За донорството

 Днес (14.06. ) е  Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора . "Денят се чества от 2004 г. по инициатива на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното дружество за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите с цел осигуряване за медицински нужди на безопасна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение."
  Дарявала съм кръв,пак бих дарила,когато ми се нормализират кръвните показатели. Бих дарила и органите си,когато няма да ми трябват вече.

Фанатизмът в никоя посока не е  
животворен. Нито религиозна,
нито атеистична, която, напъл-
но спекулативно претендира да
е на здравия разум.
Бих дарила всичко от себе си. Не
ми трябва, а и ще се радвам няко-
му да послужи.

Хубаво е по-често да се замисляме за хората зад цифрите

Чакащи в момента за трансплантация

Аз май очаквах, че в темата ще има повече полезна информация. Постът ми май ще е дълъг, та моля да ме извините, но ще съм благодарна за всяка полезна информация.
В Бг много хора не са запознати и в ненанието си изпитват страх, вярват дори в митове, чустват се некомфортно. За съжаление и аз не съм изключение. Генерално не съм против донорството. Но определено имам резерви и някакви необясними вътрешни бариери. Не знам как бих постъпила, ако недай Боже се наложи. Предполагам, че с много по-голяма готовност бих приела отколкото дарила. Ама това ми е само на теория....ту ми изглежда много добра идея, ту ми идва като прекрачване на някои граници.
За сега безусловно приемливо и безпроблемно ми е кръводаряването.
С даряването на органи и тъкани обаче нещата ми изглеждат малко неясни и съмнителни.
1. За мене влизането в единен регистър със съгласни освен неоспоримите ползи като удобство, стройна организация, възможност за обмен с други страни,  направо си поставя бедния човечец в риск. Може и да не съм права, разбира се. Но нали за да се приеме органът от реципиента освен еднаквата кръвна група трябва и телесното тегло да е сходно, а и някакви други тъканни изследвания. Как тогава като някой е в мозъчна смърт и е на апарат разбират за кой пациент ще стане органа? Кръвната група и теглото са ясни, ама другото? До колкото знам при даряване на бъбрек вътре в семейството се правят една камара изследвания и се оказва, че от няколко човека с еднаква кръвна група може не майката, не сестрата ами другата сестра да е най-подходящата. Как тогава без да са извадили органа на някой в мозъчна смърт решават на кой пациент да го присадят? Или ако го вадят как правят изследванията за броени минути. Защото иначе май отнемат дни, че и седмици? Може и глупости да говоря, та поправете ме, ако е така. Ще съм благодарна.
2. Наистина не знам много и за качеството на живот на реципиентите след това, но подозирам, че в някои случаи хич не е добро и продължително...та не знам до колко цялата гимнастика си струва защото и отсреща даряващите изживяват не малък шок. Със сигурност има и много хора, които дълги години живеят щастливи и благодарни, но какъв % са? Ако има някакви официални данни ще се радвам да прочета.
3. До колкото разбирам в Бг поради спорадичните случаи на трансплантация общо взето нещата са прозрачни и чисти. Ако обаче донорството се увеличи и броят на трансплантациите нарастне сериозно...няма ли и нашата система да се изроди до ситуация направо да си говорим за търговия с органи, злоупотреба с положение или пари, пък защо не и за това че богаташи си търсят нужния донор сред бедняците...признавам, че ми звучи малко нереално...но пък и човешката простотия, наглост и алчност граници не познава.   Има достатъчно филми, в които се засяга темата с доброзорното взимане на органи. Пък приказката "дим без огън няма" може да излезе вярна.  
4. За чужбина чувам няккави фантастични цени, които съжалявам, ама ме навеждат на мисълта точно за грозно печалбарство, а не за човещита. Надявам се поне у нас да сме стигнали до там.
Въпреки, че генерално намирам даряването на органи за невероятно безценна постъпка имам някак си гадното усещане, че се оформя поредната част от медицината, която зад паравана на хуманността ще изкопчи мнооооого пари от хората и ще формира една нова сфера на печалбарство и прекрачване на всякакви човешки норми.
Някак си хем ми изглежда толкова добро, и чисто, и хуманно да дариш радост на някой друг когато за теб вече така или иначе няма щастие....хем не ми се ще една груха хора да злоупотребява с нас и да ни правят на маймуни, използвайки толкова деликетни теми. Второто някак си обезмисля първото. И един човек да посрада невинен пак ми се вижда много висока цената.  Май има още доста да си чета и да си размишлявам по темата.  

