- Публикувана: 16 юли 2013, 12:01 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2018, 20:25 ч.
Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!
Отворих напосоки един тест от седмокласната тема и веднага 
попаднах на въпрос, на който не мога да отговоря:
"В коя от подчертаните думи е допусната грешка:
Слабостта и разпокъсаността на Българската държава помогнали на нейните завоеватели.
попаднах на въпрос, на който не мога да отговоря:"В коя от подчертаните думи е допусната грешка:
Слабостта и разпокъсаността на Българската държава помогнали на нейните завоеватели.
Не се пише с главна буква
! Не съм предполагала. 
И според мен е просто разширено. Селото е подлог, сказуемото е формата на глагола съм и близо е обстоятелствено пояснение за място. Все едно да имаме изречения от вида " Селото е там; Селото е тук" и да твърдим, че са кратки. За да са такива глаголът съм трябва да е съчетан със съществително или прилагателно име, каквото думата "близо" не е и съответно сказуемото да е съставно именно. Кратко би трябвало да е изречение от типа: Селото е пусто. 
То съдържа само подлог и съставно именно сказуемо. И на мен ще ми е интересно някой да внесе яснота..
То съдържа само подлог и съставно именно сказуемо. И на мен ще ми е интересно някой да внесе яснота..Чудя се от снощи, въпрос от тест:
Близо е селото. [Все по теля, все по теля! (Йовков, "По жицата")]
Според теста изречението е просто кратко, т.е. "близо е" трябва да е съставно именно сказуемо.
Но "близо" е наречие. Не е ли просто разширено с обстоятелствено пояснение?
Близо е селото. [Все по теля, все по теля! (Йовков, "По жицата")]
Според теста изречението е просто кратко, т.е. "близо е" трябва да е съставно именно сказуемо.
Но "близо" е наречие. Не е ли просто разширено с обстоятелствено пояснение?
Съставно, адвербиално обаче, не именно.
Ориентирът е следният: Не можеш да кажеш "Селото е." Ако махнеш "близо", смисълът се губи. "Близо" не допълва смисъла, а го носи. Следователно попада в състава на сказуемото.
Русалке, "е тук", "е там" също е съставно адвербиално сказуемо
Съставно, адвербиално обаче, не именно.
Благодаря, Химикал, за пореден път 
Съставно, адвербиално обаче, не именно.
Твоят постинг само ме вдъхнови за моя и затова се лепнах за теб. Не те апострофирам и по никакъв начин не се обръщам към твоя отговор.
Но съм шокирана от това какво се очаква да знаят децата. Кому ще бъде от полза да знае, че има съставно адвербиално изречение? Може би заради тези ненужни изгъзици, подходящи за университет, хората са така безнадеждно неграмотни. Масово се пише "й" за множествено число в края на думите, масово се бърка членуването, масово не се прави разлика между "кой" и "кого", на практика вече никой не прави разлика между "писмото до майка ми" и "писах на майка си", но трябва да се знае, че има съставно адвербиално изречение
Тази образователна система е сбъркана в основата си според мен. 
В програмата за 5 клас по български език има резон да е заложено понятието съставно глаголно сказуемо /лесно разпознаваемо е и съставното именно сказуемо; до адвербиално не достигат за щастие/. В образуването на съставното глаголно участва съюзът "да", който може да служи за връзка в сложно съставно /учи се в 7 клас/.
Аз залагам на вероятността в края на 7 да правят разликата между просто изречение със съставно глаголно сказуемо и споменатото по-горе сложно съставно. Сложното съставно има пунктуационни особености - основа, която се щрихира в начален курс с ограмотяването /къде се поставят и къде не се поставят пунктуационни знаци, ролята на интонацията и изграждане на езиков усет/ и приключва в 7 клас с научното обосноваване на изградените навици.
