Чакането свършва вече,скоро ще изплаче ЮНСКОТО човече!

то не че е много интересно,според мен си беше стандартно секцио,бях много спокойна,сутринта в 6 станах направих си тоалет,направиха ми клизма,която нито болеше нито пък беше екстремно изживяване( в смисъл аз си мислех,че ще препускам с руло тоалетна хартия из болницата) Нямах точен час за секциото,но изведнъж в 8 часа дойде една акущерка и каза :"айде"
ии... ме свалиха в операционната,на таткото му бях казала уж за 9 да дойде,че уж към толкова имаше верояност да започне операцията,ноооо изненада,в 8:45 се роди малката,а таткото току-що беше пристигнал.Преди самата операция беше много забавно всички нещо правеха по мен,едната док ми слагаше абокат,дугата ме забаламосваше с упойката,а третата сложи катетъра и всичко това наведнъж,накрая анестезиоложката докато ми разправяше,че и тя имала правена спинала упойка и не разбирала как така пише по форумите,че боляло и изведнж ми казва,тука усещаш ли нещо,(пипа ми крака) аз и викам "да",а тя аа не усещаш и 3 сек по-късно ми вика:'само да ти кажа,че вече ти срязаха корема" и взеха да си ровят нещо докторите и да си говорят,усетих когато вадеха бебето и чух как изплака като прегракнало гардже малката ми шушонка сладка,направо се разплаках от вълнение и зачаках да ми я покажат.Акушерката възкликна:"само да ти кажа,че ти е много красиво бебето ",след като го премериха и изкъпаха ми я показаха много сладка с бяла шапчица(като тези на хирурзите или за къпане)и повита в бяло,направо се влюбих,нали си е моя после ме позашиха и хайде в реанимацията.

Аз да ви разкажа за моя екшън снощи... лягаме си и аз с болки и ММ ми вика скоро ще се ражда, а аз една такава не знам къде се намирам и викам, абе няма бе . Та така лягаме и ме почват едни контракции първо на 40мн., после на 20 и мн бързо на 10 и му викам ставам да се къпя... че после може да не мога и ще следим. Къпя се и си викам те мишниците ми наболи, а пък роклята за изписването без ръкави ... не може така (вижте за какви неща си мисля   ) и като го юрнах да ми носи епилатора и да ми помага да ги епилирам ... той ме гледа странно, ама решава човека да не ми противоречи. Та изкъпах се оправих се и всичко се по размина това вече в 1 през нощта. Викам айде да си лягаме и ако има нещо ще те будя. В 3 часа се събуждам с мн силни болки, ама не бяха регулярни като другите ... стисках до 4-ри, ама ММ ми вика ставай отиваме в болницата. Отиваме ние в болницата и той ми вика страх ли те е : И аз викам да, че не раждам и само се разхождам до болницата и хората ще ми се смеят (абе големи мисли ми минаваха   ) И така качваме се горе в пред родилна и акушерката ме поглежда и казва... "Ааа не раждаш прекалено си усмихната, ама влизай" . И така прегледаха ме никакво разкритие и ме гледат странно обяснявам и аз за болките и започвам да се чувствам тъпо. Слагат ме на тонове до една родилка да видят какво е положението ... и ми казват : Ето така трябва да изглеждаш като раждаш ( няма да казвам как че още има не родили, че и аз се стреснах). Така минах процедурата с тоновете и доктора идва и ги поглежда и ми казва: Да контракциите са на правилното време добре си ги засичала но са мн слаби и не могат да направят разкритие... сега се прибираш и следиш да са на 5-10 мн. но да са доста по силни, че иначе няма смисъл да лежиш в болницата най-добре в къщи. Ама днеска или утре мисля, че трябва да си родила. Излизам аз от отделението и гледам ММ залепил ухо до врата и ме гледа и ми вика : Ади бе какво направи вътре какви бяха тези викове, а пък сега си готова за тръгване тъкмо щях да звъня да питам, ... и аз му казвам че не съм била аз и вътре имало друга жена... и той шашнат и ми казва "Изобщо не се сетих, че може да е някой друг... даже си викам тази моята влезе и с два вика 10 мн роди и вече ще си отиваме   .
Ама изобщо и двамата сме толкова адекватни до глупост. И така доктора каза тея дни ще се ражда, че ще видим.