Горски дъхави цветя - за Мама ЮЛЧЕТО набра:)

В нашата градина пък лелята си тръгва в 16.00 часа и след това всички 30 парчета са сами с госпожата. И са навън, тичат, беснеят. Няма как да се сърдя, невъзможно е да следи всички нон-стоп. 

Аз до сега не съм наказвала, но много се променям, когато направи нещо "лошо" и той на секундата разбира, после започваме да си говорим - защо не трябва да прави така и т.н.

Много му е мъчно, когато не съм усмихната и това за него е критерий, че нещо не е правилно 

Може би, защото не му се карам и не го наказвам - все още споделя и за белите, че на таекуондото го наказали, защото не слуша и т.н. ... Интересна ми е логиката му - когато прави "лоши неща" съзнателно ..... Например, прибира се и ми казва как блъснал едно дете с колелото, то паднало, как плакало ...Тогава започваме първо с това - защо го е направил и т.н. ... докато стигнем до там защо не се прави така 

В градината най-много ме дразни, че ги разделят по полове и не им дават да се смесват при игрите, напр. не допускат момчета в кухнята и момичета при колите .... Така започна да говори, че иска да имаме много бебета, но да не са момичета, защото няма да му се разрешава да си играе и с "момичешките играчки" ....

У дома се радвам, че все още има желание да участва в домакинството и си подрежда играчки, обувки и т.н. Специално  подреждането го имам за лична победа, защото беше голям хаос - доста време .... В началото го молех - да си прибере играчките, той не чува  После му казах, че ако той не ги прибере - аз ще ги събера и на боклука - съвсем спокойно, без заплахи .... Така в началото с голяма неохота и мрънкане - започна да го прави, ама пъшка, трудно му било и т.н. Лека полека започна и по-малко да разхвърля и да си подрежда всичко, което не ползва, за да не му се трупа - не съм го учила така - по негова преценка ...

Ще видим появата на новия член как ще му повлияе, оптимист съм, че ще се справим, все пак не е толкова малък 

При нас няма проблем с разделение на половете. Моя син по едно време дори искаше да му връзвам опашки. На яслата едната госпожа много се занимаваше с момиченцата да им прави прически, но в градината си е рутинно. В смисъл не се заиграват така. Там не е проявявал интерес. Поръчах за градината страхотна дървена кухня с фурна отдолу, котлони и горе с шкаф. Страхотна стана и децата си играят активно там без значение момчета или момичета.

И ние поръчахме такава и не съм съгласна на момченцата да им се забранява да припарват, както и да им се обяснява, че домакинството е женска работа 

Благодаря ви момичета за споделеното.
Аз не упреквам г-жите, просто попитах съпруга ми дали му е било обяснено как така децата са успели да изчезнат от погледа на учителката и да се скрият. В същото време ми е ясно, че няма как две г-жи да наблюдават постоянно 20 деца ... знам ли   .  По принцип съм много доволна и до този момент не е имало никакви проблеми.
Снощи, като се прибра малката, първите й думи бяха "Мамо, днес много слушах и не съм се крила."   , което ми подсказва, че все пак сериозно е приела думите ми.

алена  , подхода към детенце, който си описала съвпада и с моя към дъщеря ми, все едно аз съм го писала, вкл. и с метода за подтикване към подреждане на играчките.

Относно това, че поведението й се променя заради предстоящото събитие с появата на нов член в семейството, и аз си го помислих, въпреки че тя с нищо друго не  е показала недоволство или ревност. Дори вечер "готви" в нейната си кухня и ми носи "супа и плодове", защото били полезни и така съм щяла да се чувствам добре и да не ме боли коремчето. Освен това все говори, че като се роди бебето, ще я научи да говори, пее, да си играят и т.н.

В нашата ДГ не делят в игрите децата по полове, и на мен ми струва това разделяне неудачно. Дори много по-често по снимките виждам момченца в" кухнята", отколкото момиченца   , сладури. Аз за Коледа купих за ДГ един супермаркет и там доста често пазаруват и продават момченца  .

Ако можете да видите отнякъде, как 3-годишният ми син чисти с прахосмукачка из къщи всяка вечер...    Сутрин разтоварва миялната, освен това всеки път той вади дрехите от сушилнята и ги разпределя по стаи и шкафове. Това са му задълженията по домакинството вкъщи от половин година.  Моите приятелки ми викат, че щяли да сезират Отдела по закрила на детето.
Обаче аз твърдо вярвам, че в една къща няма мъжка и женска част в домакинстването.

А относно детските кухни - това е най-експлоатираната играчка у дома. Дойдат ли дечица вкъщи на гости, все там се залепят. И момченца, и момиченца.

