изпитва някакво благоговеене, необясниомо за мен, но много иска да ми помага и ми помага 
, но ....
; снощи бях много разстроена и ми с епоналяха очите, така мило дойде, прегръща ме, мяука, малките душички - всичко усещат
надявам се да го преодолеем по-бързо
" питах го ще влиза ли в замъка - той не, добре, тръгнахме минаваме покрай първия, пак го питам той пак не и си държи, че има друг замък и сочи булеварда и започва да се инати, лъгах го, че ще го оставя и ще се прибера без него, а той не помръдва от място, вече започва да става жега, аз не бях закусвала, започва да ми се завива свят, моля му се като на Господ с добро да се прибираме, че става горещо, той не мърда.. това между 2 кафета, аз не смея да направя панаир. Накрая го вдигнах, въпреки, че не трябва и тръгвам, а той реве... видя ме фризьорката и само ме пита "на 3 ли е?" и аз "да" и тя "еее ще му мине като стане на 4"



На Борко също давам, че не ми се ходи пак в Инфекциозно, то не знам сега дали ще ме пуснат де 
трябваше да влезна в басейна и да го изкарам, но нали от вдигане на Борис направих отлепяне на плодния сак и сега не смея 
Партито мина много добре, празнувахме го на детски център, децата най- се накефиха да хвърлят водни бомбички по мишена, голям смях падна 
Сега с тези хапченца мисля, че е по-добре, ще видим...Препоръчани теми