ОКТОМВРИЙКИ - Тема 12

Привет, коремчета 
Снощи нашия бебок направо не ме остави да спя- голямо връткане беше, едва на сутринта се успокои малко, но пък по добре да усещам отколкото да се шашкам дали е добре като миналата седмица 
На мен също понякога ми се схваща прасеца /само десния/ случва се нерегулярно но когато се случи ми идва  да се сгъна на 18 само да мине по някакъв начин. Да се похваля че най-после се спрях на цветове за кошарката. Тъй като смятам по-малко да я ползваме и после вече да си има стая бебчо е сгъваема и в момента е дори на оферта в Айко до края на другата седмица http://www.aiko-bg.com/index.php?show=p&sgid=51&pid=71701 , та тези дни отивам да си я взема + комарник, матраче и още каквото си харесам   

Привет мами,

искрено стискам палци на всички мами, които след секцио искат да родят нормално  Аз съм абсолютно "за" естественото раждане, защото съм на мнение, че природата си знае работата, а и от лични наблюдения, определено установявам позитивни разлики. Много съм благодарна на немските лекари, че не бързат за никъде, когато някой ражда и си те изчакват с дни, ако всичко е ок, за да си протече нормално процесът. Епидуралната упойка върши чудеса, ползвайте си я, никой медал няма да ви даде за изтърпяни болки. Успех, успех, успех!   

Относно размяната на бебета, дано не се случва никому. Сестра ми също е била разменена и то с момче, ама майките веднага са се усетили. На щерката нямаше номер на ръката, а розова гривна с имената, на самото легълце имаше бележка с мерки, дата и час на раждане и име. Но, не са ми я вземали и за секунда. Просто практиката не е бебетата да се делят от майките, а точно обратното. Естествено, ако има проблем с бебо го вземат, но и таткото отива и веднага обясняват, какъв е проблемът. Не се създава суматоха и не те държат в неведение. Всъщност е доказано, че след раждането на бебето му трябва майката, а не кошара в стая с още 20 деца, искрено се надявам да се премахне това ненужно взимане от родителите....Пак подчертавам, че говоря за случай, когато всичко с бебето и майката е ок. Дори и да става майка за пръв път една жена сиима интуиция и не е нужно да и се тъпче бебето с мляко и да и се повива, все едно тя е хваната от гората. Показва се, обяснява се и готово. Сега девер ми не можело да присъства на раждането на сина си. Лекарят не желаел мъже наоколо, за какво и бил на снахата, да и държи ръката ли, ами те щели да и я държат....áз ли съм задръстена, ама този подигравателен тон не е нужен на раждаща жена според мен. Ако моят мъж не беше с мен да ми дава толкова кураж, щеше да ми е доста по-трудно. Освен това много мъже искат да преживеят също раждането на детето си, за тях е страшно вълнуващ момент и си поплакват от щастие  Фермина, подобен комплект имаме на Чико, аз съм доволна.

запис и поздрави от Черноморието!

Shushka, аз също мисля, че е чудесно, когато и таткото има желание и възможност да присъства на раждането. Жалко е, че в България това желание все още масово се посреща с подигравка и насмешка от персонала в болниците (дори и родилни центрове си нямаме). Партньорът може много да помогне - с внимание, масаж, а дори и самото присъствие, без да говори, да действа успокояващо и захранващо със сила и спокойствие за родилката. И първите мигове от появата на бебето сигурно са вълшебни и за него, не само за майката
Е, вече се разчупват стереотипите, особено в някои частни болници бащата може да присъства и в предродилна, и дори в родилната зала, единствено в операционните при секцио не им позволяват почти никъде да влязат. И тук се променят нещата, макар и по-късно.
Аз лично не държа съпругът ми да присъства: да ме придружи - да, може би отначало да поостане, но после, в един момент, да ме остави, за да се концентрирам. При първото раждане, когато ме приемаха и подготвяха, той самият беше леко уплашен и доста притеснен и не ми беше особено голяма подкрепа  Зяпаше постоянно телевизорчето в стаята, в която ме настаниха, а после се оказа, че не помни, че изобщо е имало телевизор там  Явно е бил доста шашнат Сега си мисля, че ще се радвам с дъщеря ми да са до мен отначало, а после вече да съм на спокойствие и да се справям сама с раждането.
За обезболяването при нормалното раждане след секцио е доста спорно и деликатно положението. Зависи от вида обезболяване, дозировката и индивидуалното състояние на родилката. Но примерно от епидуралната може да падне кръвно и/или тоновете на бебето, което е И признак за руптура и да се наложи секцио по спешност. Затова лекарят трябва да прецени кога и как да се обезболи раждането.
За бебето ще си ползвам дървената кошарка от дъщерята. Има 3 нива на матрака, много стабилна е, отгоре слагах повивалниче с твърд гръб за преповиването и обличането. В предишната тема помня, че някой се тревожеше бебето да не се заклещи между решетките - сега по стандарт разстоянията между пръчките са до 10-12 см, на мен не ми се е случвало да се заклещи детето.

