За мен най-трудно беше между 1вата и 2рата годинка на Сиси. Тя е родена лятото и съответната зима беше мноооого дълга. Този период на 'искам ама не мога' + липсата на комуникация ме побъркваше. След това проговори, взе да се очовечва ...каквито и 'проблеми' да е имало и има могат да се решат.
- Публикувана: 31 ян. 2006, 00:29 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2006, 16:47 ч.
В коя възраст на детето ви беше най-трудно ?
Тежкия период е около 2-рата година на децата (при някой по-рано, при други по-късно), това е така наречения "първи пубертет" или "кошмарните две". Успех
.Таня я хвана малко преди 2 годиники и още я тресе този пубертет.
за мен периода с коликите беше най труден 
първите два месеца 
не знаех нито ден ли е нито нощ ли е 
беше ми най кофти 
Сега сме на 13м., но ми е супер забавно и приятно с беба, вече е човек и комуникацията е взаймна
малко е щура, но това по скоро ми харесва отколкото да ми пречи 
но ще видим до кога така 
първите два месеца не знаех нито ден ли е нито нощ ли е
беше ми най кофти Сега сме на 13м., но ми е супер забавно и приятно с беба, вече е човек и комуникацията е взаймна
малко е щура, но това по скоро ми харесва отколкото да ми пречи но ще видим до кога така 
Аз не смея да се оплаквам.
Мое лично мнение - трудностите тепърва предстоят .
Мое лично мнение - трудностите тепърва предстоят .
Синът ми е на 9г. и като гледам все по-трудно става , проблемите са различни във всяка възраст (а и за всяко дете). Не случайно се казва, че "малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи"!
, проблемите са различни във всяка възраст (а и за всяко дете). Не случайно се казва, че "малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи"! За мен най-трудно беше между 1вата и 2рата годинка на Сиси. Тя е родена лятото и съответната зима беше мноооого дълга. Този период на 'искам ама не мога' + липсата на комуникация ме побъркваше. След това проговори, взе да се очовечва ...каквито и 'проблеми' да е имало и има могат да се решат.
С порастването на дъщеря ми, определено ми е по-лесно от гледна точка на общуване, грижи, обслужване и т.н., но пък страховете и притесненията ми за нея растата...
Отговора е много лесен - няма по- трудно и най-трудно като става въпрос за това да отгледаш дете.
Докато е още в коерма си казваш - "оххх, кога ще се роди..."
Когато се роди - "охх, не мога да си почина...кога ще започне да се храни като голям човек..."
Като поотрасне - " оххх, кога ще избият тея зъби..."
Когато прохожда- " оххх, останах без кръст..."
и т.н. и т.н.
А когато един ден станат големи деца, тинейджъри, младежи.. - ще се чудим от къде ни е дошло до главата, и дори когато и те се задомят - пак ще е трудно. Дали нашите майки са спрели да се притесняват за нас?! Едва ли! И цял живот ще е така.
Затова гледам да не обръщам внимание на трудностите , гледам напред и се радвам на децата си, защото знам, че утре ще съм щастлива да имам днешните кахъри, но няма да ги имам.....
Докато е още в коерма си казваш - "оххх, кога ще се роди..."
Когато се роди - "охх, не мога да си почина...кога ще започне да се храни като голям човек..."
Като поотрасне - " оххх, кога ще избият тея зъби..."
Когато прохожда- " оххх, останах без кръст..."
и т.н. и т.н.
А когато един ден станат големи деца, тинейджъри, младежи.. - ще се чудим от къде ни е дошло до главата, и дори когато и те се задомят - пак ще е трудно. Дали нашите майки са спрели да се притесняват за нас?! Едва ли! И цял живот ще е така.
Затова гледам да не обръщам внимание на трудностите , гледам напред и се радвам на децата си, защото знам, че утре ще съм щастлива да имам днешните кахъри
, но няма да ги имам.....
Забелязяли ли сте, че бебетата, които са с тежки колики, лош сън и мощен рев стават кротки и разбрани деца. А тези бебешори, които само спят и се хранят в последствие се превръщат в кошмарни деца. Иван е на 2г. и 3м. и е във вихъра си, буквално е в "пубертета". Ако сега имах и втори участник в играта бих откачила. По принцип не искам да го оставям сам, но поне да стане към 4 годишен. Мисля си, че тогава ще ми бъде по-лесно да ги управлявам две, но човек предполага Господ разполага. 
След 3г. и половина става що-годе лесно да се гледа дете.
