В момента чета ... 19

Някой чел ли е тази книга?
http://www.book.store.bg/p10147/igra-na-senki-kevin-gilfojl.html
преди няколко години четох рецензия за нея в едно списание,
точно преди да излезе книгата, и от тогава все се каня да си я закупя
Струва ли си?

Прочетох "Пазителките на гълъбиците".Интересни ми бяха героините.Тяхната сила,смелост,жертвоготовност,отделно ми допадна това,че са доста земни,нищо човешко не им е чуждо и доброто и лошото.
Обичаите,религията,суеверията,бита на евреите,както и историческата обстановка-гоненията,нападенията на римляните беше за мен допълнителен плюс.
Хареса ми книгата.
Сега препрочитам "Черния красавец" от Ана Сюел.

Според мен няма нужда да се делим и броим на кой му е харесала дадена книга, то е ясно, че хората имат различен вкус.
Даже малко се дразня, като ми се каже, че едва ли не не съм я "усетила" и по тази причина не съм разбрала колко е хубава дадена книга.

eovin27, ако не е тайна за колко време прочете "Пазителките на гълъбиците"? Питам, защото аз напредвам мъчително през страниците на книгата.... като едно дълго пътешествие през пустинята...  
Книгата много ми харесва! НО! Не съм в състояние да я чета бързо. Дори мога да кажа, че ми оставя удоволствие да я чета бавно, да се връщам, да преживявам отново и отново емоциите на Йая, да усещам вкуса на пясък и жегата ...  
Уникална книга е! Препоръчвам ви я! Харесва ми образния език на авторката, описанията, емоциите... всичко! Просто е едно истинско бижу  

Пък аз току-що затворих приключих Писмото на Росети.
mijjjka, благодаря ти  ! Както мислех да не бързам с нея, така се оказа идеалното четиво за един мързелив уикенд, лека и приятна книжка.

Вени, радвам се, че ти е харесала  Наистина е една приятна книжка   

Прочетох трилогията на Карлос Руис Сафон. Не съм очарована. Първата книга бе най-силна, ама и лесно разгадаема към края. И като цяло си е трилър, но прекалено отнесен.

Почнах "Черно мляко" на Шафак. Такова прелистване му дърпам, че едва ли може да се каже , че я чета. Преглеждам я по-точно казано. Идва ми шизофренична на моменти.

mijjjka ,книжката я започнах вечерта на  9-ти и я свърших вчера.
Има дни,в които четенето ми върви бързо,но има и дни,в които само по няколко странички чета.Но това си зависи и до книгата най-често.Като ми е интерересна и не ми се оставя.Направо все за нея мисля и я сънувам дори  .Ако съм уморена ми минава умората.Идеалната енергизираща съставка за мен е интересна книжка.Не мога обаче да се насиля да я чета бавно,това понякога е лошо,но после,ако много ми е харесала при второ четене пак и се наслаждавам вече без този луд устрем по страниците .Иначе на първо четене, само малко си казвам,само малко,но не спирам докато не започнат да ми се затварят или заболяват очите или някое друго външно дразнение ме прекъсне.  

Започвам Воайорът на А. Моравия.

Познанието много ми хареса, увлекателна е, а сега е ред на пръстена - много обещаващо започва

Да се отчета и аз

За „Изкушение”-Дъглас Кенеди: макар впоследствие поне диалозите да станаха по-нормални, книгата няма да остане за дълго в съзнанието ми. Никак не ми хареса, определено не беше мой тип. Терзанията на главния герой, станал известен за една нощ, напуснал семейството си, потопил се в блаженствата на богатството и претърпял скорострелно падение, не ми бяха интересни. Единственото нещо, което ми хареса, беше, че макар напуснал жената и детето си, дори и на върха на известността не забрави за родителските си задължения. Това не знам до колко е реално, но пък ми хареса.

Друг акцент в книгата беше на какво е способен човек, притежаващ почти неограничени финансови възможности. Дали ще се превърне в човек, търсещ духовно и културно извисяване, след като вече не е подвластен на задоволяването на ежедневните битови нужди. Или пък ще се превърне в тиранично чудовище, играещо си с живота на хората просто за забавление.

След това започнах „Акабадора” – Микела Мурджа. Нещо не успях да я харесам и нея. Имаше добри моменти, като цяло ми хареса замисълът, но нищо повече. Сега като се замисля даже се чудя защо ги имаше някои случки. Като например
А и имената на героите ми бяха много странни, в смисъл, че не ми звучаха италиански, като изключим Пиерджорджо.

В момента чета „Пържени зелени домати” – Фани Флаг. Много ми харесва засега. Бързо се чете, защото се редуват разкази от миналото и от настоящето. Ще пиша пак като я прочета.

Трилогията на Стиг Ларшон и Без нея на Рей Клуун. Рядко чета повече от една книга.  Приготвила съм "А планините ехтяха" - Халед Хосейни. Някой чел ли я е вече? Отзиви? Дано да е силна като първите две.

Спомням си преди време имаше един разкошен филм "Пържени зелени домати"  
Предполагам, че е по книгата   Много ми беше харесал!

Аз също им точа зъби на доматите.

  Здравейте!

 Отдавна не съм споделяла за прочетените книги, защото пиша от друг компютър и ми е трудно, но моят комп май няма да е скоро при мен, затова ще пиша и сигурно ще стана и досадна.

 Ако се наложи, ще напиша два поста, за да не прекаля с търпението ви.  

  3/10 2/10 Тези книги не ми харесаха. Ще ми е интересно как ги възприемат тези, които са ги чели.

  6/10

 Книга, пълна с описания - на природа, животни, хора. Много интересно е описана природата и на фона на описанието й се вмъкват героите. Всъщност, застъпена е идеята за връщане към корените, откъдето се черпят сили.
 Самото действие се развива  в Литва, в долината на река Иса. /веднага ми изниква Стайнбек, Салинас, природата, любовта към земята/.
 Тук светът на живите и мъртвите се преплита, има и дяволи, и демони, има и възкръснала Магдалена...
 Интересен е образът на главния герой - момченцето Томашек.
 Заради прекрасния начин на описване, ще запомня как е  описан един бухал, птица, която ме плаши и отблъсква. Но два пъти прочетох как е "нарисувана" от автора.
 В един момент книгата ми доскуча. Може би като остана 1/3 до края й. Няма диалог, доста ми беше суха.

  6/10

 Познатото старо. Забавно, и не толкова. Някои лафове вече звучат клиширано и изтъркано.
 Но исках да си припомня книгата, затова я прочетох.

  7/10

 Книга с интересен сюжет.Доста внимание е обърнато на наранената психика на мъж, загубил жена си.
 Криминалният елемент е доста интересен, но на моменти доскучава повторяемостта на събитията.   Досетих се кой е убиецът. Доста прозрачно беше.

  8/10

 Обичам да чета книги, които "не ме пускат".   Тази има притегателна сила. Италия - красота, топлина, любов и силно приятеллство. А ресторанта с италианските ястия..., а добрият отец Елио, а невероятно красивите италианки...Леле, как са описани! Добре, че не съм мъж.

 "Книга с магията на "Шоколад""./Ню Йорк Таймс/.

Затънтено италианско градче, кацнало на скалист морски бряг. Това не е ли достатъчно, за да пожелаете да я прочетете?!

  5/10

 Любов между мюсюлманин и християнка. Сблъсък между културите на Европа и Азия. Това на фона на събитията в Задкавказието по време на Първата световна война.
 Любовта между Али и Нино постоянно е подложена пред изпитанието от войната. Но побеждава.
 Липсват ми знания по история...
 

 Ще спра дотук, но има още.