Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 211

Какво значи оригинална рокля?   Да седне и да си я ушие сама?!   Берен е с дизайнерска рокля, на другата снимка представена от манекенка. И според мен на Берен и стои по-добре.   На снимките Берен е прекрасна!  

Мартичка, извинявам се за поста си на Берен...  Признавам, аз нещо съм се объркала... 

аз съм на сватба

     

 

Аз пък съм серията за размисъл и спомени.

За кой ли път се радвам на невероятния 17 епизод
Как да изброя моментите, които са ме впечатлили
Ами трябва да разкажа целия епизод...
Умирам си за момента , когато Мустафа излиза от сградата на съда и вдишва въздуха на свободата...
Не мога да се наситя на посещението на Сердар и изречените думи...
Не мога да се нагледам на уникалната сцена с Бахар в колата...
Мустафа излиза от затвора/лудницата/ и първия човек,когото иска да види вече не е Нарин , а Нар...
От думите на Нарин го боли, но надеждата не го оставя...

Трябва ли да искам думата? Разрешавате ли ми да се изкажа?


еп. 17
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дара разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент.
Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"

Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."

На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.

Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина, тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.

Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29, виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене. В еп. 17 думите му са закана и подигравка, в еп. 29 строи детски център, с уважение и признателност към д-р Сердар.

Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!

Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!

Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."

Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?

Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.

В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"

Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.

Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.

На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."

Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.

Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.

Нарин припадна. В болницата ме трогна Сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."
   
Сватбата свърши, гостите се разотиват. Мустафа е доволен, весел, закачлив, шегува се с приятелите си "Нашите задачи бяха дотук, Асил. Оттук нататък да му мисли младоженецът." Многозначителен поглед, усмивка, огънчета в очите!
Само след минута разбира за припадъка на Нарин и всичко се срива - гневен изблик, тревога.

В болницата - новината е неочаквана. Харун се беше предал, говореше за развод, изведнъж - бащинство. Представям си какъв потрес изживява в този момент Сердар, за минута остана безмълвен, после каза "Иди при нея, да не е сама."
За мен любовта на Сердар не е по-малко силна от тази на Мустафа, само че не е така ярка.
Любов - жертва.

Delyna  добре дошла! Не се стряскай от посрещането, тя съфорумката си е такава, не пропуска да захапе.

Момичета привет.

Снощи нови снимки на Енгин, днес на Берен. Прекрасно.  

Много ми харесва Берен в този тоалет. Много елегантна и същевременно свежа рокля, съвпадаща с летните настроения на хората.  Берен излъчва свежест и красота, страхотна е.

Според мен е съвсем естествено да е с дизайнерска рокля., А и не виждам нищо лошо в това. Модата е начин на изразяване и си е цяло изкуство, което аз много харесвам. В ежедневието съм забелязала, че Берен си има собствен стил и понякога прави интересни комбинации, които много ми допадат. Но в случая роклята й съвсем съвпада с повода.

Само да покажа, че шавам още. С Енгинотерапия съм. )

Не бях виждала тази хубава снимка.

                                                 

  Ева, чудесно казано! Лаконично, в "телеграфен" стил, си уловила сякаш в забързан каданс напрежението и емоционалните върхове в 17 епизод. Поздравления!