Дочетох "Перла в мидата" на Алесандро Д’Авения.
Страшно много ми хареса!Много нежна,богата,с красив изказ,едновременно поетичен и прост на моменти,обогатена и от прекрасните литературни препратки.
Много приятно преживяване беше за мен четенето на този роман.
Самите герои ми бяха много приятни също.Естествени,раними,грешащи,но и умеещи да продължат живота си,макар и да е много трудно понякога.
Учителят и Стела-две допълващи се идеално половинки на едно цяло,приемащи другият със сенките му,обичащи го с тях,помагащи си да преодолеят пречките,за да са заедно,дори тези,които самите те си поставят.Хареса ми и обяснението в любов на Учителя накрая.
Още повече ми хареса какво беше написала Стела на Учителя за книгите,за тяхната градивна сила,за това да ги четем така,че да можем да ги усетим,да им позволим да докоснат нещо в нас,да ни прочетат,както ние тях и после обогатени да пренесем тази позитивност в живота си.
Малкото братче на Маргарита ми стана много мил като образ със своята чистота,доброта и безпогрешност детска,с която назоваваше нещата,от които възрастните така бягаме понякога,които дори не се осмеляваме да признаем,понеже прекалено много ни е страх от болката,от истината.
Баба им (на Маргарита и малкия) беше също един разкошен образ.Спокойната философия на живота на тази жена,простите и ,но и мъдри думи,кухнята и,готвенето и,любовта,грижата ,с които обграждаше близките си,с които говореше за миналото,за съпруга си,без обаче да разкрасява нещата,всичко това ми вдъхна някакво спокойствие.
Маргарита и Джулио също ги харесах.Макар и да си признавам чистосърдечно,че горните четири образа са ми любимците тук,те най-много ме докоснаха. А що се отнася до Маргарита и Джулио...Две търсещи души,които се откриват.Проследих тяхното пътешествие,тяхното порастване-грешките им,промяната им.Проследих историята им с нежност.
Останалите образи също ми допаднаха,както писах и по-горе.Авторът така ги е навързал към останалите,като идеално пасващи си парченца от пъзел оформящ една цялостна картина.
С удоволствие бих прочела и друга книга на Алесандро Д’Авения .
Днес мисля да препрочета "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев.
Обичам да я препрочитам,харесва ми историята ,харесва ми как е написана.Много си я обичам и още повече се радвам,че вече няма да се мъча на компа или да я вземам отнякъде,а ще си я чета моя (намерих издание с твърди корици за 2.50 лв .Много съм щастлива от тази си находка. 
Mileto , "Градина на желанията" може вече и да си я прочела,но все пак бих искала да споделя,че много ми допадна,една много позитивна история,една приказка-магична,изпълнена с обич,с аромати и вкусове. Докато я четях и се усмихвах.Планирала съм я за препрочит някога.
Страшно много ми хареса!Много нежна,богата,с красив изказ,едновременно поетичен и прост на моменти,обогатена и от прекрасните литературни препратки.
Много приятно преживяване беше за мен четенето на този роман.
Самите герои ми бяха много приятни също.Естествени,раними,грешащи,но и умеещи да продължат живота си,макар и да е много трудно понякога.
Учителят и Стела-две допълващи се идеално половинки на едно цяло,приемащи другият със сенките му,обичащи го с тях,помагащи си да преодолеят пречките,за да са заедно,дори тези,които самите те си поставят.Хареса ми и обяснението в любов на Учителя накрая.
Още повече ми хареса какво беше написала Стела на Учителя за книгите,за тяхната градивна сила,за това да ги четем така,че да можем да ги усетим,да им позволим да докоснат нещо в нас,да ни прочетат,както ние тях и после обогатени да пренесем тази позитивност в живота си.Малкото братче на Маргарита ми стана много мил като образ със своята чистота,доброта и безпогрешност детска,с която назоваваше нещата,от които възрастните така бягаме понякога,които дори не се осмеляваме да признаем,понеже прекалено много ни е страх от болката,от истината.
Баба им (на Маргарита и малкия) беше също един разкошен образ.Спокойната философия на живота на тази жена,простите и ,но и мъдри думи,кухнята и,готвенето и,любовта,грижата ,с които обграждаше близките си,с които говореше за миналото,за съпруга си,без обаче да разкрасява нещата,всичко това ми вдъхна някакво спокойствие.
Маргарита и Джулио също ги харесах.Макар и да си признавам чистосърдечно,че горните четири образа са ми любимците тук,те най-много ме докоснаха.
А що се отнася до Маргарита и Джулио...Две търсещи души,които се откриват.Проследих тяхното пътешествие,тяхното порастване-грешките им,промяната им.Проследих историята им с нежност.Останалите образи също ми допаднаха,както писах и по-горе.Авторът така ги е навързал към останалите,като идеално пасващи си парченца от пъзел оформящ една цялостна картина.
С удоволствие бих прочела и друга книга на Алесандро Д’Авения .
Днес мисля да препрочета "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев.
Обичам да я препрочитам,харесва ми историята ,харесва ми как е написана.Много си я обичам и още повече се радвам,че вече няма да се мъча на компа или да я вземам отнякъде,а ще си я чета моя (намерих издание с твърди корици за 2.50 лв .Много съм щастлива от тази си находка. Mileto , "Градина на желанията" може вече и да си я прочела,но все пак бих искала да споделя,че много ми допадна,една много позитивна история,една приказка-магична,изпълнена с обич,с аромати и вкусове. Докато я четях и се усмихвах.Планирала съм я за препрочит някога.