Медицината има висока цена. Научете се. И не е грозно печалбарство. Просто тези неща СА скъпи. Не ги усещаме, защото системата е солидарна, обаче всяка операция е скъпа. На моето дете му беше оперирано сърцето. В България. За без пари, никой не ми е поискал стотинка за нищо. Влезе в болницата с направление от джипи. От любопитство проверих колко би ми струвало такава операция в чужбина. Цените започваха от 10хиляди евро. А трансплантациите са по-сложни, по-скъпи операции.

 В чужбина, тъй като всичко се заплаща от един чужденец, който не е част от здравноосигурителната система там, цената винаги е огромна. Само ден престой в болница е от 800 евро нагоре, а в интензивните отделения и повече. Отделно самата операция, специализирани изследвания и консултации и т.н.
Ако седиш една седмица в болница, дори и нищо да не ти правят, това би ти струвало 5-6 000 евро.
Освен това, когато се говори за печалбарство, освен че е грозно му липсват и аргументи. Здравните каси са винаги публични, болниците също, публикуват един куп информация и ако не е по силата на сам човек да я преглежда и анализира, то тя със сигурност не е скрита от пациентски организации, одитори, опозиция и друга критика.

И?
това какво трябва да означава?
какво искаш от нас - групово да катастрофираме, за да осигурим резервни части ли?

продължавам да не разбирам какво е това вменяване на вина с навирането на болните и чакащите
всеки си взима решение за себе си и никой не може да го съди за това
принципно
само тук си позволявате да съдите как може още да сме живи и недарили "непотребните си остатъци" при толкова много чакащи
 

Мдаааа, къде по-сполучливо е да погребваме, напълно функционални органи  

 

Въпросите ти са разумни и предполагам, че всеки човек си ги задава. Ще се опитам да ти отговоря доколкото аз съм наясно.

1. В България и в други страни, системата е обратна - няма единен регистър на желаещите да станат донори след смъртта си, а всеки, който изрично не е заявил нежелание да стане донор, се счита за потенциален такъв. Това се е доказало като най-добре функциониращата система.

В повечето случаи, за да се трансплантира орган от един човек на друг, е достатъчно да съвпада кръвната група. Например, за бъбреци е така със сигурност. Теглото пък е някъде на последните места като фактор. Когато се касае за донорство от жив донор, тогава се правят купища други изследвания, за да се гарантира максимално добро приемане на органа или тъканите, и минимален риск за отхвърляне. Така че, не се правят никакви дълги и сложни и времеемки изследвания, когато има налице трупен донор. Гледа се кръвната група и още няколко показателя, които се определят много бързо за донора, а за реципиента отдавна са ясни. При всички случаи, реципиентите се подлагат на силна имуносупресия - подтискане на техния имунитет с лекарства, за да не отхвърлят органа. тя продължава цял живот, в намаляваща схема.

2. За живота на реципиентите след трансплантацията. Първото и най-важното - живи са! Ако не е този акт, те в обозримо бъдеще умират. Докато след трансплантацията, огромният брой реципиенти се връщат към един напълно нормален живот - работят, създават семейства, раждат деца (да, раждат!). Всичко зависи от органа, който се трансплантира - не си мислете винаги за сърце, когато говорим за трансплантация - и от късмета, дето се вика. Да, тези хора цял живот приемат медикаменти и поради тези медикаменти има много по-голям риск за тях от разболявания от всякакъв род, поради намаления имунитет. Продължителността на живота им след операцията е много голяма и в доста случаи е равна на тази  на здравия човек. Не си представяйте реципиентите като някакви лежащи живи трупове, набодени с тръбички - това няма абсолютно нищо общо с реалността.