 

Аз лично не съм привърженик на присъствието на таткото /говоря за себе си и за нашия татко, разбира се/. Имам усещането, че никой мъж не може да разбере една жена, и ако присъства не съм сигурна че ще издържи на реалната ситуация и гледката  Хем бих се изкефила да види на какво сме подложени, хем някак си не ми се иска да го мисля и него едва ли не .....

Може и да има татковци които могат да са опора и да подкрепят по време на раждането, но това в случай че говорим за нормално раждане. При секцио ми се струва странно особено ако имаме случай с пълна упойка. Аз ММ не го искам с мен /ако можех да родя нормално/, най много да се налага да го свестяват- мен и бебето ли да оправят или него  По добре да си чака навън 

И аз не съм привърженик на присъствието на таткото. Слава богу, и той не настоява, иначе щяхме да имаме конфликт Не искам да ме вижда в такова състояние, да се притеснява, да не знае как да реагира. Мисля, че има моменти, които трябва да си останат индивидуални и неприкосновени и раждането е един от тях.

Имам едно нормално раждане (предизвикано обаче) и възнамерявам този път да е секцио. Притеснява ме чакането, възрастта ми (35), разширяването, т.н Наясно съм, че секциото е операция, че възстановяването е по-дълго и болезнено, но този път предпочитам да е така

Добър ден и от мен  
Виждам, че говорите за обезболяването по време на раждане. Искам да попитам раждалите мами, които са ползвали упойки (при нормално раждане) как се чувстваха след това. Чувала съм, че не е много приятно и едва ли не, не са достатъчно адекватни за да се порадват на бебето .
Относно плота за повиване задължителен ли е? И без друго съм си набелязала доста неща кои полезни, кои само за кеф   , та не ми се трупат. Мисля да преобличам на спалнята...Вие на какво мнение сте?

Бях с епидурална. Абсолютно адекватна през цялото време, след раждането говорех по телефона, с персонала, т.н Бебето не ми го дадоха веднага, а след няколко минути, заради обдишването с кислород, но аз така или иначе не знаех какво да правя с нея Исках само да си лежа и да гледам в една точка

Повивалникът е полезен, защото може да се бърше и почиства. На бебето му е меко и няма нужда да постилаш всеки път нещо на леглото. Хубаво е да е на шкаф или плот нивото на кръста, за да не се налага да стоиш превита, в началото докато не си се възстановила напълно е много изморително.

sol y arena , вече е казала за повивалника, кръста ти отива на кино, ако повиват 10 пъти на ден на спалнята. аз имам такъв с чекмеджете и рафтчета и дори и след това си се ползва като шкаф 

Според мен присъствието на бащите трябва да в позволено и всеки сам да преценява за себе си. Лично аз не виждам положителни страни на това, по отношение на полезност например една дула би могла да дава наистина адекватна помощ. Аз не бих подложила никого на такова нещо, освен ако човек няма огромното желание за това. Но в никакъв случай не, за да ми е добре на мен

А повивалник, който се слага на кошарката - добра идея ли е? Защото повивалник + шкаф отпада, просто нямам място за още шкафове.

Да, спестява много място и е удобно близо до леглото. Трябва ти твърд повивалник, който да се закрепва за леглото+мек повивалник за отгоре. Може да има и комбинирани, нямам идея.

Ето това е сгъваемата ваничка, за която бях споменала: http://shop.danet.bg/product.php?ProductID=5598 Не съм я ползвала, но по отзиви е много удобна

За епидуралната-бях с таква,изобщо не си неадекватен,слага се на няколко сантиметра разкритие(4 или 5 не помня),обезболяването не е напълно,а до някаква степен и каъо спре да действа ти наливат още.При самото раждане(изгонване на плода) си почти без упойка-иначе не може да напъваш.Около 6м след раждането имах леко изтръпване около гръбнака,но отмина.Иначе си ставах и до тоалетна след раждането,абе оки си бях.Имам и една операция на минискус пак с такава упойка,но тогава бях труп няколко часа-пипам си тялото и все едно е чуждо
Относно присъствието на таткото-твърдо съм против да ме гледа окървавена и мъчеща се,а и най-много да се скара с някои от персонала,ако реши,че ми е лошо.Иначе навсякъде в Пловдив е разрешено да присъства таткото,но се плаща.Плащаш си (не помня точно как го водиха в болницата),но с две думи да си в отделна родилна зала сама и да има акушер при теб

Момичета аз ще включа още питанка- как се справяте с нервите? по точно хората около вас 
Аз на моменти не се понасям, за части от секундата ставам ужасно раздразнителна и в този момент който ми е пред погледа го отнася, и то сериозно  Никога не съм била така и не ми е приятно да наранявам така хората около мен /по специално ММ- обикновено той е потърпевш/