- Публикувана: 21 юни 2013, 21:15 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2013, 13:39 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 211
Мариянче, благодаря за чудесния преговор!
Та да си дойдем на думата:
МИМИКРИЯТА – ИЗКУСТВОТО ДА ОЦЕЛЯВАШ
Енгин Акюрек Vs Мустафа Булут
Край на наказанието. Ще отговори ли Булут на очакванията? Ще стане ли удобен, приемлив? И за кого? За тези същите, срещу които той се бунтуваше. Какво означава приемлив? Какво се очаква от него? Да сведе глава и да се махне от пътя им, за да могат те да продължат така, както са свикнали. А той да излезе извън себе си – да стане изкупителна жертва за подредбата на тази малка, но задружна пред бедствието Мустафа общност. Т.е. той да се промени, а те да не отстъпят и на йота от комфортната си зона.
Той, „лудият” си направи изводите, усвои уроците на живота. За да оцелееш трябва да правиш и говориш това, което другите искат. Т.е. да бъде лицемер, хамелеон. Двуличник. Да се храни с трохите от Наринината любов… И тук неговата съобразителност и остър ум ще му помогнат.
На пръв поглед Мустафа е спокоен, но това спокойствие е само привидно. Бурите тепърва предстоят. Под спокойствието прозира решимост, сила. В душата му клокочи макар и тихо любовта към Нарин, горенето остава. Променена е обвивката, външната изява на тази любов, но не и сърцевината. Той е усвоил изкуството на оцеляването – мимикрията, привидното наподобяване. „Способността на живото същество да се слее с околната среда като форма и поведение, да сменя окраската си, за да не контрастира рязко с действителността.” Един вид самозащита. Тя ще му осигури безопасност и спокойствие. Разбира се, трябва му модел за подражание. А кои са тези модели? Сердар, който му е съперник в любовта? Аслан, който отдавна е престанал да бъде авторитет за него? И тук отново се натъкваме на изумително и нестандартно сценаристко решение: Мерал не иска да го направи като тях. Мустафа ще си бъде сам модел за подражание и ще налучква пътя опипом. Булут си е дал сметка какво са направили с него. Е, как да не им е „благодарен”? Той няма да допусне да се върне отново в „дупката” и ще изрече пророческите думи към Сердар: „Тук ще те погреба…” Същият безцеремонен, арогантен, чаровен Мустафа. И сам си прави характеристика, да не стане някаква грешка и да остане неразбран: „Човек е такъв, непокорен. Свиква и на болка , и на ток…Но никога не се научава…”
За мен Мустафа е сървайвър. Ех, колко излъгани ще останат всички съучастници в заговора срещу него…
А сега да се прехвърлим към другия сървайвър: Енгин Акюрек.
Някой, не помня кой, снощи му препоръча да „изучава” поведението на големите звезди. Това според мен е нелепо, смехотворно. Адски недостойно е да си ваденка. То води само и единствено до обезличаване. Най-многото, което може да постигне в тази насока , е да стане едно добро копие. А де се е чуло и видяло копието да надмине оригинала? То е като изкуствените цветя. Красиви, но студени. Фалшификат.
За мен, подобно на Мустафа Булут, Енгин сам си е еталон. Той поставя жалоните – пред себе си и пред другите. Не иска да е втори такъв или онакъв. И слава Богу, че намира вътрешна сила да продължава да бъде различен. Заради нас, които ценим оригинала. А и заради себе си.
Спортът, с който човек се занимава, говори много за неговия характер, за неговата личност. Енгин е избрал подводното плуване – да се гмурка и да си играе на воля с големите риби. Да бъде себе си. А за това първо трябва да си смел. Да чувстваш морската бездна като свой втори дом, където да се отпуснеш и да усетиш безкрая. И името му го подсказва. Според мен Енгин търси именно безкрая. Където плуват големите риби. Нека бъде хищник, нека бъде кит или акула чук, но не и риба-прилепало, която се храни с остатъците от големите риби. Или пък сепия… Нито пък екзотичен домашен любимец.
Защото безкраят принадлежи на високите, на смелите, на дръзновените, на пионерите, на безобразно талантливите, на богатите душевно хора, на различните…
Той мимикрията вече я е играл на екран като Мустафа Булут. И беше блестящ. Може би пак ще я играе. Всичко зависи от Негово Величество сценариста. Но нека не искаме да изневерява на себе си и в живота. Защото най-ценното на този свят е личното „Аз”. С него започва и свършва всичко.То го прави такъв, какъвто е. А Енгин Акюрек е неповторим. С екранното си присъствие той доказа, че се извисява /и в буквален и в преносен смисъл/ над другите. Нека не искаме от него да се навежда, за да стане като тях. Може да не го харесвате, но не може да сте безразлични към него.