Вярвам ти, у нас дори се кара на баща си, ако се храни сам и не си вдигне посудата  А веднъж беше готвил (таткото) и не си оправи плота - по-късно щял, сега да си почине и си легна, но знае, че аз няма да търпя кочина и ще оправя, обаче не оправих  И малкият, като видя - искаше да си мие зъбите, като вдигна една врява, изкара го от леглото да си оправя:"Кочините", както сам се изрази ....  Иначе е в моя речник да попитам:"Каква е тази кочина?", но явно той е бил толкова възмутен, че в множествено число с възмущение:"Какви са тези кочини" 

Иначе може да пуска съдомиялната, слага понякога чаши и лъжици, но основно аз ги подреждам - има си ред, също слага прането в пералнята - носи коша, вади дрехи, слага ги, слага прах, знае програмата, вади дрехите и ми ги подава за просторане, но разбора се - всичко това го прави пред мен, без да разреша нищо не пипа  Мъчи се да сгъва - покривки, дрехи, много иска, но ....горе-долу се справя 

Другото му любимо е да мие душ кабината отвътре, като влезе да се къпе .... всичко се изчетква - за половин час - не спра ли топлата вода - няма излизане 

---

Сега очаквам интерес към бебето и желание да се грижи за него, виждам, че му е интересно да прави, като мама ... после ще са игрите на двора и наесен, като застуди се надявам да се "позаиграват", не си представям точно как, но ще видим 

Вчера имахме тържество за Първа пролет. Моя син беше зайче в пиеска. Трябваше да пее и да танцува, да вади моркови... Обаче стоя като пън, гледае тъжно и уплашено, беше видимо притеснен и докато пиеската вървеше той седна на столчето пред мен. В апартамент е градината и бяхме 40 човека в една стая  После госпожата каза, че и на репетициите правел така. Не участвал. Той реално е бил само последната седмица от репетициите. Каза да съм му възлагала допълнителни самостоятелни задачки у дома. Какви задачки? Мисля, струвам и не мога да измисля нещо конкретно. Какво трябва да прави в нас? Той като цяло си е доста самостоятелен, като изключим, че от как се роди бебето иска да му помагам да се облича и обува, че той не можел сам. Има си техническа мисъл и сглобява и разглобява разни неща (не и играчки и конструктори обаче). Отделно е станал и един такъв мрънкащ, а беше с толкова силен характер. Незнам как да променя нещата 

Може би е някакъв вид протест, мен много ме е страх от този период - при племенника ми го имаше извество време, когато се роди сестричката му. Сестра ми изхаби доста нерви, но отмина.
В общи линии май няма еднакъв подход, който да действа при всички деца.

Относно тържествата в градината - при нас все още не са правили, учителките ни обясниха на първата родителска среща, че са опитвали и резултата бил именно описания - много деца се притеснявали или от инат не искали да изпълнят ролята си.
Снощи със съпруга ми говорихме именно за това /на мен все пак ми се иска да правят опити и да изиграят нещо пред нас/ и според него било още рано и по-добре да не се стресират децата, а от следващата година да ги правели.

Дара у дома е много активна, говори правилно и знае доста стихчета, песнички и разказва приказки.
Но досега беше само тя и се занимавахме много с баща й - четем приказки, след известно време я караме да ни ги разказва, учим песнички, като винаги й пускам и клипчета, за да й е по-интересно и после да имитира дечицата, същото и със стихчетата - рецитираме с баща й и тя ни имитира. Отделно в родното място на баща й, неговата леля работи в читалището и когато има програма винаги ни моли да заведем и Дара, за да участва, шият и й костюмчета и участва и в карнавалите.
Обаче като се появи бебето и аз не знам дали няма да има промяна, най-малкото няма да имаме това време, за да се занимаваме с Дара толкова активно.

Едва ли ти бях много полезна, сигурно и вие сте ги правили всичките тези неща  
Не знам какви други задачки би могла да му даваш у дома.

И на нас ни казаха, че не малко тържества се правят (изпълняват) само то учителките 

Ами как не, нали ви споделиш каква е репликата на Калоян:

"Ах, каква е тази врява,
дето вдига се тъдява?"

Еми - той разбира ли какво казва изобщо - дете на 3г. .... с такъв речник?

А най-глупавото е, че тъкмо го научи да го казва много изразително, с егати дикцията и сега му смениха думите с други по-дълги  Е, това на какво прилича

Сега ще учим нови думи, да по-разбираеми, но ....

И аз очаквам - на пиеската - като ме види и да дойде да се нагуши в мен  Знам си го 

agnesana, 

Проблемът не е в детето, нито в теб. Реакцията на детето ти е съвсем естествена. Един възрастен човек също не би се чувствал комфортно да застане и рецитира пред 40 непознати човека. Реакцията на учителката му обаче е напълно неадекватна. Първо по време на репетициите не е направила нищо, за да включва детето по-активно и да му помогне да се чувства уверено. След това на самото представление не се е намесила, за да му даде кураж да продължи и накрая ти набива комплекси, че ти видиш ли не си го възпитала добре, сиреч не му възлагаш достатъчно задачи и за това се е издънил на представлението Чудя се как може детски педагог да очаква от 3 годишно дете да се държи като възрастен!?
Детенцето ти се развива съвсем добре и мрънкането и проявите на характер са съвсем в рамките на нормалното за възрастта му. Ако виждаш промяна в него, попитай го какво го притеснява, говорете и най-вече му покажи, че го подкрепяш и обичаш. Обикновено, когато децата се чувстват несигурни, това се отразява негативно върху поведението им.

