Бар "Езиколюбие" (where everybody knows your name) - сезон 1, еп. 26 (последен)

  • 16 170
  • 722
  •   1
Отговори
# 495
  • гр. София
  • Мнения: 2 880
Минах покрай парка Заимов и все се оглеждах за количката на Оцетикс, при все, че съм кристално наясно, че дори и да я видя, няма как да я разпозная. Ма това не ми попречи да се дзверя.

Такава е, но наживо оранжевото е по-наситено:

Скрит текст:

роз, ако от това ти е мъчно, няма да ти кажа какво ти бях приготвила  Blush само да вметна, че мишака може пак да обикаля количките сле месец време, но топките на моцарт са вече само спомен  Blush

Да разбирам, че пак ще идвате насам ли?!!!  Shocked ОМГ! ОМГ! Тоя път няма да мърдам от София! То и няма как, тъй че ще съм на линия и ще се извинявам за предното разминаване  Embarassed
Остави ги Моцартовите топки, искам да ми покажеш като как точно се заклещи в костенурката  Laughing

Аз пък в трети клас извадих зъб на съученичка с шамар... ама то беше без да искам... ама още си спомням съученичката...


А пък в 9 клас цапардосах един съученик с дневника по тиквата и ходи с насинено под окото (от ръба на дневника) около две седмици. Класната се оплакала от мен на баща ми, а той отговорил "Моята дъщеря, която е по-малка е набила момче, което освен, че е по-голямо е и по-едро???" (казваше се Ивайло, ама не е моя)(бел. автора в класа ми имаше над 20 момчета и аз)
Отделно пък имахме един Вальо, който все си ходеше със синки по врата щото пипаше където не трябва.

Ване!!!! Кармична моя сестро! Във втори клас извадих така зъб на гаджето Съби. И той ревна. И аз си казах, че никога няма да се омъжа за някъф лигльо, дет реве от изпаднал зъб. Аз по онова време сама си ги вадех. Той па, като му размина ревливото, ми заяви, че само за мен ще се ожени, защото съм го била спасила от зъболекар. Ма не му се отвори парашутът по горното съображение.
В 8 клас пък бащата на Иван дойде да се оплаче на класната, че "две момичета от класа много бият сина му". Аз и Теди  Mr. Green

Сега съм от живите жадни, да си отворим по една

Цитат
консерва бира*

*нечия гениална преводаческа душа е превела beer can така, дори и не ща да му знам името.

В Тайният дневник на Лора Палмър имаше такава консерва севън ъп и аз си блъсках книгата в главата от умопомрачение как може да напишат консерва  Crazy



УСПЯХ!!! ВАНЕЕЕЕЕ, жива да си, че ми даде този съвет!   bouquet Hug

# 496
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
Ох, Роза се завърна, докат закарам здравото колело на ремонт.  Mr. Green

# 497
  • Мнения: 1 995
И кво, развалиха ли го?

# 498
  • Мнения: 3 735
Абе вие сте побойници, бе! Абе!  Joy Joy Joy

# 499
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
И кво, развалиха ли го?

Мне, само ме разходиха, кат простинал кон. Майка ми тва. Два пъти! Crossing Arms

# 500
  • София
  • Мнения: 6 221
Сарко, не си ли до голямото синьо????


Розе, правилно! Момчетата са за бой!

# 501
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
Мнеее, снощи се прибрах.

Сега да кажа, в събота как сте? Че имам ени обеци да нося на Мура, та... абе повод да се видим.  Mr. Green

# 502
  • гр. София
  • Мнения: 2 880
Саркът, кАжи как беше с шарения маникюр на морето?  Sunglasses
Аз искам да се видим, обаче зависи къде.  Crazy

# 503
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
Пааа, не остана дълго, към втория ден го изтрих, той на нищо стана. И после пак се лакирах, ма го прееб@х за норматив и се идосах, и го изтрих, и пойче не сложих.  Crossing Arms

А, къде, къде - некъдеее... из центъра.  hahaha

# 504
  • гр. София
  • Мнения: 2 880
Заимов е из центъра  Joy Joy Joy Joy

# 505
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
 hahaha hahaha hahaha

# 506
  • София
  • Мнения: 6 221
Сарко да те пиша ли за събота? да ти нося ли лак и аз?

# 507
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
Бе, пишЕте, беее!  hahaha

# 508
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Ама да не ни бият, че правим нова предсрочно?

Сети ме как преди хиляда зими  с един образ от Провадия в се загубихме зимна виелица на сръбската граница. Оказахме се в сръбско, измръзнали, обледенени и въоръжени. Той повтаряше като навит: "Абе ако ни хванат, само да ни бият...". Страх го беше от войниците шиптари, които се славеха като потентни. След два-три часа, когато от сцепените от ледения вятър скули тръгна да сълзи кръв и особено след като вдървените му ръце не можаха да му закопчаят дюкяна, та му помагах, рече: " Да дадат супа и одеало, дреме ми".
Не ни хванаха, ако някой пита.

# 509
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 813
Ох, ше мръ!  smile3532 smile3532 smile3532

Общи условия

Активация на акаунт