Аз го обичам такъв, за вас не знам.
ПП: Ех, какво ли не прави една снимка!
За кой ли път се радвам на невероятния 17 епизод
Как да изброя моментите, които са ме впечатлили
Ами трябва да разкажа целия епизод...
Умирам си за момента , когато Мустафа излиза от сградата на съда и вдишва въздуха на свободата...
Не мога да се наситя на посещението на Сердар и изречените думи...
Не мога да се нагледам на уникалната сцена с Бахар в колата...
Мустафа излиза от затвора/лудницата/ и първия човек,когото иска да види вече не е Нарин , а Нар...
От думите на Нарин го боли, но надеждата не го оставя...
Как да изброя моментите, които са ме впечатлили
Ами трябва да разкажа целия епизод...
Умирам си за момента , когато Мустафа излиза от сградата на съда и вдишва въздуха на свободата...
Не мога да се наситя на посещението на Сердар и изречените думи...
Не мога да се нагледам на уникалната сцена с Бахар в колата...
Мустафа излиза от затвора/лудницата/ и първия човек,когото иска да види вече не е Нарин , а Нар...
От думите на Нарин го боли, но надеждата не го оставя...
Много ми харесва поста ти!
Трябва ли да искам думата? Разрешавате ли ми да се изкажа?
еп. 17
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дара разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент.
Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"
Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."
На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.
Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина, тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.
Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29, виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене. В еп. 17 думите му са закана и подигравка, в еп. 29 строи детски център, с уважение и признателност към д-р Сердар.
Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!
Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!
Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."
Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?
Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.
В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"
Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.
Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.
На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."
Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.
Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.
Нарин припадна. В болницата ме трогна Сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."
Сватбата свърши, гостите се разотиват. Мустафа е доволен, весел, закачлив, шегува се с приятелите си "Нашите задачи бяха дотук, Асил. Оттук нататък да му мисли младоженецът." Многозначителен поглед, усмивка, огънчета в очите!
Само след минута разбира за припадъка на Нарин и всичко се срива - гневен изблик, тревога.
В болницата - новината е неочаквана. Харун се беше предал, говореше за развод, изведнъж - бащинство. Представям си какъв потрес изживява в този момент Сердар, за минута остана безмълвен, после каза "Иди при нея, да не е сама."
За мен любовта на Сердар не е по-малко силна от тази на Мустафа, само че не е така ярка.
Любов - жертва.
Delyna
добре дошла! Не се стряскай от посрещането, тя съфорумката си е такава, не пропуска да захапе.
еп. 17
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дара разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент.
Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"
Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."
На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.
Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина, тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.
Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29, виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене. В еп. 17 думите му са закана и подигравка, в еп. 29 строи детски център, с уважение и признателност към д-р Сердар.
Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!
Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!
Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."
Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?
Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.
В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"
Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.
Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.
На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."
Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.
Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.
Нарин припадна. В болницата ме трогна Сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."
Сватбата свърши, гостите се разотиват. Мустафа е доволен, весел, закачлив, шегува се с приятелите си "Нашите задачи бяха дотук, Асил. Оттук нататък да му мисли младоженецът." Многозначителен поглед, усмивка, огънчета в очите!
Само след минута разбира за припадъка на Нарин и всичко се срива - гневен изблик, тревога.
В болницата - новината е неочаквана. Харун се беше предал, говореше за развод, изведнъж - бащинство. Представям си какъв потрес изживява в този момент Сердар, за минута остана безмълвен, после каза "Иди при нея, да не е сама."
За мен любовта на Сердар не е по-малко силна от тази на Мустафа, само че не е така ярка.
Любов - жертва.
Delyna
добре дошла! Не се стряскай от посрещането, тя съфорумката си е такава, не пропуска да захапе. Валя, хареса ми коментарът ти!
Вярна на себе си, се стремиш да "пречупиш" филмовото действие през очите на всеки от героите. Обективно търсиш тяхната мотивация и уважаваш гледната точка на всеки. Поздравявам те за умението ти да възприемаш персонажите като проекция на истински хора - сложни и многопластови, не само черни и не само бели. Мисля, че такива е искала да ги представи и Мерал Окай. С разсъжденията си, ти показваш, че е успяла. 
