отношенията в близнашката двойка и извън нея

според мен децата трябва да разберат, че това че са близначки не значи че само с една друга ще си играят. и при нас има такива моменти, едната е във фаза да си играя със зара напраимер и не иска сестра и да участва и просто я игнорират. все пак ака биха направили и с всяко друго дете. обяснявам, че тя може да си играя с ксена например или да си вземе книга да чете и всичко се оправя

 Дж-то,благодаря за включването  
не се сетих за това тогава/имахме такъв тип криза скоро,мисля,че говорих и обяснявах достатъчно/,но не е само ревност    а може и точно това да е,а понеже аз повече се притесних от друго,да не съм разбрала  
притесни ме ситуацията,заради личностните изменения,които наблюдавах и не ми харесаха,а именно-да се вляее едната от чуждото мнение,а другата да се свива безволево и без борба  

Моите по принцип рядко си играят заедно. Винаги е било така. Само когато те са единствените деца на площадката (в къщи никога) или са двамата в голяма компания играят заедно. Може би защото са много различни като характер, темперамент, възможности, интереси и всичко останало. Ама много. Харесват съвсем различни игри и различни деца. Може би за това много рядко има конкуренция, скандали и борба между тях. На 5г4м още не са се били никога, което като гледам околните братя и сестри си е цял късмет. Но аз също не мисля, че като са близнаци задължително трябва да са на едно мнение и задължително трябва да се защитават един друг. Чия страна ще избере детето при възникнал спор трябва да зависи от личното му мнение, а не от мнението на сестра му (брат му). А да се защитават при спор пък съвсем не е работа на децата, а на майката. (Изключая разбира се големите ученици, които не ходят с майка си навън).
Що се отнася до характеровите особености и промени... аз съм стигнала до един извод. И той важи за всички деца, не за близнаците специално. Трябва да уважаваш детето си, да помниш винаги че то е отделен човек, а не твоя функция и като такова си има собствен характер, темперамент, разбирания, умения и т.н. И това дали на теб ти харесват или не си е лично твой проблем, не на детето. Аз например не харесвам много черти у децата си - единият е джаста-праста, невнимателен, несериозен, шумен, другият - флегматичен, затворен.... Само че това е генетично обусловен темперамент, и на челна стойка да се изправиш не можеш да го промениш. В по-късна и съзнателна възраст можеш малко да го моделираш с възпитание, но толкова. Коренно не може да се промени. Така че колкото по-рано се примириш че хората са това което са и не се променят коренно, толкова по-лесно за теб, за децата и за всички околни.