Ще заговори ли София на мьеко?

If I can make it there, I'll make it anywhere

Трещи, винаги си била духовита, но напоследък те наблюдавам и чета със страхотен кеф, почти нямаш пост, който да не е остроумен и да не ме разсмива, къртиш, както се казва.    (сори за спама)

 



Имам приятелка, родом от Ямбол, вече над 20 години е в София - с времето започна да говори точно като в цитата от първия пост - не пуска мьекото, ама взе да сменя ударенията

Па ли  за тоа остров  

jp, това което описваш за детето е така и с мен- когато говоря с майка ми мекото ми варненско произношение се засилва ( според околните, за мен е трудно да усетя).

Между другото, по отношение на акцент/произношение си мисля, че връзката с образоваността много отдавна не е това, което беше. Светът е малък и хората бродят навсякъде, носейки -понякога- идентичността си със себе си.

Сега ще потърся един линк към реч на Ариана Хъфингтън, която ми допадна много ( транскрипция и видео ).
And I’m sure that when you first arrived at Smith four years ago you never would have imagined that at the other end of that tunnel would be a lady behind a podium talking to you in a funny accent. This accent, incidentally, was the bane of my existence — until, that is, I moved to New York in 1980 and met Henry Kissinger, who told me not to worry about my accent, because you can never, in American public life, underestimate the advantages of complete and total incomprehensibility/.

Благодаря, Бояна   За една своя реплика дори получих признание от владко. А той, знае се, е мъж-естет.

София- Центърът на Вселената! София- Центърът на интелигенцията, културата, просвета, правилния говор!

Някой да е казал, че в София е правилният говор? Важното е, че вървим към подобрение, все повече хора говорят мьеко.

О, то нужда няма. Зная си аз, зная!
По причина, че съм родена тамън на хвърлей от жълтите павета, ако и сега да обитавам панелен комплекс, нооо с метро!, съм се наслушала и наусещала на думи и вярвания, че софиянецът, той крепи културно и духовно България! Даже и на мен го бяха втълпили.

Бай дъ уей, кои сме софиАнците?

Мисля, че откакто всеки може да стане софиянец, това отмина. Ще ми се темата да не се обръща София срещу провинция, но май е неизбежно.

Напротив, това е типично провинциално схващане. Както много емигранти са най- големите защитници, че тяхната чужбина е центъра на света, даже във Франция познавам един, който като взе гражданство гласува за Льо Пен. Познавам неколцина  с по три- четири поколения назад родени в София, такива неща от тях не съм чувала никога. Това е схващането на селянина и човека от малък град, за който пришълеца е нещо подозрително и страшно.

Аз не питам кой какъв е - казвам какво чувам масово в София. И какво съм чувала преди 20 години. "Столицата" е на практика конгломерация от бивши софийски села (Подуяне, Красно село, Дървеница, Малашевци, Орландовци, Княжево и т.н.) плюс пришълци (пак предимно от района) в новите панелните комплекси.

Дори тези, които са си били тук преди да стане столица (а те са били твърде малко), не са говорили кой знае колко по-различно от съседите. Или поне аз не виждам причина да се твърди такова нещо.

И пак казвам, че не е нужно да скачате толкова - всяка област си има характерен говор и в това няма нищо чак толкова страшно. Не е страшно и че се променя, това са естествени работи.  

Темата ти е така зададена, Трещерища, че предполага именно подобен род спорове. Щом ти прави впечатление кой как говори, значи има нещо. Ти кажи какво.

Сега е модерно да се броят поколенията. Ако си само 2-3-то поколение трудно минаваш за "софиАнец" 

Поправка- Ана е Синоа. 
/При Синона се губи смисълът./
Даденият в първия пост от темата пример е говор, различен от официално приетия у нас за правилен, а не мекане. Диалект някакъв. Това неправилно ударение е специфично за западното наречие, а мекия говор- за източното. В случая е просто една мешавица от езикови грешки.

Меко или твърдо говорене- става въпрос не за диалекти, а за наречия- източно и западно /по- големи езикови групи от диалектите, обхваща дори целия славянски език, който върви от меко източно, най- меко в Русия, до твърдо западно /стигащо до Сърбия и по- натам/. Правилно и грешно няма, има специфично за дадена географска област.
Наречия различни има по целия свят. На нормален и здрав човек те не пречат.  Важно е официалните издания да са на книжовен /писмен и говорим/ език.

Самият език е жива и развиваща се материя и официалните правила следват и отразяват развитието му, а не обратното- той да следва официалните норми.
 
http://navigator-msk.com/ru/articles/narechie-govor-dialekt
"Диалект— это разновидность языка со своим собственным словарным запасом и часто отличающимися от литературной нормы грамматическими правилами."

"Формирането на книжовноезиковите норми е дълъг и противоречив процес. По-голямата част от нормите в българския книжовен език се основават на особеностите на централните балкански говори (Габрово, Ловеч, Троян, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, като хора от тези градове стигат до Търново, Горна Оряховица, Свищов и Никопол), но има и други норми, отразяващи черти от останалите диалекти или- от по-старо състояние на езика. Влияние са оказали и други езици– турски (преизказното наклонение на глаголите) и руски (сегашното деятелно причастие). Нормата отразява обективни езикови процеси и, макар да е устойчива, тя подлежи на изменения, предлагайки варианти, резултат от развитието на езика. Кодификацията на езиковата норма е изключително отговорно дело.
В съвременния български книжовен език разликата между правоговор и правопис е значителна, затова те трябва да се усвояват с осмисляне на причините, поради които в едни случаи правоговор и правопис съвпадат, а в други се разграничават.

Докато към правописа, общо взето, хората се отнасят с нужната отговорност (поне така беше допреди 10-20 години), то правоговорът се подценява. Причините за това са от различно естество, но една от тях е липсата на санкции срещу грешките в устната реч и по-специално – срещу неправилния изговор на думите и техните форми. При писане всяка правописна и пунктуационна грешка се „документира", тя може да бъде забелязана, обозначена графически и да повлияе негативно при оценяване на качествата на речта. Не така стои обаче въпросът с правоговора, върху който се отразяват отрицателно включително и някои правописни предписания. Повече грешки се допускат при говорене, защото говорим повече и по-често, отколкото пишем."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9824
/цялото е добре написано/

Че в София не говорят ли меко?