В момента чета ... 19

Прочетох "Отива една жена при лекаря", потресе ме описанието на болестта. Както всички,минах по своя път и я дочетох по нощите, затворих последната страница след 3 часа, а днес отивам на планина рано рано    Ето мислите ми по нея, скривам ги, че има спойлери:


Днес на планината ще захвана "Жълтък"



П.П. То едно хубаво имаше да кажа за Клуун и забравих да го напиша.  Стилът му на писане като текст ми хареса. Мисълта му се лее плавно, има закачки и си личи, че авторът е умен човек.

 "Отива една жена при лекаря" е шокираща на моменти, но точно защото е такава, ми харесва. Ако беше обикновена книга за жена, умираща от рак, не бих и обърнала внимание. В тази представите за вярност, приятелство и морал са толкова пречупени, че четейки я просто трябва да оставиш морала си да си почине и да се оставиш да бъдеш воден. И с Лолита се получава нещо подобно. Затова някои хора предполагам, не могат да оценят онова, което е отвъд морала - чисто човешкото.
А "Отива една жена при..." може да не е морална, но е една от най-човешките и искрено написани книги, на която съм попадала.

Различните хора възприемат книгите различно. Затова не е редно да обявяваш кой как оценява и възприема дадена книга. Тази книга мен не можа да ме трогне и не е защото не оценявам човешкото, а защото авторът ми стана неприятен. Не можах да го усетя човешкото, но усетих комерсиалното, което виждам си е свършило работата.

Аз пък не мисля, че е редно Ти да ми казваш какво е редно да пиша във този форум. Това, кой доколко комерсиални книги харесва също е доста спорен въпрос.

Неморална и искрена -да, такава е!  
Книгата за мен е една от най-силните, които някога съм чела. Но не бих я препоръчала никому, защото като всяка честна книга, е нормално да провокира различни реакции. Аз се възхищавам на честността на автора да се опише такъв, какъвто е. И освен разврата, видях в книгата голяма любов и истинско страдание.
А за комерсиалността... "Последната лекция" каква е?

buttinsky, пиши колкото искаш и каквото искаш, не мога да те спра и не това целя. Аз изказвам мнение - но мое, собствено, за разлика от теб, не казвам хората какво възприемат и как го възприемат. Говоря само за себе си и в репликата си към теб отново засягам единствено собственото ми мнение, което е различно от твоето. Хората не оценявали... Хората са различни и ако ти си видяла нещо истинско, друг е видял нещо друго, което не е равно на липса на оценяване.

Не желая да става спор с упреци, напълно добронамерено репликирам и отстоявам своето мнение. 

Много хубаво мнение, напълно го споделям.

А аз само изказах мнение, защо според мен някои хора не  харесват книгата. Без да влагам никакъв упрек в това. За мен не е никак задължително да харесвам главния герой в дадена книга, за да ми хареса историята сама по себе си. Книжният пазар е пълен с хиляди бози с едни излъскани розовки и преливащи от доброта и морал герои, а историята сама по себе си не интригува по никакъв начин мисълта. Четеш и забравяш и почваш следващата.
Не виждам основателна причина моето обяснение, защо книгата се оказва трудносмилаема,  да бъде набутано от теб в графа "нередно". Форумът затова е форум, за да се споделят различни мнения. Това, че на теб не ти е любопитно какво мислят другите, може би означава, че имаш нужда да се усамотиш в необезпокоявано четене, вместо да скачаш като опарена при всеки постинг, излизащ от въображаемите рамки, които си сложила на темата.

Тъй като става въпрос за четени от мен книги, пак ще се включа.
За "На изток от Запада" се въздържах от по-неблагоприятни коментари заради стремежа и аз да харесвам съвременната българска литература. Но е показателно какво стана накрая – с огромно удоволствие забутах книгата някъде отдолу в купа на прочетените (наистина ми е много неприятно така да пиша за която и да е книга)… На другия ден се опитвах да си спомня разказите, за да не се изпарят чак толкова бързо от главата ми и успях май само с два – този за разделеното село и за възрастната двойка в дома… (разказа с японката единствено заради досадния за мен емигрантски елемент и важното за нашето семейство име Юки).
Сравнено с други книги, които  съм харесала „средно“ и съм определила за 3 звезди, не зная сборникът може ли да е в тази категория, но толкова сложих пак поради теснотата на диапазона от 1 до 5 в goodreads.