П.П. Моят син например никога не ми е пял песничка или рецитирал стихчета, защото го е срам. Знам че учат в градината, защото съм го чувала да пее/ рецитира заедно с приятелчета му. Но аз ако го попитам, никога не ми казва. А, и в неговата градина на празниците никога не присъстват родители. Празниците са винаги само с децата и учителите, за да не се стресират децата. Но пък той винаги е много въодушевен след това

И да не забравя: Честито на бременелките    Лека и безпроблемна да е!

buggy-->  Аз се замислих над думите и понеже и в яслата ми бяха казали да му възлагам самостоятелни задачи, понеже там пък трябвало някой да се занимава с него конкретно, че иначе скучаел и правел бели. Реално той посещава градина от една седмица, а преди това си имаше тримесечен престой.

Песнички чух аз случайно  Докато си карашпе мотора из нас и запя "мила моя мамо". Бях още бременна и лежах, но ми стана невероятно приятно. Много горда се почувствах. Иначе нито песнички пее, нито стихотворения рецитира. Обаче бебето като заплаче и ако му кажа да му пее да не плаче и запява. Много мило ми става.

Госпожите при нас са особени  Виждам какво е отношението към децата. Моето го делят. Не си въобразявам. Знам, че децата са различни и няма как да имат едно и също отношение към всички, но вътрешно усещам, че на детето ми мястото не е в тази дупка, при тези педагози.

И аз да се включа

При нас правят тържества с родителите, мин. година имаха за 8-ми март. Борко трябваше да каже едно стихче, каза друго, явно го беше чул от друго детенце, но няма значение, много му се радвахме. Аз вкъщи го насърчавам много - преди рожденния си ден беше гледал тази серия на Маша и Медведь, в която мечока свири на китара и беше взел една стара клавиатура (компютъра му ) и се правеше, че свири, после на рожденния му ден моя приятелка му подари китара и сега редовно се свири на нея, ест. изкарах й батериите, че ще откача, но той припва доста добре и без нея    ходи и пее на бебето, абе пълен цирк. Даже сега ми пее една много тематична песничка "Ало, ало, мамо, малко бебе плаче, само! Ало, ало мамо, мъничко човече, мамо!" - не знам дали това е текста в оригинал, нашия така го е научил - така пее   Отделно се качва на стола, като на сцена...абе голям артист  
Но всяко дете си е различно, нашия пък не мога да го науча как да реагира като го бутат/удрят и т.н. Преди време, аз може да съм споделяла, едно дете го бута до шкафчетата и нашия седи и гледа, казвам му какво седиш - или се дръпни от това дете, или му кажи да спре да те бута, или (ще ме прощавате), го бутни. Той никога не ходи да се закача, искам да го науча да се защитава, не да става побойник и не задължително да е като отвърне на бутането с бутане или не дай си Боже на удрянето с удар - или да си тръгне, или да каже нещо....поне    
За подреждането вкъщи - при нас е под формата на игра - като има разпилени играчки, взимам коша, чертая мислена линия между двамата и му казвам "това е твоята половина, това - моята, хайде да се състезаваме кой първи ще сложи играчките от неговата половина в коша за играчки"  
Дрехите сами си подрежда в шкафа, но друго не му давам, мен ме е страх да му дам да пипа чинии и чаши от миялната, вземе да изтърве нещо и да се пореже, знам ли    
Обаче сега ми идва на ум, че мога да го карам да вади дрехи от пералнята и да ги слага в сушилнята  
Помощник ми е той - като го помоля на бебето бибата носи и дава и ей такива неща дребни - помага  

agnesana, аз на твое място бих го преместила   

Алена,честито бебоче!!!ДА ви е жив и здрав,да расте обичан и много щастлив 

За тържестватат в Дг не мога да се оплача и от двамата.Ивон винаги ,всичко си казва най-чинно,Алекс е по-разсеян,но и той си изпълнява нещата.Тържествата винаги са били с родителите и никога децата не са били делени.
На тържеството на Ал,мога да кажа,че родителите много се изложиха,защото никой не ръкопляска,а децата се справиха перфектно.Това е адски голямо усилие за дете на 3 годинки и не мога да повярвам,че има хора,които не си дават сметка за това

И аз видях че Алена вече има бебенце! Да е жив и здрав, много спокоен и ящен! На Алена, бързо възстановяване   

agnesana, аз бих опитала най-напред да говоря с учителките да не изолират детето. Особено ако не ходи често, има нужда от интеграция. Но ако вече си го правила и няма резултат, помисли дали би могла да го преместиш на друго място