За тебе - малко омагьосващ еньовденски заряд... 
Мариянче, благодаря за чудесния преговор!
Та да си дойдем на думата:
МИМИКРИЯТА – ИЗКУСТВОТО ДА ОЦЕЛЯВАШ
Скрит текст:
Енгин Акюрек Vs Мустафа Булут
Край на наказанието. Ще отговори ли Булут на очакванията? Ще стане ли удобен, приемлив? И за кого? За тези същите, срещу които той се бунтуваше. Какво означава приемлив? Какво се очаква от него? Да сведе глава и да се махне от пътя им, за да могат те да продължат така, както са свикнали. А той да излезе извън себе си – да стане изкупителна жертва за подредбата на тази малка, но задружна пред бедствието Мустафа общност. Т.е. той да се промени, а те да не отстъпят и на йота от комфортната си зона.
Той, „лудият” си направи изводите, усвои уроците на живота. За да оцелееш трябва да правиш и говориш това, което другите искат. Т.е. да бъде лицемер, хамелеон. Двуличник. Да се храни с трохите от Наринината любов… И тук неговата съобразителност и остър ум ще му помогнат.
На пръв поглед Мустафа е спокоен, но това спокойствие е само привидно. Бурите тепърва предстоят. Под спокойствието прозира решимост, сила. В душата му клокочи макар и тихо любовта към Нарин, горенето остава. Променена е обвивката, външната изява на тази любов, но не и сърцевината. Той е усвоил изкуството на оцеляването – мимикрията, привидното наподобяване. „Способността на живото същество да се слее с околната среда като форма и поведение, да сменя окраската си, за да не контрастира рязко с действителността.” Един вид самозащита. Тя ще му осигури безопасност и спокойствие. Разбира се, трябва му модел за подражание. А кои са тези модели? Сердар, който му е съперник в любовта? Аслан, който отдавна е престанал да бъде авторитет за него? И тук отново се натъкваме на изумително и нестандартно сценаристко решение: Мерал не иска да го направи като тях. Мустафа ще си бъде сам модел за подражание и ще налучква пътя опипом. Булут си е дал сметка какво са направили с него. Е, как да не им е „благодарен”? Той няма да допусне да се върне отново в „дупката” и ще изрече пророческите думи към Сердар: „Тук ще те погреба…” Същият безцеремонен, арогантен, чаровен Мустафа. И сам си прави характеристика, да не стане някаква грешка и да остане неразбран: „Човек е такъв, непокорен. Свиква и на болка , и на ток…Но никога не се научава…”
За мен Мустафа е сървайвър. Ех, колко излъгани ще останат всички съучастници в заговора срещу него…
А сега да се прехвърлим към другия сървайвър: Енгин Акюрек.
Някой, не помня кой, снощи му препоръча да „изучава” поведението на големите звезди. Това според мен е нелепо, смехотворно. Адски недостойно е да си ваденка. То води само и единствено до обезличаване. Най-многото, което може да постигне в тази насока , е да стане едно добро копие. А де се е чуло и видяло копието да надмине оригинала? То е като изкуствените цветя. Красиви, но студени. Фалшификат.
За мен, подобно на Мустафа Булут, Енгин сам си е еталон. Той поставя жалоните – пред себе си и пред другите. Не иска да е втори такъв или онакъв. И слава Богу, че намира вътрешна сила да продължава да бъде различен. Заради нас, които ценим оригинала. А и заради себе си.
Спортът, с който човек се занимава, говори много за неговия характер, за неговата личност. Енгин е избрал подводното плуване – да се гмурка и да си играе на воля с големите риби. Да бъде себе си. А за това първо трябва да си смел. Да чувстваш морската бездна като свой втори дом, където да се отпуснеш и да усетиш безкрая. И името му го подсказва. Според мен Енгин търси именно безкрая. Където плуват големите риби. Нека бъде хищник, нека бъде кит или акула чук, но не и риба-прилепало, която се храни с остатъците от големите риби. Или пък сепия… Нито пък екзотичен домашен любимец.
Защото безкраят принадлежи на високите, на смелите, на дръзновените, на пионерите, на безобразно талантливите, на богатите душевно хора, на различните…
Той мимикрията вече я е играл на екран като Мустафа Булут. И беше блестящ. Може би пак ще я играе. Всичко зависи от Негово Величество сценариста. Но нека не искаме да изневерява на себе си и в живота. Защото най-ценното на този свят е личното „Аз”. С него започва и свършва всичко.То го прави такъв, какъвто е. А Енгин Акюрек е неповторим. С екранното си присъствие той доказа, че се извисява /и в буквален и в преносен смисъл/ над другите. Нека не искаме от него да се навежда, за да стане като тях. Може да не го харесвате, но не може да сте безразлични към него.