До тогава търпение и здрави нерви, за да се минава лесно през периодите на разтеж на малкото бебе, до осъзнато дете.
1. С щерката ми е било песен, като изключим храненето й.
2. Сина е по-труден във всяко отношение, с изключение на яденето.
Та ето видно е, че в Природата нищо не се губи!
До тогава търпение и здрави нерви, за да се минава лесно през периодите на разтеж на малкото бебе, до осъзнато дете.
1. С щерката ми е било песен, като изключим храненето й.
2. Сина е по-труден във всяко отношение, с изключение на яденето.
Та ето видно е, че в Природата нищо не се губи!
Нашият най-труден период беше от 3м. до 1г. тогава минахме (цялото семейство)през ада. Тогава изживяхме много големи трудности(с детето).
Вчера си оворехме с мъжа ми , че колкото по-голям става Светли толкова по лесно ни е и толкова по-малко грижи създава. Ако щете дори и да се разболее по-лесно се лекува защото знаете за малките бебета има малко подходящи лекарства (поне на нашия пазар) а и по ред други причини. Хич не се притеснявам , че ходи и пипа навсякъде, че цапа чупи и тн. и тн.
Вчера си оворехме с мъжа ми , че колкото по-голям става Светли толкова по лесно ни е и толкова по-малко грижи създава. Ако щете дори и да се разболее по-лесно се лекува защото знаете за малките бебета има малко подходящи лекарства (поне на нашия пазар) а и по ред други причини. Хич не се притеснявам , че ходи и пипа навсякъде, че цапа чупи и тн. и тн.
Ами, като се замисля, не сме имали проблеми. След три месеца ще навърши четири години. Нямаше колики, зъбчетата му когато никнаха, плачеше по една вечер на зъб, при това най-много до 12'30 вечерта. 
Спеше си хубаво. Не съм го приспивала никога.
От глупост го бях научила да пие нощем и няколко месеца искаше по нощите различни неща (вода, мляко, сок), ама го отучих.
Нямахме криза на двегодишните.
Да чукна на дърво, общо взето лесно се гледа. Доста е енергичен, но пък е внимателен и не прави големи бели.
Щом съм могла да работя през цялото време и да го гледам без никаква помощ...
Дано и с второто извадя такъв късмет.
Спеше си хубаво. Не съм го приспивала никога.
От глупост го бях научила да пие нощем и няколко месеца искаше по нощите различни неща (вода, мляко, сок), ама го отучих.
Нямахме криза на двегодишните.
Да чукна на дърво, общо взето лесно се гледа. Доста е енергичен, но пък е внимателен и не прави големи бели.
Щом съм могла да работя през цялото време и да го гледам без никаква помощ...
Дано и с второто извадя такъв късмет.
И с двете деца най-трудно ми беше в периода от раждането до 1-та годинка. С първото повече, поради липсата на опит, с второто- по-малко, но така или иначе, трудностите за мен бяха най-много в тази възраст. Това е периодът на най-бурно развитие на бебето. Постоянно следиш дали се развива в нормата, чакаш притеснено да започне да си повдига главата, да се обръща, да сяда; ако го боли нещо, не може да каже какво му е; като се прибавят към това коликите, нередовният сън, събужданията през нощта, ранното събуждане сутрин, храненето на 3 часа, зъбите, и т.н. и т.н., за мен това е най-изтощителната възраст. Малко по-малко труден е периодът от 1 до 2 год. - там проблемите са свързани с прохождането, пипането, инатът, който започва да се проявява. От 2-та година започва една сладка възраст- поне при моите деца беше така, напук на "ужасните две години" .
Може би понеже синът ми още не е влязъл в пубертета, не съм усетила да става по-трудно. За мен все още израстването на децата определено ми носи чувството за облекчение, поне по отношение на самостоятелността и физическите грижи.
. Може би понеже синът ми още не е влязъл в пубертета, не съм усетила да става по-трудно. За мен все още израстването на децата определено ми носи чувството за облекчение, поне по отношение на самостоятелността и физическите грижи.
На мен ми беше адски трудно до към 8 месец. В началото по цял ден беше само кърмене, цедене, памперси. Дори и през нощта искаше да яде. И тези колики...беше ад. Свършиха чак към 4 месец, после почна алергия към кравето мляко, безапетитие...Но сега си мисля, че като тръгне на детска градина, ще е още по-зле защото непрекъснато ще се разболява. А бе живи и здрави да са, да ни радват! 