Публикувана: 25 май 2013, 19:29 ч.
Последно мнение: 15 юли 2013, 17:22 ч.

Ако промяната дойде, когато вече не я искате

7 931
94
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за проблемите в моя брак?
Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за проблемите в моя брак?
  
  Проблемите във вашия брак може да се дължат на няколко фактора. Първо, липсата на комуникация и разбирателство между вас и вашия партньор. Второ, изглежда, че сексуалният ви живот е станал проблематичен и неудовлетворителен за вас. Трето, разликата във възрастта може да е допринесла за различни очаквания и нужди от връзката ви. Накрая, изневярата и последвалите реакции също са фактор в проблемите ви.
- Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
  
  За да се справите с чувството си на разочарование и объркване, важно е да отделите време за саморефлексия и разбиране на вашите емоции. Помислете дали да не потърсите помощ от психолог или семеен терапевт, който може да ви помогне да обработите емоционалното си състояние. Съсредоточете се върху собственото си благополучие и ясно дефинирайте своите цели и ценности, за да осигурите лично израстване и удовлетворение.
- Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
  
  Възможните решения за брачните ви проблеми включват открита комуникация с вашия партньор, провеждане на сериозни разговори, в които изразявате чувствата и нуждите си. Разгледайте възможността за семейна терапия, където можете да работите заедно с професионалист, за да разберете корените на проблемите и да намерите начини за разрешаването им. Важно е също така да се съсредоточите върху собственото си благополучие и да имате ясно разбиране за това какво искате и какво е добро за вас.
- Какво да правя, ако изпитвам вина и объркване?
- Какво е мнението за изневярата и нейните последици?

25 май 2013, 19:29 ч.

Мнения: 20

Здравейте, реших да опитам дали пишейки няма да намеря отговорите, които търся. Не очаквам готови решения, но имам нужда да чуя повече гледни точки. Затова избрах този подфорум, макар че към момента не съм самотен родител.

С мъжа ми сме заедно от 5г. Имаме чудесна дъщеря на 3,5г.
Трудно ми е да преценя откъде точно започнаха проблемите ни, кое е причината и кое – следствието. Дали лошия и непълноценен секс ни отчужди или отчуждението доведе до влошаване на секса. Първите малки проблемчета започнаха още докато не бях забременяла и с времето се задълбочиха. Имали сме не един и два разговора, в които много се стараех да не го отблъсна или унижа, но и да му дам адекватна обратна връзка как се чувствам. Имах голямо желание да го подкрепя и да ги преодолеем, но не срещнах същото от негова страна. Само с търпение не се получи. Идеята за консултация със специалист той дълго време я отхвърляше, според него проблемът всеки момент щеше да се оправи... После се съгласи, че такава е необходима и много дълго време ми обещаваше, че ей сега ще отиде. И така минаха повече от 3,5г. през които сексуалния ни живот беше крайно непълноценен. Моето разочарование се задълбочаваше заради това, че нито веднъж не срещнах решителност от негова страна поне да опита нещо да промени. Дори когато успях преди няколко месеца да го изтикам да иде на лекар, той не си направи труда да иде до аптеката да купи онова, което му беше препоръчано...

Това като че ли беше повратната точка, след която нещо ми се пречупи. Последва поредния тежък разговор, в който му казах, че ако иска да търси решение, да търси, ако не – не, все ми е едно, аз няма да участвам. Това го стресна и започна да проявява много повече внимание и да ми помага за детето – нещо, което дотогава беше рядкост. Но напредък в сексуално отношение отново нямаше, докато наскоро не му изневерих и направих грешката да му призная. Това го побърка и след първоначалния афект накупи хапчета за ерекция, гелове и т.н. Сега постоянно върви по петите ми и ме моли да му дам шанс, задушава ме с внимание, звъни ми по десетина пъти докато съм на работа да ме пита как съм, купува ми шоколад в количества, които не смогвам да изям, непрекъснато ме пресреща в кухня, коридор, баня, за да ме гушка. Обещава, че вече никога няма да се отпуска така и че заради детето сме длъжни да опитаме пак и че повече грешки няма да има.
Чувствам се много виновна, че вътрешно нямам грам желание. Confused

