Ето го и най-кроткият обитател на Рилската св. обител, който беше така любезен да ме допусне много близо до себе си 
Скрит текст: 
- Публикувана: 6 юни 2013, 17:14 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2013, 20:41 ч.
Православието като начин на живот
Да раздвижа малко темата
Кои са любимите ви места за поклонническо пътуване?
Лично аз имам няколко "адреса", които се старая да посещавам поне веднъж годишно - Рилският манастир, където ходя обикновено за празника на 18 август, Бачковският манастир - на втория ден на Великден, когато е литията с Чудотворната икона на св. Богородица Бачковска и Кръстова гора, без значение по кое време.
Интересно ми е да разбера как протича при вас едно поклонническо пътуване? Какви цели си поставяте? Кое ви прави щастливи и доволни?
Кои са любимите ви места за поклонническо пътуване?
Лично аз имам няколко "адреса", които се старая да посещавам поне веднъж годишно - Рилският манастир, където ходя обикновено за празника на 18 август, Бачковският манастир - на втория ден на Великден, когато е литията с Чудотворната икона на св. Богородица Бачковска и Кръстова гора, без значение по кое време.
Интересно ми е да разбера как протича при вас едно поклонническо пътуване? Какви цели си поставяте? Кое ви прави щастливи и доволни?
simpatikonia, на Бачковския манастир с преспиване ли отиваш и, ако да, колко време предварително правиш резервацията за този празник?
При поклонническите пътувания съм щастлива, когато са благодатни. Освен това ме радва и красотата на мястото, както и природата. Радвам се, когато имам пълноценно общуване с приятни хора близки по дух. Мисля че от голямо значение са молитвите, докосването до светини, до благодатта. Трудно ми е да изразя това усещане с думи. Вярвам че тези пътувания ме променят.
Понякога, когато ходя на организирани групови пътувания, имам и сериозни изпитания и изкушения. Може да изпадна в раздразнение от някого или да не ми се прави това, което трябва да се прави в момента... От друга страна са ми душеполезни, когато ни четат проповеди, беседи, жития, молитви и акатисти в рейса и разширяват кръга на познатите ми.
При поклонническите пътувания съм щастлива, когато са благодатни. Освен това ме радва и красотата на мястото, както и природата. Радвам се, когато имам пълноценно общуване с приятни хора близки по дух. Мисля че от голямо значение са молитвите, докосването до светини, до благодатта. Трудно ми е да изразя това усещане с думи. Вярвам че тези пътувания ме променят.
Понякога, когато ходя на организирани групови пътувания, имам и сериозни изпитания и изкушения. Може да изпадна в раздразнение от някого или да не ми се прави това, което трябва да се прави в момента... От друга страна са ми душеполезни, когато ни четат проповеди, беседи, жития, молитви и акатисти в рейса и разширяват кръга на познатите ми.
Ако имах възможност, бих отишла да се поклоня на руските светини-по-точно- св.Серафим Саровски, Св.Йоан Кронщадски, св.Ксения Петербургска. Като човекa в тази статия http://dveri.bg/dp
Иначе- след ходенето в Рилски М-р винаги съм като омагьосана.Няма такова място в България, ня-ма.
Ако може, да се включат хора ходили при св.Николай или в Русия, както и хаджиите в темата. Да разкажат, споделят.
Иначе- след ходенето в Рилски М-р винаги съм като омагьосана.Няма такова място в България, ня-ма.
Ако може, да се включат хора ходили при св.Николай или в Русия, както и хаджиите в темата. Да разкажат, споделят.
Nil desperandum! "омагьосана" е най-точната дума в случая
В Рилският манастир съм ходила за първи път в ученическите си години (когато на практика беше "национален паметник на културата", каквото и да значи това), но по-редовно ходя там от студентските си години. Във всеки случай тук чувствам душата си умиротворена и духовно наситена.
Много ме радва фактът, че с годините се увеличава броят на хората (и то предимно млади), които присъстват до края на всенощното бдение и са съсредоточени в молитвата, като усещането е, че наистина всички вярващи сме един дух. Ако трябва да си представя рая, то си го представям точно като богослужението в Рилския манастир - да се чувстваш в непрестанно единение с тези, които обичаш и с Бога... Едва ли има по-голямо щастие и удовлетворение, пък и на душата какво повече й трябва?