А за „Доброжелателните“ - 4 звезди (а не 5) са само заради това, че е „страшна“ книга, но иначе според мен нищо не й липсва като произведение само по себе си… Това е първият случай, при който копирам цели страници от книга, защото с преписването на толкова нещо нямаше как да стане… Освен това колкото и да е „страшна“, мисля, че си струва да я има в един дом, но аз все още не съм се решила на това…
Бях споменала, че в Германия (след прочита й) не гледах забележителности, красоти и друго типично, а се оглеждах и ослушвах  - „тук е била люлката на нацизма, как е станало, как е било възможно, как са се чувствали германците след войната, къде ли са останали скрити там и по света куп тихички Ауе-вци “ (ако успеех да видя германци сред морето от турци и араби, се взирах в лицата им (сякаш не съм обслужвала купища германци по българското Черноморие едно време) и си казвах – това не може да е било само преди 60 години…)

За „Отива една жена при лекаря“ основното за мен беше: никого не осъждах в тази книга… Според мен тя е шамар по понятието „морал“, точно както „Доброжелателните“, макар и в две крайно различни плоскости. На човек му се иска да задава въпроси за морала, но е безсилен да определи къде е границата, особено като вижда как всеки вярва в своите убеждения и действия. Колкото и да ми се иска да вярвам в "старите", утвърдени понятия за морал, виждам, че това е абстрактно, субективно понятие, безкрайно широко… Доскоро моята мярка беше „да не навредиш на другите“ – но нали пак мярката дали вредя или не е моя, не на другите…

По отношение конкретно на болестта – с тази книга понадмогнах страха, владял ме с месеци преди да се реша за книгата, понамалих непримиримостта от загубата на близка. Минаваха ми и мислите: не е ли непоносима болката и за оставащия, не само за отиващия си... Еднаква безпомощност... Но за всичко това е лесно да се говори, когато е далече от теб… (както и за другата болка - изневярата; в ревюто си сравних редовното изневеряване с другите зависимости - например към шоколада; е, вярно, че като се тъпчеш с шоколад не вредиш особено на другите, но като невъзможност да се спре е може би подобно...?).
(Книгата хем може да е универсална, хем ми се струва типично холандска като начин на живот и мислене - без да имам сериозни впечатления от холандските книги и хора).

С „Обслужвал съм английския крал“ напредвам бавно, защото тези дни нямам време за четене. Но всъщност така е по-добре, защото тази книга за мен не е за големи порции – по мъничко „хумор и сатира“ вечер ми стига. Самият младеж, келнерът, като си излее потока от мисли, на края на главата ни запитва „Стига ли ви толкоз?“ Харесвам такива добре написани гротески. От онзи тип „шантавелски“ книги, които са ми нужни от време на време – съвсем свободно сравнение с „Мистерии“ на Хамсун, „Роман с кокаин“ на М. Агеев, „Морфин“ на Булгаков…

Именно, svet65. Прекрасно формулира това, което се опитвам да обясня и аз за "Отива една жена..."

И все пак наистина всеки остава със своите разбирания и усещания, и всеки е прав....   
Направо ми идва да събера на едно място мненията примерно за тази книга и да видим как ще бъде обхванат целият спектър от възприятия. 

Аз го написах вече, явно не е "основателна причина" различните хора с различен житейски опит и различен поглед на живота да възприемат книгите различно. Сигурна съм, че има книги, които други хвалят и определят като истински, а теб не са те впечатлили и то не е защото не си "оценила чисто човешкото". Аз нямам рамки за темата, нито за книгите. Затова говоря само за себе си, не определям другите какво са разбрали или не от книгите. Ако за теб последното е важно за да се чувстваш по-добре след прочетена книга - ОК, така кажи.

 Аз още не съм прочела "Отива една жена при лекаря". Въздържам се и леко се притеснявам да я започна.

 Днес прочетох 6/10.

Аз не съм и мисля, че не искам да прочета "Отива една жена ...." след всичко прочетено за нея.

Чета "Снежно цвете и тайното ветрило". И тук ще го кажа - потресена съм. Напредвам бавно, защото ми се налага да спирам четенето на моменти, за да преодолея емоциите си, възмущението си, да успокоя дишането си     Който я е чел, ще ме разбере. Все пак, историята е интересна, разкрива китайската култура от началото на XIX век, в  частност - за две момичета и, по-късно, жени. Интересно и любопитно е, въпреки че е странно за нас. Стилът на авторката е увлекателен.

"Отива една жена...". Определено е книга с тежко съдържание, но пък написана сякаш с лекота. Всеки човек по различен начин се справя с болката. За повечето подходът на Клуун е неморален, но кои сме ние, та да съдим?


"Пафюмът". Мисля, че напълно разбирах Грьонуй. Предполагам, че на негово място бих правила същото. Образът му е блестящо изграден.

По същия начин идеално разбирам и офицер Ауе. Явно в мен дреме психопат   Но стилът на Лител е доста тромав и това затруднява възприемането на повествованието, което само по себе си никак не е леко.

Не бих пропуснала и трите книги.