Страхувам се, че заради детето и двамата ще положим много усилия, което временно ще подобри нещата, но после пак ще влезем в стария коловоз и пак ще стигнем дотук, само дето още годинки ще са изтекли. Изтръпвам в моментите, когато оставаме насаме, защото любовните му атаки ме карат още повече да се свивам в себе си, да усещам вътрешното отблъскване, напрежение. Той твърди, че се дърпам заради единия инат. Започва да се настройва обвинително към мен за това, че съм на път да разваля семейството.

Нещото, което не споменах е, че имаме голяма разлика - аз съм на 29, той на 44 - това е другото, което ме кара да се чувствам виновна - знам че си е моя грешката, че не дооцених този фактор. Давах си сметка, че проблеми ще се появят, но не вярвах, че ще се случи толкова рано и че ще се налага да водя толкова дълги борби с неговата инертност. Май не прецених правилно силите и възможностите. Сега се чудя дали имам право да искам да избягам от последствията на избора, който сама направих. Rolling Eyes

Не знам дали все пак не трябва да си преглътна нежеланието и да му дам възможност за "поправителен" - в случай че наистина вече е узрял за лична промяна, би било егоистично от моя страна точно сега да му отнема шанса да го докаже.

Не му се сърдя, добър и наивен човек е, не ми е безразлично дали ще е щастлив и какво ще стане с живота му, но и вътрешно се противя на неговата теория, че ако подтисна нежеланието си, с времето (и с хапчетата) всичко ще се оправи. Обърквам се и губя увереност, че в момента мога да преценя правилно какво искам самата аз, кое е за добро и кое - не.

И... благодаря ви за търпението да прочетете всичко това. Confused

# 1 25 май 2013, 19:46 ч.

София
Мнения: 1 115

Според мене ти вече нямаш чувства към този човек.Само детето те задържа при него.

# 2 25 май 2013, 19:52 ч.

Мнения: 4 009

Тъкмо щях да те питам обичаш ли го и ме изпревариха...А дали няма друг и изневярата ти само афера ли беше или има и намесени чувства?Възрастовите различия,би трябвало да сте ги преодолели до сега т.е. да сте се напаснали.

# 3 25 май 2013, 19:53 ч.

София
Мнения: 16 577

Май ще ти трябва много вътрешна сила - и за да останеш, и за да си тръгнеш...ако още изпитваш нещо към този човек, се опитай да се върнеш в емоциите там, където си била пред години, ако не става ...аз съм правила на два пъти кардиналния избор а си награбя децата и да си тръгна, и не съжалявам, но това не значи, че моят избор е най-правилният в твоята ситуация. И проблемът не ви е в годините разлика, не всички мъже на негова възраст са така...

Последна редакция: сб, 25 май 2013, 21:48 от Sharky*

# 4 25 май 2013, 21:14 ч.

Мнения: 20

Да, и аз мисля, че разликата не е най-голямата пречка в случая, колкото разминаване в общуването.
Изневярата ми е свързана с чувства, да. Но не искам да действам на сляпо и да използвам другия човек за спасителна сламка.
Относно чувствата ми към мъжа ми съм наистина объркана. Не ми е все едно за него, жал ми е, но и не искам да остана. Sad

Не е любов, но не е и безразличие и се чувствам много глупаво, че в момента не знам какво да правя, освен да отлагам.

# 5 25 май 2013, 21:35 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Никога не съм разбирала поведение като на мъжа на авторката. В крайна сметка брака, връзката са резултат от много нагаждане и компромис. Но най - важното дошли на време. Защо ти е след 4 години? За това време той те е разочаровал 4*365 дни. Що за обич би оцеляла така? Когато обичаш някого, искаш да му е добре. Ако той вижда проблем, ти трябва да си до него. Затвориш ли си очите бавно убиваш връзката и любовта. Няма нужда да се говори всеки ден, би трябвало веднъж да стига.