Мисля, че това е най-главното при едно поклонническо пътуване - да се почувстваш едно с братята и сестрите си в Христа, а заедно да бъдете и в единение с Бога. За мен богослужението е винаги на първо място. Не обичам толкова да се захласвам по архитектура и красиви градини и цветя - хубаво е да ги има, защото това говори за грижлива човешка ръка, а и за духовния мир на обитателите, но съвсем не е най-главното. Не се ли почувстваш духовно нахранен на богослужбата, всичко друго губи значение.
Серафима, сигурно ще те разочаровам. В Бачковският манастир никога не съм оставала с преспиване. От Пловдив съм и отивам там винаги само за един ден. Трябва да попиташ по телефона предварително, те ще те насочат. За големи празници резервации се правят доста по-рано. Аз например с изненада разбрах, че нашата организаторка е направила резервациите ни за Рилския манастир три месеца предварително, а доста други групи от Пловдив с по-късна заявка се оказаха пръснати за нощувка извън манастира. Сигурно това важи и за резервациите за Бачковския манастир.
В Рилският манастир съм ходила за първи път в ученическите си години (когато на практика беше "национален паметник на културата", каквото и да значи това), но по-редовно ходя там от студентските си години. Във всеки случай тук чувствам душата си умиротворена и духовно наситена.
Много ме радва фактът, че с годините се увеличава броят на хората (и то предимно млади), които присъстват до края на всенощното бдение и са съсредоточени в молитвата, като усещането е, че наистина всички вярващи сме един дух. Ако трябва да си представя рая, то си го представям точно като богослужението в Рилския манастир - да се чувстваш в непрестанно единение с тези, които обичаш и с Бога... Едва ли има по-голямо щастие и удовлетворение, пък и на душата какво повече й трябва?
Мисля, че това е най-главното при едно поклонническо пътуване - да се почувстваш едно с братята и сестрите си в Христа, а заедно да бъдете и в единение с Бога. За мен богослужението е винаги на първо място. Не обичам толкова да се захласвам по архитектура и красиви градини и цветя - хубаво е да ги има, защото това говори за грижлива човешка ръка, а и за духовния мир на обитателите, но съвсем не е най-главното. Не се ли почувстваш духовно нахранен на богослужбата, всичко друго губи значение.
Серафима, сигурно ще те разочаровам. В Бачковският манастир никога не съм оставала с преспиване. От Пловдив съм и отивам там винаги само за един ден. Трябва да попиташ по телефона предварително, те ще те насочат. За големи празници резервации се правят доста по-рано. Аз например с изненада разбрах, че нашата организаторка е направила резервациите ни за Рилския манастир три месеца предварително, а доста други групи от Пловдив с по-късна заявка се оказаха пръснати за нощувка извън манастира. Сигурно това важи и за резервациите за Бачковския манастир.
Малко ще се отклоня от темата, но понеже преди това коментирахме положението на християните по света - напоследък в двери.бг излязоха много новини за коптите в Египет. Ако не сте влизали наскоро, в момента има няколко статии по темата.
Аз също предпочитам св. литургия и други богослужения да присъстват на поклонническите пътувания. По тази причина като цяло избирам само този тип пътувания. Малко ме притесняват многото разговори и обилна храна. Имам чувството че кощунствам.
Аз също предпочитам св. литургия и други богослужения да присъстват на поклонническите пътувания. По тази причина като цяло избирам само този тип пътувания. Малко ме притесняват многото разговори и обилна храна. Имам чувството че кощунствам.
Ето го и най-кроткият обитател на Рилската св. обител, който беше така любезен да ме допусне много близо до себе си
Скрит текст:
Благодаря, че сподели
. За миг се почувствах там 
.Малко ще се отклоня от темата, но понеже преди това коментирахме положението на християните по света - напоследък в двери.бг излязоха много новини за коптите в Египет. Ако не сте влизали наскоро, в момента има няколко статии по темата.
Аз също предпочитам св. литургия и други богослужения да присъстват на поклонническите пътувания. По тази причина като цяло избирам само този тип пътувания. Малко ме притесняват многото разговори и обилна храна. Имам чувството че кощунствам.
Аз също предпочитам св. литургия и други богослужения да присъстват на поклонническите пътувания. По тази причина като цяло избирам само този тип пътувания. Малко ме притесняват многото разговори и обилна храна. Имам чувството че кощунствам.
Точно така е, Серафима! Тъкмо исках да поставя въпроса - кое отличава поклонничеството от "църковния" туризъм?
