Калоян е вече батко и ще ми е много интересно да го наблюдавам как се грижи за бебето, както и кога ще му омръзне

Да ви е жив и здрав. Много да се обичат с батко си и винаги да са задружни.
Ако не родя до сутринта - ме поема следващия на смяна и т.н. Малко след като ме оставиха с идеята, че скоро няма да стане - се изяви някаква жестока контакция, от която се "чу" пукане - като изпукване на стави - извиках ги и се оказа, че е мехура
Казаха ми, че водите постепенно ще изтичат, но от този момент нататък контракциите станаха ужасяващи - с първото раждане и окситоцин имах и не бяха такива - направо си виках, ама сериозно си виках. Поисках упойка и ми включиха някаква подготвителна банка - очите ми бяха само в банката - да изтича по-бързо и да я слагат тази упойка ...и така в рамките на 30-40 мин от пукането на мехура и в тези ужасни контракции - усетих и напъни, не просто контракции - буквално главичката
Стана ми ясно, че прескачаме упойката - за мой ужас и пак ги извиках
Решиха, че не е възможно, докато не видяха и бегом в родилна зала - там се опитаха да ми обяснят, че ако ги слушам - ще минем без шевове. Мен най-вече ме интересуваше да стане бързо - инструкциите бяха как точно да дишам и как да напъвам. На една контракция - имах около 3 опита, после малко почивка до следващата, така с 3-4 контракции упражняване - на следващата успяхме
И без разкъсвания - изобщо нямаше да повярвам колко е важно как се диша и как се напъва, но като сравня с предишното раждане - там мъките с изгонването бяха 1 час, а сега 1 час мина от пукането на мехура - до края 
Предполагам, че до седмица-две ще съм си, като преди 

аз не разбрах какво точно затруднява педагозите с твоето слънце? Това, че е по-буен ли? 
Чак ми се прииска още едно малко бебе, но да не дърпам дявола за опашката че и този месец ми закъснява цикъла, но го отдавам на кърменето за сега. Приятелки са споделяли, че второто раждане е по бързо от първото, но доста по болезнено. Аз понеже съм секцио и при мен беше обратното. Може би понеже вече имах едно дете и нямаше как да се отпусна и да се отдам на болката. Но и после в нас доста бързо отшумя болката, за разлика от първият пък където месец ставах и лягах на една страна. Въпреки всички болки, да гушнеш едно такова малко човече заслужава всички мъки на този свят. Аз не можах да се нарадвам на бебета. И двете ми момчета порстнаха ужасно бързо.
, тук закриха родилното отделение и не ми се мисли.
Като му дойде времето, нещата ще се случат 
Като му дойде времето, нещата ще се случат 
Засега съм спокойна. Вчера бях на преглед и уж нещата са добре, амо то така беше и предния път. Пък и в крайна сметка съпругът ми да му мисли, той ще е шофьор
.
Препоръчани теми