Тук, където се подвизавам му казват "морено".
Ей, сетих се от "морено". Чувала съм на патладжана / синия домат да казват "морав".
Заради това обичам диалектите - море от думи, пъстрота, богатство на езика
- Публикувана: 6 юни 2013, 21:03 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 12:16 ч.
Ще заговори ли София на мьеко?
Ей, сетих се от "морено". Чувала съм на патладжана / синия домат да казват "морав".
Заради това обичам диалектите - море от думи, пъстрота, богатство на езика
На мен ми се смеят бургазлии като казвам сини домати и праз лук, нямало такива думи, само в София така се казвало. Трябвало да се казва праз и патладжани. А учителката от ДГ я чух да се оплаква, че бабичките им откраднали пясъка, за да си садят празия лук. Праз какво е? Съществително или прилагателно? И ако е прилагателно, може ли да се слага и пред други съществителни и кое съществително според вас седи след праз в израза "голям праз"?
пп: сетих се какво много, много ме дразни. Да се казва ся вместо сега.
пп: сетих се какво много, много ме дразни. Да се казва ся вместо сега.
В интерес на истината наистина се казва праз и патладжан
А, защо не праз лук и син домат? Патладжан българска дума ли е? Тук, където се подвизавам му казват "морено". За мен си е син домат.
Че то думата домат българска ли е
Тонка! Кастронче ми е една от най-любимите думи! Наскоро видях кастрончета (ама не бяха купи, а си бяха баш кастрончета) в плевенския Кауфланд и рекох да си купим 2, мъжът ми се потресе от тази дума, не бил чувал никога тази ужасна дума. Сигурно е изглеждал като Рокси, когато мъжа й са го задминали отдесно 
Аааа,друго си е да наготвиш един ЧУВЕН манджа!
Чувен-тенджера
tonkabonka, не е баш така , власите са по златорожието и малко по-нагоре - т.нар. "рунтави " власи, във всички останали села не се говори влашки - там вече започва кулско-грамадският диалект 
, нагоре към белоградчишко говорят на смесица от български и сръбски - турлашки и т.н...
П.П. Предполагам, че тези неща ги знаеш, все пак си от този край
, власите са по златорожието и малко по-нагоре - т.нар. "рунтави " власи, във всички останали села не се говори влашки - там вече започва кулско-грамадският диалект , нагоре към белоградчишко говорят на смесица от български и сръбски - турлашки и т.н...П.П. Предполагам, че тези неща ги знаеш, все пак си от този край
Аз не твърдя, че всякога говоря на книжовен език. Може коректното да е патладжан, а син домат да си е тукашно. В готварски книги съм срещала и двете, в речници не съм проверявала.
Морено не съм срещала А като искаш повече от едно морено как се поръчва?
говоря на книжовен език. Може коректното да е патладжан, а син домат да си е тукашно. В готварски книги съм срещала и двете, в речници не съм проверявала. Морено не съм срещала
А като искаш повече от едно морено как се поръчва? Ти за морено домати или розово домати не си ли чувАла?
tonkabonka, не е баш така , власите са по златорожието и малко по-нагоре - т.нар. "рунтави " власи, във всички останали села не се говори влашки - там вече започва кулско-грамадският диалект , нагоре към белоградчишко говорят на смесица от български и сръбски и т.н...
П.П. Предполагам, че тези неща ги знаеш, все пак си от този край
, власите са по златорожието и малко по-нагоре - т.нар. "рунтави " власи, във всички останали села не се говори влашки - там вече започва кулско-грамадският диалект , нагоре към белоградчишко говорят на смесица от български и сръбски и т.н...П.П. Предполагам, че тези неща ги знаеш, все пак си от този край
Че влашкият се различава, спада на поне 4 или 5 подвида, е така, но разговор спокойно се води. Виж, власите из Македонско са друга бира.
Едни колеги отиват на снимки в Созопол. Вечерта сядат в някаква кръчма и си поръчват. Последния казва:
- И джин.
Сервитьорката пита:
- Джин ли?
–Джин- отговаря човека
- Ама джин ли?- пак настоява тя
- Да де, джин- казва вече нервно той
- Ама джин ли?- вече ядосано пита тя
- Ама джин, ма- вече вбесен казва той. Накрая се разбира, че тя пита
- 'дьинь ли- т.е. един ли.
Та е хубаво човек да назнайва и регионален говор, че може да остане без джин и даже да си изяде боя.
- И джин.
Сервитьорката пита:
- Джин ли?