Аз залагам на вероятността в края на 7 да правят разликата между просто изречение със съставно глаголно сказуемо и споменатото по-горе сложно съставно. Сложното съставно има пунктуационни особености - основа, която се щрихира в начален курс с ограмотяването /къде се поставят и къде не се поставят пунктуационни знаци, ролята на интонацията и изграждане на езиков усет/ и приключва в 7 клас с научното обосноваване на изградените навици.
Стига де... 
Убедена съм, че Химикал е права, но това са знания за филолози.Още повече, че подобен тип сказуемо не е упоменавано нито в учебник, нито в помагало, нито от учители в училище или по школи. Тогава как се очаква да бъде разпознато от ученик и въобще да присъства в тест за 7 клас? 
От съсътавните сказуеми по програма се учат съставното глаголно и съставното именно сказуемо. И толкова.
Да не говорим, че гарантирано през годините в повечето училища изречения от типа " Той е далеч, тя е тук, ние сме наблизо и т.н при синтактичен разбор са определяни именно като прости разширени с обстоятелствено пояснение. Щом не са такива, то е следвало и съставното адвербиално сказуемо поне да бъде споменато, за да се избегнат подобни грешки.
Убедена съм, че Химикал е права, но това са знания за филолози.Още повече, че подобен тип сказуемо не е упоменавано нито в учебник, нито в помагало, нито от учители в училище или по школи. Тогава как се очаква да бъде разпознато от ученик и въобще да присъства в тест за 7 клас? От съсътавните сказуеми по програма се учат съставното глаголно и съставното именно сказуемо. И толкова.Да не говорим, че гарантирано през годините в повечето училища изречения от типа " Той е далеч, тя е тук, ние сме наблизо и т.н при синтактичен разбор са определяни именно като прости разширени с обстоятелствено пояснение. Щом не са такива, то е следвало и съставното адвербиално сказуемо поне да бъде споменато, за да се избегнат подобни грешки.
Саморая, моето "стига де" не беше въобще насочено към теб. 
Беше възклицание ,израз на несъгласието ми с натрупването на поредните непознати за децата граматични категории по БЕ и понятия по литература, които с нищо не развиват нито грамотността им, нито изказа им.. Запаметяват учениците за момента исканите за изпита неща, правейки до откат тестове и автоматизирайки отговорите си, справят се уж "успешно" с него и след това всичко изфирясва от главата им... И нормално, отхвърля се именно неполезната информация. И като наближи 12 клас повтарят упражнението със зубренето за матурите на същите тези понятия и категории. И пак не стават по-грамотни. Което показва, че изводът на Черна станция е съвсем правилен - нещо тотално сбъркано има в обучението по БЕЛ.
Беше възклицание ,израз на несъгласието ми с натрупването на поредните непознати за децата граматични категории по БЕ и понятия по литература, които с нищо не развиват нито грамотността им, нито изказа им.. Запаметяват учениците за момента исканите за изпита неща, правейки до откат тестове и автоматизирайки отговорите си, справят се уж "успешно" с него и след това всичко изфирясва от главата им... И нормално, отхвърля се именно неполезната информация. И като наближи 12 клас повтарят упражнението със зубренето за матурите на същите тези понятия и категории. И пак не стават по-грамотни. Което показва, че изводът на Черна станция е съвсем правилен - нещо тотално сбъркано има в обучението по БЕЛ.
Да, в пети клас, а и до седми, наистина съставните сказуеми са разделени само на съставно глаголно и съставно именно. Обаче много коварно и некадърно е описано съставното именно сказуемо: състои се от съм+именна част - и в скоби: същ., прилаг., местоим., числ. и др. И други??? Кои са тези други?!?! Защото това са имената, други имена няма. Вероятно са имали предвид наречието (само то остава), но пък то не е име. И най-некадърно са оставили това и др. да виси във въздуха. Нямаше да се прекъсат, ако бяха споменали и този особен вариант на съставното сказуемо. Ако някой учител се сети да "допише" учебника, хубаво, ако не, си е за сметка на ученика и така. Както се вижда, сборниците не прощават 
Иначе граматиката е като математиката - мисловни упражнения
Иначе граматиката е като математиката - мисловни упражнения