И също в този аспект - кога ви се вижда по-достъпен и желан контакта със светите места - на техтите многолюдни празници или извън тях - в по-уединени моменти?
Това ли е вашият приятел?- https://www.youtube.com/watch?v=Ls0PxnzpVAE
Жената, която е снимала гълъба е снимала и богослужението. Има доста клипчета от тази събота и неделя в плейлиста й Ето тук.
Жената, която е снимала гълъба е снимала и богослужението. Има доста клипчета от тази събота и неделя в плейлиста й
Ето тук.
О, благодаря ти, Надето за клипчетата, които си ни посочила.
Признавам си, че с нетърпение чаках някой да качи материали от бдението.
Сега ще мога да преживея всичко отново и отново, а и всички ще могат духом да се пренесат в Рилската св. обител. Не е същото като да си там, но все пак е едно докосване...
И няма как човек да не възкликне "Колко божествено красиво е православното богослужение", нали?
за клипчетата, които си ни посочила.Признавам си, че с нетърпение чаках някой да качи материали от бдението.
Сега ще мога да преживея всичко отново и отново, а и всички ще могат духом да се пренесат в Рилската св. обител. Не е същото като да си там, но все пак е едно докосване...
И няма как човек да не възкликне "Колко божествено красиво е православното богослужение", нали?
Много ме радва фактът, че с годините се увеличава броят на хората (и то предимно млади), които присъстват до края на всенощното бдение и са съсредоточени в молитвата, като усещането е, че наистина всички вярващи сме един дух. Ако трябва да си представя рая, то си го представям точно като богослужението в Рилския манастир - да се чувстваш в непрестанно единение с тези, които обичаш и с Бога... Едва ли има по-голямо щастие и удовлетворение, пък и на душата какво повече й трябва?
Мисля, че това е най-главното при едно поклонническо пътуване - да се почувстваш едно с братята и сестрите си в Христа, а заедно да бъдете и в единение с Бога.
Мисля, че това е най-главното при едно поклонническо пътуване - да се почувстваш едно с братята и сестрите си в Христа, а заедно да бъдете и в единение с Бога.
simpatikonia, колко хубаво си го описала! Така искам да присъствам на такова богослужение в Рилския манастир. Дай Боже!
Попаднах на още една прекрасна снимка с гълъбчето
Ехе... и Патриарх Неофит се е снимал с гълъбчето.
То миличкото беше толкова кротко, че позволяваше да го снимат и българи, и... чужденци. Дори пробвахме до каква степен позволява да го доближим. Имам чувството, че бягаше само по навик, а не от страх. И си падаше малко суетно - въртеше опашка и позираше доста професионално 
Снимката е супер. Благодаря, че я сподели с нас, Надето !
ПП. Да си призная отново ми се ходи в Рилския манастир...
И се замислям сериозно дали да не отида за празника на 19 октомври. Далече ми се вижда 1 юли догодина, че много ми се искаше да послушам румънските псалти. Много са добри
и Патриарх Неофит се е снимал с гълъбчето.То миличкото беше толкова кротко, че позволяваше да го снимат и българи, и... чужденци. Дори пробвахме до каква степен позволява да го доближим
. Имам чувството, че бягаше само по навик, а не от страх. И си падаше малко суетно - въртеше опашка и позираше доста професионално Снимката е супер. Благодаря, че я сподели с нас, Надето
!ПП. Да си призная отново ми се ходи в Рилския манастир...
И се замислям сериозно дали да не отида за празника на 19 октомври. Далече ми се вижда 1 юли догодина, че много ми се искаше да послушам румънските псалти. Много са добри
Скрит текст:
Ох, като гледам какво се мъти в Сирия, тежко им на християните там.
От падането на режима на Садам Хюсеин 50-70 процента по-малко са християните в Ирак. А църквите 85% по-малко.
http://www.juancole.com/2013/07/christianity-survive-teule.html
От падането на режима на Садам Хюсеин 50-70 процента по-малко са християните в Ирак. А църквите 85% по-малко.
http://www.juancole.com/2013/07/christianity-survive-teule.html
Да кажа нещо по-ведро, пълно е поклоннически филмчета на руски език.
http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D … utube.KTnlWpaCexk
За пътуването до светите земи ми препоръчаха да се подготвя. Понеже нямам книга, гледам такива филмчета.
Въобще в Ютюб на руски има филмчета с биографии, поклонения, акатисти, канони, молитви, едва ли не за всеки светец.