–Джин- отговаря човека
- Ама джин ли?- пак настоява тя
- Да де, джин- казва вече нервно той
- Ама джин ли?- вече ядосано пита тя
- Ама джин, ма- вече вбесен казва той. Накрая се разбира, че тя пита
- 'дьинь ли- т.е. един ли.
Та е хубаво човек да назнайва и регионален говор, че може да остане без джин и даже да си изяде боя.
"Една порция цаца искам. От язорива ли е?" - питам аз.
"Имаме от лейка" чувам, че ми отговоря.
"Не, аз искам прясна, от язовира".
"Имаме от лейка."
"Не, благодаря ви." отговарям аз, страшно учудена какъв е този местен приом да се гледа цаца в лейка при наличието на такъв голям язовир.
"Ама тя е от язовира!" застрелва ме от упор сервитьорката....
Добре, че имаше местни хора наблизо да ме светнат, че имало риба уклейка.
И други недоразумения възникват понякога. Разказвам една история на мъжа ми и стигам до момента, когато извънземното казало така (и показвам как си слага ръката пред лицето), за да си прикрие очите. А той: "какво, какво е казало извънземното?". Аз повтарям "извънземното казало така (и пак показвам как си скрива очите с ръка). Но той продължаваше ощеизвестно време да не разбира, че извънземното не е казало нещо, а е направило нещо - в случая жест с ръка.
Жаве, Бояна
Жаве, Бояна
Брат'чедът едно време като играехме на някаква игра ми казваше 'това не се чете' в смисъл на 'не се зачита', а на мен ми отне доста време докато разбера какво точно не може да прочете.
Също така ми бяха странни наименованията за билярдните топки- във Варна са големи и малки, а при тях бяха пълни и празни.
А пък кастрон ( и мен ме кефи думата) я има в 'Произшествие на тихата улица' на Павел Вежинов, ако не бъркам заглавието. Мисля, че е по скоро остаряла, отколкото диалектна ( майка ми твърди, че помни как са продавали кисело мляко в кастрон, отиваш си с него в магазина и ти го сипват с черпак).
Също така ми бяха странни наименованията за билярдните топки- във Варна са големи и малки, а при тях бяха пълни и празни.
А пък кастрон ( и мен ме кефи думата) я има в 'Произшествие на тихата улица' на Павел Вежинов, ако не бъркам заглавието. Мисля, че е по скоро остаряла, отколкото диалектна ( майка ми твърди, че помни как са продавали кисело мляко в кастрон, отиваш си с него в магазина и ти го сипват с черпак).
Аз съм живяла известно време във Враца и имам ярки спомени за словесни неразбирания, предвид, че произхождам от Великотърновския край 
Веднъж шефа ми беше с негови приятели и явно реши да се помайтапи на мой гръб и ми вика:
"Чиф го дрЪви, та го не свършИ?" - при което аз асимилирам нещо от рода на "абарадаметураааатаняи" и само се усмихнах мило и кимнах, колкото да изглежда диалог 
Ама той не се отказва: "КАж, ма А... Чиф го дрЪви, та го не свършИ?"
Тогава вече си признах, че изобщо не разбирам какво ме пита
Добре се позабавляваха на мой гръб
А пък една приятелка от там също ми беше много забавна - някой като я издразни нещо и казва "Еш го па тОа", придружено с почти театрално извъртане на главата
На мен са ми много колоритни врачани
Веднъж шефа ми беше с негови приятели и явно реши да се помайтапи на мой гръб и ми вика:
"Чиф го дрЪви, та го не свършИ?"
- при което аз асимилирам нещо от рода на "абарадаметураааатаняи" и само се усмихнах мило и кимнах, колкото да изглежда диалог Ама той не се отказва: "КАж, ма А... Чиф го дрЪви, та го не свършИ?"
Тогава вече си признах, че изобщо не разбирам какво ме пита
Добре се позабавляваха на мой гръб А пък една приятелка от там също ми беше много забавна - някой като я издразни нещо и казва "Еш го па тОа", придружено с почти театрално извъртане на главата
На мен са ми много колоритни врачани
Наистина ли се забавлявате на такива неща или съм си загубила чуството за хумор
Ако е за врачанския диалект, те просто така си говорят и щеш не щеш - възприемаш с чувство за хумор. Имаше един сайт за северозапада, та там се шегуваха, че за поздрав се кълнат приятелски.
Но и там има много хора, които говорят абсолютно правилно, просто не ползват диалектните думи, съответно и мек говор няма. Но повечето ги редят подобни.