Аз го обичам такъв, за вас не знам.
Край на наказанието. Ще отговори ли Булут на очакванията? Ще стане ли удобен, приемлив? И за кого? За тези същите, срещу които той се бунтуваше. Какво означава приемлив? Какво се очаква от него? Да сведе глава и да се махне от пътя им, за да могат те да продължат така, както са свикнали. А той да излезе извън себе си – да стане изкупителна жертва за подредбата на тази малка, но задружна пред бедствието Мустафа общност. Т.е. той да се промени, а те да не отстъпят и на йота от комфортната си зона.
Той, „лудият” си направи изводите, усвои уроците на живота. За да оцелееш трябва да правиш и говориш това, което другите искат. Т.е. да бъде лицемер, хамелеон. Двуличник. Да се храни с трохите от Наринината любов… И тук неговата съобразителност и остър ум ще му помогнат.
На пръв поглед Мустафа е спокоен, но това спокойствие е само привидно. Бурите тепърва предстоят. Под спокойствието прозира решимост, сила. В душата му клокочи макар и тихо любовта към Нарин, горенето остава. Променена е обвивката, външната изява на тази любов, но не и сърцевината. Той е усвоил изкуството на оцеляването – мимикрията, привидното наподобяване. „Способността на живото същество да се слее с околната среда като форма и поведение, да сменя окраската си, за да не контрастира рязко с действителността.” Един вид самозащита. Тя ще му осигури безопасност и спокойствие. Разбира се, трябва му модел за подражание. А кои са тези модели? Сердар, който му е съперник в любовта? Аслан, който отдавна е престанал да бъде авторитет за него? И тук отново се натъкваме на изумително и нестандартно сценаристко решение: Мерал не иска да го направи като тях. Мустафа ще си бъде сам модел за подражание и ще налучква пътя опипом. Булут си е дал сметка какво са направили с него. Е, как да не им е „благодарен”? Той няма да допусне да се върне отново в „дупката” и ще изрече пророческите думи към Сердар: „Тук ще те погреба…” Същият безцеремонен, арогантен, чаровен Мустафа. И сам си прави характеристика, да не стане някаква грешка и да остане неразбран: „Човек е такъв, непокорен. Свиква и на болка , и на ток…Но никога не се научава…”
За мен Мустафа е сървайвър. Ех, колко излъгани ще останат всички съучастници в заговора срещу него…
А сега да се прехвърлим към другия сървайвър: Енгин Акюрек.
Някой, не помня кой, снощи му препоръча да „изучава” поведението на големите звезди. Това според мен е нелепо, смехотворно. Адски недостойно е да си ваденка. То води само и единствено до обезличаване. Най-многото, което може да постигне в тази насока , е да стане едно добро копие. А де се е чуло и видяло копието да надмине оригинала? То е като изкуствените цветя. Красиви, но студени. Фалшификат.
За мен, подобно на Мустафа Булут, Енгин сам си е еталон. Той поставя жалоните – пред себе си и пред другите. Не иска да е втори такъв или онакъв. И слава Богу, че намира вътрешна сила да продължава да бъде различен. Заради нас, които ценим оригинала. А и заради себе си.
Спортът, с който човек се занимава, говори много за неговия характер, за неговата личност. Енгин е избрал подводното плуване – да се гмурка и да си играе на воля с големите риби. Да бъде себе си. А за това първо трябва да си смел. Да чувстваш морската бездна като свой втори дом, където да се отпуснеш и да усетиш безкрая. И името му го подсказва. Според мен Енгин търси именно безкрая. Където плуват големите риби. Нека бъде хищник, нека бъде кит или акула чук, но не и риба-прилепало, която се храни с остатъците от големите риби. Или пък сепия… Нито пък екзотичен домашен любимец.
Защото безкраят принадлежи на високите, на смелите, на дръзновените, на пионерите, на безобразно талантливите, на богатите душевно хора, на различните…
Той мимикрията вече я е играл на екран като Мустафа Булут. И беше блестящ. Може би пак ще я играе. Всичко зависи от Негово Величество сценариста. Но нека не искаме да изневерява на себе си и в живота. Защото най-ценното на този свят е личното „Аз”. С него започва и свършва всичко.То го прави такъв, какъвто е. А Енгин Акюрек е неповторим. С екранното си присъствие той доказа, че се извисява /и в буквален и в преносен смисъл/ над другите. Нека не искаме от него да се навежда, за да стане като тях. Може да не го харесвате, но не може да сте безразлични към него.