За мен ти отдавна си затворила страницата. Не когато си срещнала новия мъж, а когато ти е омръзнало да говориш за проблемите и си се пуснала по течението. И си права за мен. За връзка трябва да се борят двама.

# 6 26 май 2013, 17:36 ч.

София
Мнения: 4 349

Цитат на: Sesana в сб, 25 май 2013, 21:35

За връзка трябва да се борят двама.

# 7 28 май 2013, 13:30 ч.

Мнения: X

Дай му шанс за поправителен, това е моето мнение.
И после (понеже нищо няма да излезе от това), вече ще си по-убедена защо си тръгваш.

# 8 28 май 2013, 17:30 ч.

Финландия
Мнения: 172

Мъжете най-много се засилват точно около 40-те. Той ако сега се е отпуснал и разчита на хапчета, гелчета и стимули.....

Hе разбрах защо поотделно търсите помощ от специалист. Тези проблеми трябва да се решават от двамата. има ли семейна-сексуална терапия? Hа нея трябва да ходят и двамата...

# 9 29 май 2013, 14:23 ч.

Мнения: 37

Ами чисто и просто добре си помисли с този другия имаш ли бъдеще да създадеш ново семейство и т.н.
Другия вариант е да я караш все така,ако те устройва.Щом има проблем мъжа ти едва ли ще има против да му изневеряваш.

# 10 29 май 2013, 16:21 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Цитат на: rumi 321 в ср, 29 май 2013, 14:23

Оле такъв ще му го сложи Embarassed

Той тъкмо най - накрая решил, че има проблем и взел, че тръгнал да го решава и ако тя му каже, че могат да си останат женени, но ще му поизневерява...ох това ще боли. Даже според мен е грубо.

Не е ли по - добре просто да му каже, че през всичките години, в които го е чакала да се накани, просто вече е спряла да изпитва привличане към него newsm78

И сега просто няма смисъл да насилват нещата.

Представяте ли си как 4 години вие знаете, че връзката ви не е ОК и половинката ви не прави нищо по въпроса? През цялото време не можете и за ден да се почувствате на 100% в тази връзка. И изведнъж нещо му щукнало да се бори. Защо му е чак сега? Според мен мъжа на авторката най - вероятно е научил за другия.

Един съвет към авторката: Никога не се чувствай виновна, че чувстваш или не чувстваш нещо.

"Сега се чудя дали имам право да искам да избягам от последствията на избора, който сама направих. Rolling Eyes Не знам дали все пак не трябва да си преглътна нежеланието и да му дам възможност за "поправителен" - в случай че наистина вече е узрял за лична промяна, би било егоистично от моя страна точно сега да му отнема шанса да го докаже. "

Не е това въпроса: Искам ли да му дам шанс? е въпроса.
Ти вина нямаш.

# 11 29 май 2013, 16:37 ч.

Мнения: 37

Той сега се стреснал,понеже авторката му е признала за забежките.И естествено се е осъзнал ,че може да я загуби.
Защо да не му даде втори шанс,дори и да хлътнала по другия?
Мисля ,че нещата се подредят от само себе си и тя ще реши в коя посока да тръгне.

И въобще не е уместно да си признава за изневерите.Наистина е много обидно"Видиш ли аз го правя,щото ти си се отпуснал.."

И двамата трябва да са били на ясно,че може да имат различни потребности(не само в секса) с оглед голямата разлика в годините.

# 12 29 май 2013, 16:48 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Как се дава втори шанс когато се чувстваш така:
"Изтръпвам в моментите, когато оставаме насаме, защото любовните му атаки ме карат още повече да се свивам в себе си, да усещам вътрешното отблъскване, напрежение. "
То е все едно да се мразиш. А мъжа и си играе жестоко с чувството и за вина в момента.