3. Филми има. То има и филми с Брус Уилис как взривява метеорит. Опитайте се да излезете от стереотипа "Щом някой го казва, все нещо вярно ще да има". Ако имаш добра законова уредба, изградена система за държавен контрол и надзор - какво значение за прозрачността и честността има дали ще се правят 2 или 2000 трансплантации годишно? В Испания имат нашето законодателство по отношение на донорството и там се правят най-много трансплантации в Европа. Нещо да сте чували за търговия с органи и намиране на изкормени бедняци без бъбреци по гетата?

Търговията с органи най-често не е да ви причакат и пречукат в тъмната уличка, защото сте съвместима с Бил Гейтс, който има нужда от черен дроб. Търговията с органи се въртеше най-вече в страни като Индия, Пакистан, Ирак, Филипините, където бедни местни хора доброволно си продаваха органите (става дума най-вече за такива органи, при които може да се разделиш с един или част от органа и да продължиш да функционираш - бъбрек, парче черен дроб) срещу пари. Толкова пари, че осигуряват на въпросния бедняк живота на семейството му за години напред.

4. Фантастичните цени в чужбина се цитират от нашата преса, когато се набират пари за операция на някой българин в чужбина. Ами такива са, защото българинът отива там като частен пациент, а не е здравно-осигурен в страната на операцията! Това не е цена за органа, а цена на медицинската услуга, не се заблуждавай. Здравно-осигурените граждани на съответните страни не плащат такива цени - те просто си чакат, както и ние, в списъците за трансплантация. И не може да отиде българин да ги пререди в списъка.

Ако имаш още въпроси, на които знам отговора - ще се постарая да отговоря.

Анестезиологът д-р Мариана Симеонова в предаването на Цветанка Ризова обясняваше как СЕ правят дълги и сложни изследвания.

Възрастта на кое място е като фактор? Доста отдавна гледах много оптимистичен репортаж за бъбречна трансплантация от баба на внуче. За България става въпрос. Как и колко живее 10-годишно дете с 60-годишен орган?
Гледа се преди всичко да се направи операцията, а какво следва след това, по-добре да не го мислим.
И без този акт, и с него, в обозримо бъдеще ще умрат. И не се знае в кой случай ще живеят повече - със собствения си болен орган или с трансплантиран и подложени на "силна имуносупресия". В повечето случаи умират именно от силната имуносупресия.

естествено, че възрастта е фактор!

всъщност, нека тръгнем от там - подходящи за трансплантиране са само ЗДРАВИ органи. най-често, здрави органи имат хората в определен възрастов диапазон. може да сте срещали по прес-съобщенията за извършена трансплантация в случай на намерен донор, че, примерно, черният му дроб е бил увреден и не е бил годен за трансплантиране, но са използвани успешно бъбреците.

така че, фактор е и възрастта, и начина на живот, и куп други неща - те са фактор за това да има здрав орган.

а дали здравият орган да се присади на реципиент А или на реципиент В - това вече зависи от други фактори.

колкото до това, че -  вече имах случай да те опровергая веднъж, няма да се уморя да го правя и няколко пъти, ако се наложи! и ти можеш да умреш в обозримо бъдеще. изказването ти е напълно невежо и неинформирано, за сметка на това го повтаряш упорито, което не е интелигентен подход. има достатъчно информация в Интернет относно преживяемостта и качеството на живот след различните видове трансплантации на органи. прочети и се информирай каква е реалността.

не знам какво е обяснявала въпросната лекарка, какви точно трансплантации и на какви точно органи, тъкани или клетки е визирала, но ти заявявам най-отговорно, че за трансплантиране на някои органи е достатъчна и кръвно-групова съвместимост.

все пак - щом се прави успешно трансплантиране от трупни донори, приемете, че хората знаят как се прави и имат потенциала да го извършат, нали така?

Беше повдигнат въпроса за търговията с органи и тъкани.
Искаше да обясни,че това е невъзможно от гледна точка на точно тази нужда от изследвания-за съвместимост,заболявания и т.н. И да не се вкарват хората в заблуда,че само кръвно-груповата съвместимост е достатъчна.