Ще ми се да напиша много неща, но ще се огранича с едно: кефиш ме момиче 
.
Отговорите вече ги знаеш. Смело напред
. Отговорите вече ги знаеш. Смело напред
- Публикувана: 29 май 2013, 16:51 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2013, 00:01 ч.
Бременна и изоставена 2
И в тази тема влизам, за да пожелая успех на авторката 
Мило момиче, вярвам, че си взела правилно решение, защото когато човек не се чувства желан и обичан, той сякаш се превръща в сянка на самия себе си и нито една връзка не може да е пълноценна в такъв случай. Включвам се в такива теми, защото от гледна точка на дете, израснало в трудна връзка, съжалявам, че родителите ми на са взели по-рано решение да се разделят. Бъди силна! Идеалният вариант ще е след време детето да има пълноценна връзка с баща си, ако съумеете да загърбите проблемите помежду си. А ти съм сигурна, че ще намериш човек, който ще те кара да се будиш с усмивка и да сияеш от щастие. И това щастие ще предадеш и на детето си, а това е най-важното нещо за един малчуган - да живее сред усмивки и любов 
Мило момиче, вярвам, че си взела правилно решение, защото когато човек не се чувства желан и обичан, той сякаш се превръща в сянка на самия себе си и нито една връзка не може да е пълноценна в такъв случай. Включвам се в такива теми, защото от гледна точка на дете, израснало в трудна връзка, съжалявам, че родителите ми на са взели по-рано решение да се разделят. Бъди силна! Идеалният вариант ще е след време детето да има пълноценна връзка с баща си, ако съумеете да загърбите проблемите помежду си. А ти съм сигурна, че ще намериш човек, който ще те кара да се будиш с усмивка и да сияеш от щастие. И това щастие ще предадеш и на детето си, а това е най-важното нещо за един малчуган - да живее сред усмивки и любов Мисля, че жените, които се връщат при своите партньори, които вече неколкократно са ги наранили, правят грешка. Вярно е, че не всичко е черно-бяло, че има и хубаво и лошо, но така е с всяка ситуация.
Днес съм Ок, ще си имам малък мъж!
Не се карай с бившия и не му споделяй всичко. Може да реши да ти вземе детето.
Желая ти много късмет в живота
Не се карай с бившия и не му споделяй всичко. Може да реши да ти вземе детето.
Успех и от мен.
Подкрепям с две ръце мнението да не споделяш всичко.
Здравей, chinchilla88!
Мнения най-различни ще чуеш, важното е ти какво мислиш по въпроса.
Мъж, който не е искал детето, а после ще се съди с теб за права - не ти трябва.
Ако успееш да го забравиш - добре, естествено, по-лесно е да се каже, отколкото направи.
Моята гледна точка е тази откъм страна на детето по-скоро. Ето как стоят нещата при мен:
Родителите ми са разведени от ок. 25 години насам. Майка ми е отгледала сама мен и сестра ми.
През целия ми живот (до 18 год. възраст) баща ми е давал пари за мен и за сестра ми, ходили сме насила у тях на гости (има си син и друга жена).
Само сестра ми си спомня, че е живяла с него (4-5 години), а аз съм била само на 11 месеца, когато са се развели. И това е било най-хубавото, което майка ми е могла да направи, въпреки че и е било адски трудно. Сама на 32-33 с две деца...
Ти може би си на по-малко, набор 88? Едно дете дори и без баща не е пречка. Млада си и съм сигурна, че ще намериш човек, който да му пука не само за теб, но и за детето. Няма да е лесно, но то борбата си е борба.
Не вярвам с моя баща някога да имаме нещо общо. Когато бях тийнейджър си пишех писма с различни момичета от цялата страна (тогава нямаше нет...) Казвах им, че баща ми е загинал при катастрофа. Той никога не е присъствал в живота ми и няма и да присъства. Не заслужава. Дори не знае, че съм бременна, не знае телефона ми, нито къде живея. Забранила съм на майка ми да му казва каквото и да е за мен дори случайно да го срещне някъде.
Помисли как присъствието-отсъствието на баща би се отразило на детето, не само на теб. Аз имам само биологичен баща, но не и баща, на който да му пука за мен.
