Такава е, но наживо оранжевото е по-наситено:
само да вметна, че мишака може пак да обикаля количките сле месец време, но топките на моцарт са вече само спомен 
Да разбирам, че пак ще идвате насам ли?!!!
Остави ги Моцартовите топки, искам да ми покажеш като как точно се заклещи в костенурката
А пък в 9 клас цапардосах един съученик с дневника по тиквата и ходи с насинено под окото (от ръба на дневника) около две седмици. Класната се оплакала от мен на баща ми, а той отговорил "Моята дъщеря, която е по-малка е набила момче, което освен, че е по-голямо е и по-едро???" (казваше се Ивайло, ама не е моя)(бел. автора в класа ми имаше над 20 момчета и аз)
Отделно пък имахме един Вальо, който все си ходеше със синки по врата щото пипаше където не трябва.
Ване!!!! Кармична моя сестро! Във втори клас извадих така зъб на гаджето Съби. И той ревна. И аз си казах, че никога няма да се омъжа за някъф лигльо, дет реве от изпаднал зъб. Аз по онова време сама си ги вадех. Той па, като му размина ревливото, ми заяви, че само за мен ще се ожени, защото съм го била спасила от зъболекар. Ма не му се отвори парашутът по горното съображение.
В 8 клас пък бащата на Иван дойде да се оплаче на класната, че "две момичета от класа много бият сина му". Аз и Теди
*нечия гениална преводаческа душа е превела beer can така, дори и не ща да му знам името.
В Тайният дневник на Лора Палмър имаше такава консерва севън ъп и аз си блъсках книгата в главата от умопомрачение как може да напишат консерва

УСПЯХ!!! ВАНЕЕЕЕЕ, жива да си, че ми даде този съвет!