Аз го обичам такъв, за вас не знам.
ПП: Ех, какво ли не прави една снимка!
Любов,
А Енгин Акюрек е неповторим.
"Но искам да обърна специално внимание на актьора, който пресъздаде този великолепен образ, този който позволи на Мустафа Булут да има живот, Енгин Акюрек и неговата превъзходна, неповторима игра. Той е един от най-необикновените и специални актьори, които сме виждали през последните няколко години. Ще го виждаме в много различни роли и в бъдеще ще бъдем свидетели на неговия огромен успех."
Мерал Окай
Прекрасно си го написала, Любов...
Нека си остане уникален, неповторим, рискуващ да попада под прицел... Мимикрията е за тези, които искат да се скрият, за да се защитят. Те нямат нито сила, нито умения за друго... Енгин не е от мимикриращите видове.
Отново прекрасната снимка с Енгин - дълбини, красота, прохлада.
...............
Днес, правейки преговора, отново се преклоних пред таланта на Енгин. 15, 16 и 17 епизод са ми особено любими. Тук Енгин като Мустафа успя да ни покаже това, което Мерал е искала да разберем. Опитът за пречупване, изгубване, събуждане, връщане и отново живия Булут - огнен и готов да бъде себе си.
..............
Благодаря, че много момичета се включиха с коментари. Едни като преразказ, други в съгласие с други постове, а трети изказвайки собствени мисли и усещания. Точно това е прекрасното на темата - разнообразието. И точно в това е уникалността на играта на Енгин, че събужда ответна реакция в зрителя. Оставам в очакване на още коментари. Елинор даде заявка - чакаме.
Ами въздушните прегръдки на Нар,как вдишва въздуха ,сякаш не иска да се раздели с вълшебния мирис на новородената си дъщеря...
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Тази сцена и мен ме портиса всеки път, Ева... И като се замислиш, колко млад е, когато играе това... а как дълбоко е разбрал чувството... Уникален...
"Нар-Нарин"
Ами въздушните прегръдки на Нар,как вдишва въздуха ,сякаш не иска да се раздели с вълшебния мирис на новородената си дъщеря...
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Тази сцена и мен ме портиса всеки път, Ева... И като се замислиш, колко млад е, когато играе това... а как дълбоко е разбрал чувството... Уникален...
"Нар-Нарин"
Ами въздушните прегръдки на Нар,как вдишва въздуха ,сякаш не иска да се раздели с вълшебния мирис на новородената си дъщеря...
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Думи нямам...
Марианка, не мога да се нагледам на гифчетата
Тази сцена и мен ме портиса всеки път, Ева... И като се замислиш, колко млад е, когато играе това... а как дълбоко е разбрал чувството... Уникален...
Не знам дали Енгин е разбрал чувството, както и всички други чувства, които пресъздава. Уверена съм обаче, че талантливият актьор умее да изрази различни състояния и чувства, без да ги е изпитвал в реалния живот. Няма знак за равенство между ролята и актьора. Тук много пъти съм чела, как ако се целуват страстно, значи има нещо между тях. Ако играе честен, всеотдаен младеж, значи и в живота е такъв. Ако е огнен, енергичен, смел до безразсъдност - такъв е по душа!
Да, ама не. Нека се научим да се възхищаваме на ролята, но да не си правим изводи за актьора, твърде е наивно.
По този повод си спомних за реакцията на Белински, когато му носят романа на Достоевски "Бедни хора" - пита на колко години е авторът. Ако е стар, значи пише от жизнен опит, ако е млад - значи е гений! И когато се срещат, му казва:
«что вы такое написали!… осмыслили ли вы сами-то всю эту страшную правду, на которую вы нам указали? Не может быть, чтобы вы, в ваши двадцать лет, уже это понимали… Вам правда открыта и возвещена как художнику, досталась как дар, цените же ваш дар и оставайтесь верным и будьте великим писателем!…
Вярно, че Енгин не е на 20, а на 30, но въпреки това не вярвам, че в реалността познава всички душевни нюанси от Керим, Мустафа Булут, Низипли, Джеват, Кадир. Има безценен дар, развива го, пази го.
А какъв е Енгин, не можем да разберем само от ролите му.
