). Та се замислих за това, че може би наистина преди да си замине човек, идват да го "посетят" починалите му близки.