- Публикувана: 19 юли 2013, 16:16 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2013, 07:07 ч.
Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 217
Написаното на обща се отнася до всички в темата. Това, което не е за всички, се слага в спойлер.
Скрит текст:
А пък ако някой реши, че аз или някой друг от темата много се нуждае от създаване на ценностна система, има и лични съобщения. И да ми се разправя, че е написано ей така - за спорта, означава, че написаното е просто спам.
Момичета...
Скрит текст:
Уморихте ме с вашите спойлери! Още малко и ще си кажем всичко…в спойлери. Така де, един пост по-горе ме подсети – на Енгин Акюрек можело да се погледне и като на сексуален обект. Вярно, няма нищо срамно в това, нещо повече – дори е човешко. Но, уви, лично аз трябва много да насиля въображението си, за да го сторя. Защото така или иначе отдавна съм се издигнала над тези срамни движения…
Но какво мислите ми остава? Ами да – красотата като естетическа категория. Неустоимата прелест на красотата на Енгин, в която съм влюбена! Тя нахлува в сърцето ми чрез всяка снимка, всеки колаж, чрез всичко, в което той участва. А че красотата се намира в структурата на телосложението, в духовния свят на човека и поведението на Енгин Акюрек – това е безспорно. Навремето с часове съзерцавах сцени от библейското Битие в Сикстинската капела на Ватикана и „Давид” на Микеланджело.
Сега правя същото. Не гледам Енгин, а го съзерцавам. Попивам го. За да остане по-дълго в съзнанието ми, да е последното нещо, което виждам, преди да заспя и първото, което съзирам, когато се събудя. И не се срамувам. Нима не е красив? Нима не са изящни пръстите на ръцете му, а защо не и на краката, нима не ви е приятно гласът му да ви пожелава „Лека нощ”?
Не ми е нито идол, нито кумир… На моите години всички кумири са вече в краката ми. Но защо винаги се връщам към сцените от КВФ и „Облака”? Защото тук не става въпрос за обикновено гледане на филм, а за съпреживяване, за емпатия, за страдание, което извира от сърцето на актьора Енгин Акюрек - неповторимо, белязано от неговите чувства и възприятия, които намират отклик в моята душа. Тези негови чувства изтласкват като приливна вълна всичко дребнаво и пошло и се настаняват у мен завинаги. Обогатяват ме… нося ги със себе си където и да отида и каквото и да правя. И никой не може да ми ги отнеме…
Колкото до секса, аз винаги съм си мислила, че най-хубавият секс е този, който не се е състоял...както искате ме разбирайте...или пък ме замеряйте с домати...
Но какво мислите ми остава? Ами да – красотата като естетическа категория. Неустоимата прелест на красотата на Енгин, в която съм влюбена! Тя нахлува в сърцето ми чрез всяка снимка, всеки колаж, чрез всичко, в което той участва. А че красотата се намира в структурата на телосложението, в духовния свят на човека и поведението на Енгин Акюрек – това е безспорно. Навремето с часове съзерцавах сцени от библейското Битие в Сикстинската капела на Ватикана и „Давид” на Микеланджело.
Сега правя същото. Не гледам Енгин, а го съзерцавам. Попивам го. За да остане по-дълго в съзнанието ми, да е последното нещо, което виждам, преди да заспя и първото, което съзирам, когато се събудя. И не се срамувам. Нима не е красив? Нима не са изящни пръстите на ръцете му, а защо не и на краката, нима не ви е приятно гласът му да ви пожелава „Лека нощ”?
Не ми е нито идол, нито кумир… На моите години всички кумири са вече в краката ми. Но защо винаги се връщам към сцените от КВФ и „Облака”? Защото тук не става въпрос за обикновено гледане на филм, а за съпреживяване, за емпатия, за страдание, което извира от сърцето на актьора Енгин Акюрек - неповторимо, белязано от неговите чувства и възприятия, които намират отклик в моята душа. Тези негови чувства изтласкват като приливна вълна всичко дребнаво и пошло и се настаняват у мен завинаги. Обогатяват ме… нося ги със себе си където и да отида и каквото и да правя. И никой не може да ми ги отнеме…
Колкото до секса, аз винаги съм си мислила, че най-хубавият секс е този, който не се е състоял...както искате ме разбирайте...или пък ме замеряйте с домати...
Добре дошла в нашата компания dochi55.Трудна е първата крачка и първите мисли,които ще напишеш.След това ще ти се иска все в темата да стойш и споделяш,защото Енгин Акюрек е неизчерпаем извор от който можеш да пиеш и пак да си жаден и да ти се иска и още и още да споделиш...Момичетата ни са отлични учителки и както мен са ме научили на много неща,така ще научат и теб.Още веднъж "Добре дошла!"
Сьдбата на човека има своите пътища-знайни и незнайни Един е винаги верният-ЛЮбОВТА -която ражда живота Мили момичета -благодаря за топлото посрещане-милите думи-че вървим по един път е ясно -че съм в темата -за мен е огромно удоволствие да съм сред хора като вас-дарили ме с толкова красота и любов Благодаря ви ---мааалееее-нямам спиране -направо съм като луд с картечница
Сьдбата на човека има своите пътища-знайни и незнайни Един е винаги верният-ЛЮбОВТА -която ражда живота Мили момичета -благодаря за топлото посрещане-милите думи-че вървим по един път е ясно -че съм в темата -за мен е огромно удоволствие да съм сред хора като вас-дарили ме с толкова красота и любов Благодаря ви ---мааалееее-нямам спиране -направо съм като луд с картечница
Дочи, добре дошла!
Надявам се да ти е приятно и да участваш с коментари.
То и ние сме си малко лудички, ама все още не сме грабнали гаубиците... А ти си стреляй на воля... Това успокоява...
Скрит текст:
Хубаво е да има кой да те глези ...
Хубаво е да има кой да те глези ...
Скрит текст:
Я, каква щастлива усмивка ...
Мартичка, 
за усмивката... Скрит текст:
Е как да устиска човек да не постне тая красота?
Не, че не сме гледали филма поне по 10-ина пъти, но тези запечатани във времето мигове са не по-малко въздействащи. Прекрасен. Ами това "Сакън" от 22-и еп... ? Тая сцена направо ми разбива сърцето... Така я изигра Енгин/Булут, че чак на н-тото гледане Мелиса ме подразни със своята неигра.
Препоръчани теми