Ако искаш ми пиши на лични. Смело напред!
Мнения най-различни ще чуеш, важното е ти какво мислиш по въпроса.
Мъж, който не е искал детето, а после ще се съди с теб за права - не ти трябва.
Ако успееш да го забравиш - добре, естествено, по-лесно е да се каже, отколкото направи.
Моята гледна точка е тази откъм страна на детето по-скоро. Ето как стоят нещата при мен:
Родителите ми са разведени от ок. 25 години насам. Майка ми е отгледала сама мен и сестра ми.
През целия ми живот (до 18 год. възраст) баща ми е давал пари за мен и за сестра ми, ходили сме насила у тях на гости (има си син и друга жена).
Само сестра ми си спомня, че е живяла с него (4-5 години), а аз съм била само на 11 месеца, когато са се развели. И това е било най-хубавото, което майка ми е могла да направи, въпреки че и е било адски трудно. Сама на 32-33 с две деца...
Ти може би си на по-малко, набор 88? Едно дете дори и без баща не е пречка. Млада си и съм сигурна, че ще намериш човек, който да му пука не само за теб, но и за детето. Няма да е лесно, но то борбата си е борба.
Не вярвам с моя баща някога да имаме нещо общо. Когато бях тийнейджър си пишех писма с различни момичета от цялата страна (тогава нямаше нет...) Казвах им, че баща ми е загинал при катастрофа. Той никога не е присъствал в живота ми и няма и да присъства. Не заслужава. Дори не знае, че съм бременна, не знае телефона ми, нито къде живея. Забранила съм на майка ми да му казва каквото и да е за мен дори случайно да го срещне някъде.
Помисли как присъствието-отсъствието на баща би се отразило на детето, не само на теб. Аз имам само биологичен баща, но не и баща, на който да му пука за мен.
Ако искаш ми пиши на лични. Смело напред!
и без това ми дължи 600лв и обеща да ми ги върне, но ...
Само те плаши. Никога няма да те съди. Ако си смениш постоянната регистрация преди да родиш, той няма как да знае в коя община да занесе декларацията за бащинство.
Ако пък случайно тръгне да те съди, ще се съгласиш с неговото искане за бащинство и направените разходи остават за негова сметка. Отделно ще си поискаш издръжка.
Въпреки че БНД още преди раждането се показа какъв боклук е, може би заради натиск от майка ми, взех, че го вписах като баща.
Не е минал и един ден, през който да не съм съжалила за това.
Дано не направиш същата грешка като мен!
С мъжа ми съм. Всичко е ОК вече. Щастливи сме
Простила си му. Дано си е взел поука. Късмет занапред!
Дано си е взел поука мъжа ти! Дано както казват някои хора, че " КОГАТО ИЗГУБИШ НЕЩО ОСЪЗНАВАШ,КОЛКО ТИ Е ЦЕННО И, ЧЕ НЕ МОЖЕШ БЕЗ НЕГО" е истина!
Защото аз прекрасно те разбирам какво е да предадеш жена си и да и изневериш, само, че при нас е по- различно моя мъж предаде и детето си, изневери ми веднъж / според него / но е имал връзка почти 3 месеца с тази чужда жена, докато не разбрах аз и всичко "уж приключи" .
Мина месец вече, реших да му дам 2ри шанс заради детето ни, защото то заслужава да расте заедно с двамата си родители, но да си призная аз лично много се измъчвам и не съм сигурна дали ще продължа живота си с него или в един момент ще кажа КРАЙ!
Защото аз прекрасно те разбирам какво е да предадеш жена си и да и изневериш, само, че при нас е по- различно моя мъж предаде и детето си, изневери ми веднъж / според него / но е имал връзка почти 3 месеца с тази чужда жена, докато не разбрах аз и всичко "уж приключи" .
Мина месец вече, реших да му дам 2ри шанс заради детето ни, защото то заслужава да расте заедно с двамата си родители, но да си призная аз лично много се измъчвам и не съм сигурна дали ще продължа живота си с него или в един момент ще кажа КРАЙ!
